Страстите около казуса с Небет тепе бяха малко предизборни и е време да бъдат успокоени. Това заяви за Дарик създателят на идейния проект за обновяването на обекта архитект Юлий Фърков.
По думите му никой от хората, обявили се против него не е виждал проекта, който е входиран за одобрение в Министерството на културата, защото той не е показван.
„Всички спорове в момента се водят върху един ескиз, който бе направен през миналата година и чиято цел беше да се придобие представа как е изглеждало Небет тепе преди 2400 години", уточни той.
„Това, което ние предлагаме е един парк-музей на открито, в който хората да влизат с трепет. Дали ще успеем или ще станем на магарета, е въпрос на огромна отговорност", категоричен е Фърков.
„Укрепителната система ще бъде в развитие и ще представи всички значими периоди от живота на обекта", каза още архитектът.
Според него, ако се направи една страхлива реставрация и стените бъдат вдигнати само с метър, нищо няма да се промени там. „Хората ще отиват да пият бира и ще драскат по стените", допълни той.
Доц. д-р ЛЮДМИЛ ВАГАЛИНСКИ: Няма доказателства как точно е изглеждало Небет тепе през вековете
Не трябва да се прави цялостна възстановка на Небет тепе при положение, че няма точни данни, как е изглеждало то през вековете. Това заяви за Дарик директорът на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките Доц.д-р Людмил Вагалински. Той бе категоричен, че едно цялостно изграждане на фортификациите би било доста преекспонирано, което може да има отрицателен ефект върху туристите.
АНТОАНЕТА ТОПАЛОВА: Търговците са в храма!
Проектът на Юлий Фърков може да лиши Небет тепе от възможността да бъде вписано в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, заяви за Дарик радио архитект Антоанета Топалова, член на Камарата на архитектите в България. „Небет тепе е актът за раждане на Пловдив и задължително трябва да запази автентичния си вид за следващите поколения", категорична бе тя. „Това, което предлага Фърков е бутафорна и илюзорна интерпретация на нещо, което не го е имало. Жалко е, че директорът на Археологическия музей в Пловдив го е съгласувал, но търговците са в храма", не скри възмущението си Топалова.
СТЕФАН СТОЯНОВ: Проблем няма
„Задачата ни за Небет тепе е да превърнем комплекса в основна туристическа атракция на Пловдив и достъпно място за повече хора", коментира за Дарик радио зам.-кметът по култура Стефан Стоянов. По думите му е добре да има дискусия за бъдещето на тепето, но тя ще се осъществи едва след становището на Министерството на културата, относно внесения за одобрение проект.
Стоянов бе категоричен, че споровете и дискусиите, които се водят в момента са върху стари снимки, част от изследване, целящо да покаже как е изглеждало някога Небет тепе.
В пълно противоречие с думите на Юлий Фърков, зам.-кметът заяви, че никой не предвижда цялостно изграждане на стени и кули, защото не би било уместно.
„Проблем няма, а добрата новина е, че вече имаме внесен за одобрение идеен проект и чакаме становище от министерството", категоричен бе Стефан Стоянов.
Археологическият комплекс „Небет тепе" в Пловдив , който предизвика вълна от коментари през последните дни, е признат за паметник на културата от национално значение.
Това, което обаче трябва да знае всеки пловдивчанин (и не само) е, че върхът на тепето, не е просто археологически комплекс, а уникално, от историческа гледна точка, място в световен мащаб.
Няма други градове в съвременния свят, освен Пловдив и Рим, в които доказано човешкият живот не е прекъсвал 8 000 години. Небет тепе е място, на което все още могат да се видят останки от всички познати исторически епохи - от първобитните хора до днес. Това е мястото, където се ражда Пловдив...
Първите поселения на тепето датират от VI хилядолетие пр.н.е.
Първото праисторическо селище на Трихълмието, от което са открити множество останки, е съществувало през XII век пр.Хр.
По-късно на това място се появява древнотракийският град Евмолпия, възникнал катоедин от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Крепостната стена на траките се забелязва от всеки, стъпил на върха на хълма. Това са големите сиенитни блокове, редени без спойка, в т.нар. циклопски градеж. От тях се отличава ярко запазената част от римската крепостна стена - смесен градеж от камъни и червени тухли, слепени с хоросан.
В онези древни времена подстъпите към тепето са били от северната страна по скално стълбище, което също е запазено до днес. Някога река Марица е била пълноводна и брегът й е стигал до северното подножие на тепето, откъдето нашите предшественици са се снабдявали с вода. Според археолозите дебелите крепостни стени на тракийския град са обграждали дворец и различни постройки към него.
При разчистване на Небет тепе е разкрита уникална потерна от римско време - таен тунел в скалния масив на северната стена от времето на Юстиниан Велики (VI век). Има предположение, че през него е преминавал апостол Павел. Съхраненото и до днес правоъгълно водохранилище е внушително с размерите си и вместимостта от 300,000 литра.
Небет тепе пази история на първобитни хора, на траки, на древни македонци, славяни, римляни, византийци, българи, кръстоносци, латинци, турци...
8000-годишна история, която със сигурност трябва не само да пазим за следващите поколения българи, но и да покажем на целия свят!
Всеки необмислен проект би унищожил уникалността на това място завинаги.
Пловдив бе единственият град в България, с ценно културно-историческо наследство, който не успя да спечели проект за запазване на археологическия си паметник по време на управлението на екипа на кмета Славчо Атанасов.
Новият проект, който предизвика крайно противоречиви реакции на учени и архитекти, вече е внесен за одобрение в Министерство на културата. „Небет тепе" е изключително актуална за дискусии тема в момента и причината за това се крие в отговорът на въпроса:
Ще заприлича ли тепето на декор от Дисниленд или ще запазим световното културно наследство за следващите поколения?
