- На какво са играли нашите родители?
Питали ли сте се на какво са играли вашите родители - майки, татковци, баби и дядовци? А може би по-интересно е да разберем как са се събирали, за да се забавляват. Днес е лесно - пишеш на някой приятел по фейсбук, звънкаш му по телефона, изпращаш SMS и какви ли още не улеснения. Повече от ясно е, че не винаги е било така. Заедно с Татяна Мариновска ще повдигнем завесата на игрите от втората половина на миналия век. Ще разберем как десетки деца са се събирали на едно място, за да играят.
Какво представлява „Играта на писма", какви са правилата ѝ, как се играе и как всъщност са се забавлявали тогавашните дечица. Това ще научим от срещата с Татяна.
В селото на Татяна децата нямали компютри, не били ангажирани и с много уроци, но пък имали вълшебни игри, игри които ги карали да се смеят, да търсят, да бъдат заедно по цял ден - щастливи и свободни. Това са децата на 60-те и 70-те години.
Вълшебните игри от детството, които днес не знаем
"Една от игрите, които можехме да играем до безкрай, беше "играта на писма", както я наричахме ние, или "играта на стрелки", спомня си тя. Тя се играела от неограничен брой участници, децата от квартала се разделяли на два отбора и играели до късно вечер, докато ги извикат родителите им.
Ето какво представлява тази игра:
"Първият отбор се крие, като оставя следи за своето местоположение със стрелки, начертани на тротоара с тебешир или направо върху пепелта на улицата. До стрелките имаше указания - колко стъпки е до уреченото място. Стъпките бяха миши, човешки, великански. Те трябваше да се направят до мястото, където е скрито писмото, под различни предмети - камъни, парчета дърво, листа. Там криехме писма, послания до другия отбор. А вторият отбор тръгваше, малко след първия, като се стараеше по оставените стрелки да намери посланието. Играеше се в целия квартал и от всички деца. Това е една от игрите, които ние все още помним и се опитваме да предаваме на нашите малки приятели в читалището".
Когато нямаше компютри, децата играеха на „Дама", „Чилик" и „Дай бабо огънче"
Други игри, на които са играели децата тогава са: на ластик, народна топка, на жмичка.
"Сега децата постоянно са на компютъра и като че ли избягват да контактуват помежду си, да разговарят, а живият контакт е нещо съвсем друго. Нямам нищо против новите технологии, когато трябва да си свършиш работа, но за развлечение -не", казва още Татяна.
Ако и на вас ви се играе навън, под откритото небе, или ви се иска да се измъкнете от виртуалната реалност, не се чудете - обадете се на ваш приятел и със сигурност ще измислите на какво да играете.
