С откриване на паметна плоча на строителите в Сандански бе отбелязана 100-годишнината на парк „Свети Врач”. Кметът на общината Кирил Котев откри паметника, сътворен от къс мрамор от снагата на Пирин.
„На пръстите на едната ръка могат да се изброят общините, които могат да се похвалят с паркове на 100 години”, каза кметът при откриването на паметния знак.
ГАЛЕРИЯ: Разходка в столетния парк „Свети Врач”
Градският парк „Свети Врач” в Сандански е единственият с пясъчни алеи и един от най-големите по площ паркове в България, простира се на 344 декара площ на двата бряга на река Санданска Бистрица. Първите посадени фиданки са от бял и черен бор от войниците и командира на Втора армия генерал Георги Тодоров през 1916 г.
През 1912 г. селището Свети Врач, сега Сандански, се освобождава от турско робство, попада в района на 7-ма Рилска дивизия, командвана от генерал Тодоров.
Войската се установява в село Левуново, а генералът моли местната управа да построи близо до селото казарма за войниците си. Тогавашните управници му отказват и войската му се настанява в построената казарма в Петрич, макар, че главния щаб остава в района на Свети Врач. Генерал Тодоров отново моли за място за настаняване на около 40 войници за охраната си, предлагайки място „оттатък реката, в пущинака.
След като поучава разрешение, строи дървени постройки за войниците, след което иска съгласно закона, че там където има военен подучастък, земята се одържавява. Така генералът започва изграждането на парка.
През 1916 г. залесяването започва с фиданки от черен и бял бор, на мястото на минералния извор „Мирото” се построява офицерска баня и лятна къпалня. За справяне с проблема с комарите около река Санданска Бистрица, през 1919 г. са доставени от Италия 18 фиданки от кедър и софора.
През 1981 г . градският парк получава името „Свети Врач”, а 10 години по-късно става паметник на градинско-парковото изкуство. През 2005 г. на входа му е изграден паметник на ген. Георги Тодоров. Последното обновление на парка е извършено през 2013 г.
Площта на парка е 344 декара. В него са засадени над 160 растителни вида, между които вековни чинари, обявени за природни забележителности. Около водните площи и скалните кътове са засадени вечнозелени храсти.
Срещат се растителни видове от Далечния Изток - еукомия, софора, лагерстремия, сакура, криптомерия, магнолия, гинко; от Америка - гимнокладус, ликвидамбар, секвоя, декоративни кленове; от Средиземноморието - кипарис, кедър, нар, зокум, корков дъб, лавровишня, латексово дърво, албиция, пиния, лаврово дърво, смокиня.
В парка са изградени изкуствено езеро с водни колела, в което се срещат патици и лебеди, множество детски кътове, множество чешми и фонтани. Фонтанът „Момче с рибка” е изграден през 1940 г. През 1956 г. е открит плувен комплекс.
Над река Санданска Бистрица са построени въжени мостове, които през нощта са осветени. През 1961 г. е направен „Пиринеума” - макет на Пирин. На територията на парка се намира стадион „Спартак”, на който играе футболен клуб „Вихрен”, а през 1974 г. е построен летен театър, на който се провеждат концерти и фестивали.
Източник: БГНЕС
