Драгоманското блато е най-новата влажна зона в България. Кметовете на Драгоман, Сливница и Костинброд получиха сертификат за Рамсарско място„Карстов комплекс Драгоманско блато". Поводът е Световният ден навлажните зони, който се чества ежегодно на втори февруари.
Значението на влажната зона е опазване на редки и застрашени видове, пречистване на водите и други.
Драгоманското блато е най-голямата по площ влажна зона с международно значение за страната. С обявяването на комплекса броят на Рамсарските места в България става 11, с обща площ 35 273 ха. Това обясни Айлин Хасан - експерт по биоразнообразието в екоминистерството и допълни:
"Драгоманското блато е едно от най-важните места за гнездене на застрашения вид ливаден дърдавец (крекс крекс) и на белооката потапница. Освен това много забележителна е чапловата колония - около десет двойки гнездят там".
В страната има още 15 потенциални Рамсарски влажни зони, които предстои да бъдат изследвани. Сред тях вероятно ще се нареди и Аудомировското блато в Сливница, за което също има одобрен проект от екоминистерството, каза кметът на общината Васко Столиков. Блатото е пресъхнало преди 20 години, но сега отново се пълни с вода и се възстановява.
"С община Драгоман и община Брезник в момента подготвяме един проект, който е за реклама на региона. Още по-голям брой хора ще могат да научат за тези места, да дойдат да ги видят", допълни Васко Столиков.
И в трите общини има сериозни проблеми с безработицата, каза кметът на Драгоман Андрей Иванов:
"В община Драгоман има минимум 20 процента безработица. Драгоманското блато е една чудесна възможност да обвържем даденостите, които имаме - природни, религиозни, туристически и културни, вярвайте в нашите общини има какво да се покаже. Вероятността Драгоманското блато да ни измъкне от финансовото блато, в което сме загазили, не е малка".
Драгоманското блато е и много богато на тръстика и папур, които могат да се ползват за алтернативно гориво за отопление. Това каза Андрей Радев от Сдружение за дива природа Балкани. Той обясни, че се водят разговори с местна фирма, която да изгради такова предприятие за пелети, като реалното производство може да започне още тази година. Радев изрази надежда цената на тези пелети да е колкото и на дървесните- около 300 лв. за тон.
Тръстиковите пелети обаче са два пъти по-калорични от дървесината и са много по-ефективни, каза още Радев. Само от Драгоманското блато може да се добиват около 300 тона годишно пелети. Първоначалният проект е да се монтира инсталация за отопление с пелети в училището в Драгоман.
