Как изглежда бъдещето на знанието у нас, вижте на студентския празник след централната емисия Новини
"Науката е великолепно нещо, ако не се налага човек да си изкарва хляба с нея." Тези думи принадлежат на един от гениите на човечеството - Айнщайн. И въпреки, че не са казани за родината ни, вероятно хиляди наши учени ще се съгласят с тях още сега. Тези, които бягат зад граница, за да получат по-добро финансиране на проектите си. И тези, които остават, за да купуват със свои средства оборудване за експериментите си.
Между емигрантите и ентусиастите науката в България отбеляза 150 години. Това я прави по-стара от държавата ни. По-стара от много държави в света. Наука с минало и настояще.
Младите хора, с които авторът Ивомира Пехливанова и операторите Димитър Василев и Андрей Стоилов срещат зрителите на връх студентския празник в „Темата на NOVA”, не искат да ги наричаме учени. Когато кажат, че работят в БАН, често получават въпроса: "В банка ли, в коя банка?".
А те определят себе си като изобретатели, изследователи, откриватели. Също и търсачи - на новото и непознатото. На онова, което никой все още не е написал в книгите. Свързва ги това, че са на 30 години и вече със свои патенти и награди.
NOVA
Но достатъчни ли са тримата герои, за да успее науката у нас да се похвали със същите успехи след още век и половина?
Историята на Българската академия на науките, която се превръща в духовно и културно ядро на българския народ, започва през далечната 1869 година в румънския град Браила. 150 години по-късно това идеалистично начинание носи редица поводи за гордост на България, но и много въпроси за бъдещето.
Гледайте „Наука, по-стара от държавата“ в „Темата на NOVA“ тази неделя, 8 декември, веднага след централната емисия новини.
