Подпомага ли обществото ни болните и техните близки в оцеляването им?
Как да разпознаем суицидните мисли? Изпитва ли емпатия българинът - вижте експертното мнение на директора на Държавната психиатрична клиника Цветеслава Гълъбова и Катя Сунгарска - говорител на Спешна помощ
Как да разпознаем суицидните мисли? Изпитва ли емпатия българинът - вижте експертното мнение на директора на Държавната психиатрична клиника Цветеслава Гълъбова и Катя Сунгарска - говорител на Спешна помощ
Подпомага ли обществото болните и техните близки в оцеляването им?
97483
Подпомага ли обществото болните и техните близки в оцеляването им?
Подпомага ли обществото болните и техните близки в оцеляването им?
Опитите за самоубийство у нас често са поредна статистика, изкарана някъде в Спешна помощ, в психиатричните клиники и здравното министерство. Какво обаче води до взимането на решение да сложиш край на живота си не е отговор, който се търси. Директорката на Държавната психиатрична клиника Цветеслава Гълъбова разказва, че хората съдят и приемат за слаби онези, които са направили подобен опит. Тя обаче е категорична, че взимането на такова решение в повечето случаи е трудно и се дължи на психични проблеми или притискане от ежедневните трудности.
Какво кара хората да стигат до крайност и как можем да помогнем на свои близки, изправени пред решението дали да живеят или не?
Thinkstock/Getty Images
Цветеслава Гълъбова: „Мъж на около 53-54 години на много сериозна позиция на една от силовите структури на държавата беше осъществил самоубийство с два пистолета. Едновременно прострелване в слепоочието и в сърцето. Тогава имаше предположения дали наистина е успял едновременно да произведе двата изстрела и т. н. Съдебните медици бяха категорични, че става дума за самозастрелване. То се оказа в последствие, че той се е лекувал от депресия, но понеже работеше в такава служба, това е ставало тайно, не се е афиширало, не е искал да се знае в работата му и т.н., не е взел болничен. Тогава коментирахме със съдебните медици, че това е изключителна координация на движенията. Изключителна! Да произведеш едновременно два смъртоносни изстрела, като всеки един от тях е смъртоносен сам по себе си. Това е маркер за много силно желание за постигане на смъртен резултат. Тоест смъртта е силно, силно желана”.
Thinkstock/Getty Images
Това е историята, която директорката на психиатричната клиника в Курило Цветеслава Гълъбова описва като една от най-фрапиращите в кариерата си. Сблъсква се със случая като съдебен експерт, където е освидетелствала този мъж. Впоследствие се разбира, че мъжът е имал много сериозни семейни проблеми: „Не от типа на изневери и т.н., други неща, много сериозни, които явно в комбинация с много напрегнатата му работа и професионалното изпепеляване бяха довели до вземането на решение за този трагичен резултат”.
Цветеслава Гълъбова обяснява, че самоубийствата се делят на две групи. Такива, които се извършват по болестни мотиви, тоест психични заболявания. И други, които са по „нормал-психологични причини”. Често при втория вид става въпрос за тежки житейски кризи, свързани с невъзможност за полагане на грижа за близките, със сериозни финансови проблеми или пък несподелена любов, които водят до опит за самоубийство. Директорката на психиатричната клиника разказа, че хората, страдащи от психични заболявания, най-често правят опити за самоубийства, когато изглеждат стабилни.
Директорката на Държавната психиатрична клиника разказа за момче, което е сложило край на живота си именно в такова състояние: "В този момент, когато са добре, те осъзнават колко много се различават от здравите и колко много тази болест е променила живота им. Това момче, което беше изключително интелигентно, високо образовано, с висок социален статус, беше на 34 г. Заради болестта си беше загубил работата, приятелката го беше изоставила и т.н. Ясно осъзнавайки това нещо, той посегна към самоубийството. Когато най-малко очаквахме всички - аз като лекуващ лекар и неговите близки, когато беше добре той осъществи този опит, за съжаление, успешен".
Според директорката на психиатричната клиника е много важно да учим децата си да бъдат силни личности, както и да ги запознаем с това кои са сериозните проблеми в живота: "Важно е да учим децата си кое реално е голяма трудност и голям проблем и че това не е липсата на пари. Да им създадем ценностна система, в която здравето, животът, наличието на семейство да бъдат най-важните неща, а не пари, коли и т.н. Дете, което е научено, че най-важното са лъскавите играчки, технологии, коли, когато порасне е много лесно да се депресира от това, че ги няма".
ThinkStock/Getty Images
Цветеслава Гълъбова разказа още, че хората взимат решение да се самоубият по различни причини. Най-често когато дълго време не успеят да се преборят с личен проблем: "По Северозападна България хората с години са безработни, с години са подложени на терор и тормоз от обири. Скоро излезе такъв случай - една жена на 87 години, която е пребита, ограбена с 15-20 лв. или пенсията й, която е 150-200 лева и накрая е блудствано с нея. Тази жена като излезе от това състояние и осъзнае какво й се е случило, е разбираемо да посегне на живота си. Хората по селата и много хора в градовете живеят мизерно. София не е България. Представяте ли си в 21 век да броите стотинките си?! Преди няколко години човек посегна на семейството си. Оказа се, че двете му момчета са психично болни. Той цял живот се е борил с болестта и с обществото да не се разбере, че са болни, защото ще бъде заклеймен. Обществото не подпомага нашите болни и близките им в тяхното оцеляване. Те се уморяват, изхабяват и в един момент казват, че не могат повече. И в този момент се появява някой, който казва, че така не трябва. Да, не трябва, ама не трябва и да оставяме хората сами на себе си".
Thinkstock/Getty Images
Директор Гълъбова обясни, че много хора у насне са научени и как да се справят с трудности. Според нея е важна стабилната семейна връзка, която тя определя като разрушена в България.
Катя Сунгарска е говорител на Спешна помощ от няколко години насам. Разказва, че се е сблъсквала с много опити за самоубийства и обяснява, че през последните години броят на подобни опити е зачестял. Като основна причина посочва сбърканите ценностите и приоритети на хората: "Причините са някъде по-назад във времето, когато страдащият човек, който е загубил пътя и себе си, е давал сигнали и тези сигнали е трябвало да бъдат познати от близките като вик за помощ. Но това не се е случило, за съжаление. Това човек да заболее, да се разклати, да загуби себе си, посоката си е нещо съвсем нормално, особено в днешния динамичен свят. Не бива да се съди, защото никой от нас не е застрахован, че няма да попадне в такова състояние. Никой не е застрахован!"
Деян Герговски
Цветеслава разказва, че някои от хората, които са опитали да сложат край на живота си, осъзнават каква е неговата стойност и никога не биха направили подобен опит отново. Въпреки това тя поясни, че за да стигне до такова решение човек, той със сигурност е изпаднал в някакво състояние на психическа несигурност, нестабилност и безизходица. Тя разказа, че има симптоми, по които можем да разпознаем дали наш близък обмисля да сложи край на живота си или се е изправил пред сериозен житейски проблем.
"Симптомите, които могат да бъдат видени, са свързани с отдръпване на депресивния човекили този, който обмисля нещо подобно. Отдръпване от съвместните семейни дейности, затваряне в себе си. Когато напреднат нещата започва да казва, че животът няма смисъл. Добавят се вече чисто депресивните симптоми - влошаване на съня, на апетита и оформяне на депресивен синдром. Инстинктът за живот е биологичен и е много силен. Човекът наистина трябва да се е намерил в много сериозна безизходица, да ги е обмислил нещата отвсякъде, за да пристъпи към осъществяването на едно такова решение. Не е лесно да се стигне до решението да сложиш сам край на живота си и то не е израз на слабост. Хората много лесно лепят етикети - как го е решил отведнъж, така ли се прави?! Не, не е в това работата, а да можем да помогнем преди да се стигне до това решение".
Ако у нас възникнат подобни съмнения, трябва да потърсим другата гледна точка или помощ, без да се срамуваме или да се чувстваме слаби. В България, за съжаление, отчитаме само броя на опитите за самоубийства и колко от тях са били завършени. Причините обаче така и не се търсят, а именно те са важни за предотвратяването на подобни случаи:
"Хората погрешно мислят, че решението за самоубийство е израз на слабост. Не, не е израз на слабост. Ние забравихме какво е това съчувствие и съпричастност, емпатия. Българино, помисли си, това ако влезе в твоята къща, дали е психична болест, дали е самоубийство, дали е нещо друго, искаш ли да се отнесат към теб по този начин?".
Директорката на Държавната психиатрична клиника разказа за момче, което е сложило край на живота си именно в такова състояние: "В този момент, когато са добре, те осъзнават колко много се различават от здравите и колко много тази болест е променила живота им. Това момче, което беше изключително интелигентно, високо образовано, с висок социален статус, беше на 34 г. Заради болестта си беше загубил работата, приятелката го беше изоставила и т.н. Ясно осъзнавайки това нещо, той посегна към самоубийството. Когато най-малко очаквахме всички - аз като лекуващ лекар и неговите близки, когато беше добре той осъществи този опит, за съжаление, успешен".
