Константин Пеев е завършил архитектура. Специализирал е „Архитектурно-градоустройствени проблеми при обновяване на центровете на градовете" и е лицензиран за оценител на произведения на архитектурата и недвижимите паметници на културата.
Арх. Пеев беше поредният гост на "Рока радио" в рамките на "Ники Кънчев шоу" по Дарик
Какво означава да си лицензиран за оценител на произведения на архитектурата и недвижимите паметници на културата?
Първо, трябва да се познава история на архитектурата и история на изкуството. Второ, необходимо е съответното образование, практика в областта и допълнителна квалификация. Аз участвах в едномесечен курс, проведен от експерт на аукционната къща Sotheby's („Сотбис") от Великобритания. Обучавах се за оценка на недвижими културни ценности, както е терминът сега, а по-старият е сгради - паметници на културата, и нещата, свързани с тях - интериор и части от художествени произведения, които са втъкани с тях. Но покрай курса слушах всички лекции за оценка на картини, монети, произведения на изкуството, бижута и така нататък.
Как се оценяват паметниците на културата?
По различни критерии. Ако става дума за недвижими културни ценности, те се оценяват от гледна точка на автентичност, архитектурна стойност, историческа значимост и други допълнителни признаци от материална и духовна страна. Зависи какво оценяваме: дали я оценяваме за архитектурна, историческа стойност, дали се оценява за някаква търговска сделка и колко ще струва, или се оценява като даденост за развитие на бъдещ проект. Така че в зависимост от конкретно поставената задача, се оценява това, което съхранява сградата. И сградите като хората си имат определен живот и ако сградата не се поддържа, тя се разрушава.
Колко сгради в София са паметници на културата?
Около 1700 сгради, като в това число не влизат археологическите паметници, паркове и градини и скулптурни паметници и мемориали. Има комплекси, които са групови паметници на културата. Освен това в центъра на града има така наречения археологико-исторически резерват, който включва античната крепостна система на Сердика и към нея има охранително звено. Освен това има паркове и градини, които са паметници на културата, както и мемориали като софийските гробища, които също са паметник на културата и отделно скулптурни паметници и други забележителности.
Колко от тях се нуждаят от спешен ремонт?
От спешен ремонт се нуждаят около 80 процента. Мога да кажа, че в последните десетина години все пак има някакво развитие по поддръжката и реставрацията на сградите - паметници на културата. В центъра на София се реставрира сградата на княжеския дворец. Редица сгради, които се ползват от банкови институции, също са добре реставрирани. Десетина-петнадесет частни сгради се купиха от по-заможни хора и също се реставрираха много добре. Но останалите, които са предимно частна собственост, са в плачевно състояние. Постоянно получават писма от общината за авариен ремонт, глобяват ги, но нищо не се случва. Главно за фасадите става дума, да се предпазят хората от падане на тежки предмети и така нататък. Нашата администрация не се интересува какво става вътре за съжаление.
От къде идва проблемът?
От липа на средства и не само това. Има сгради, в които отдават под наем много скъпи помещения за магазини, но въпреки това не се отделят средства за оправяне на фасадата и стабилизиране на сградата.
Приблизително колко средства се необходими за ремонта на подобна сграда?
Пак зависи. Сградите паметници на културата са в различна степен сложни, украсени, някои с проблеми, други без проблеми, в зависимост от това как са построени. Но ако говорим за фасадна реставрация на сграда, която има не много декоративни орнаменти и ако трябва да се възстановят всички орнаменти, защото са в плачевно състояние и трябва да се направят наново - да им се свалят калъпи и да се поставят на местата, да бъдат оцветени в оригинална гама и по одобрен цветен проект, около 150 лв. на квадратен метър за възстановяване на фасадата. За по-прости дейности като саниращо пребоядисване и евентуално леко изкърпване, цената може да падне до 30-40-50 лв. на квадратен метър. Но ако има по-сложен покрив с орнаменти от цинкова пластика и така нататък, това са отделни средства, които могат доста да качат цената.
Могат ли да се акумулират средства по европроекти?
Понеже говорим главно за сгради, все още няма такива програми с изключение на някои по-забележителни сгради като княжеския дворец, която е финансирана по европейски програми. В последните няколко години се финансират главно проекти за исторически места и старинни антични градове крепости, на които се повишава туристическият потенциал, така да се каже. За сгради имаше една доста добра програма - „Красива България", която не знам защо заглъхна. Беше много успешна. Там се отделяха средства и за реставрация на частни сгради, като се допускаше до 50 процента финансиране по програмата, а останалите средства трябваше да бъдат от собствениците.
Как съвременна архитектура опазва античното културно наследство, което буквално лежи в основите й? Метрото мина през крепостна зона „Сердика".
Метрото минава за втори път през тази територия. Може би по-скоро е слука или по-добро време се случи този период, в който се строи вторият метродиаметър. Защото когато се строи първият метродиаметър в посока изток-запад, метрото беше доста по-дълбоко. Освен това мястото, където сега се намира паметникът на София, зад него излязоха части от Сердика като части от западната крепостна стена и дребни останки от сгради - малко кардо, антична сграда с перистил, но не бяха така монументални. Това, което се откри сега между ЦУМ и бул. „Мария Луиза", е наистина нещо, което никой не е очаквал да излезе. Има данни, че там е бил центърът на града и така нататък, но в такова доста добро състояние, нещата са запазени, в такъв мащаб, не са се откривали. Това позволява да се експонира на подземно градско ниво почти цялата вътрешност на сердикийската крепост. И се надявам това да стане в най-скоро бъдеще. Една много малка част от това наследство е експонирано в подлеза към новата метростанция, откъм Централните хали.
Там е и изложбената зала на „Експо баня София", на „Рока".
Да, тя е малко по на север.
Да, и под нея също има...
Под нея е най-северната триъгълна кула, която е фланкирала северната порта на „Сердика". Тя е в сградата.
Какво трябва да съобразят съвременните архитекти, когато в основата на сградата, която строят, има археологически паметници?
На първо място останките трябва да се запазят във вида, в който са разкрити. Много бързо трябва да се потърси археолог, който познава района или е специалист по тази епоха. Следва изготвяне на проекти и одобряване от Министерството на културата и съответния археолог. Ако бъдат одобрени, минават по другите служби съгласно Закона за устройство на територията. При изпълнението е необходимо да участват реставратори по съответните видове дейности.
Обикновено в нашето общество битува страх от това. Повечето хора се мъчат да ги скрият, да ги разрушат и така нататък. Няма нищо страшно. Напротив, даже може да бъде много по-полезно за собственика, който открие такова нещо в строежа си. Бих дал пример с хотел „Арена ди Сердика" на улица „Будапеща". Там при изкопа бяха открити останки, които никой не знаеше, че има. И след като беше преработен проектът за сградата, Столична община допусна да се повиши етажността с още два етажа за сметка на загубените пространства, в които беше експонирана частта от античния амфитеатър.
Много хубаво е вградено.
Да, ние сме правили проекта. Така че това може да бъде полезно.
Примерът на „Арена ди Сердика" как новите технологии могат да се кореспондират. Как го решихте?
В това има много добра практика в световен мащаб. Аз съм виждал в центъра на Атина античен зид, който е в магазин и върху него има стъклена витрина и там се извършват продажбите, така че няма нищо лошо. Даже бих казал, че добър пример в София е подлезът пред президентството. Там си има една по-специфична търговска дейност на предмети на изкуството, рекламни и туристически материали и в средата е най-запазената източна порта на сердикийската крепост.
Как се разбира, че една сграда се нуждае от обновяване?
С оглед и проучване на сградата. Прави се оценка и се набелязват дейностите в зависимост от възможностите на възложителя и изискванията на заданието, одобрено от него. Моята архитектурна практика е свързана главно със сгради - паметници на културата, но това не означава, че други сгради, които не са паметници на културата, нямат нужда от обновяване. Бих казал, че в България голяма част от сградния фонд има нужда от обновяване. Освен това бих искал да допълня, че това обновяване ще струва доста пари, защото не е извършено текущо поддържане, което излиза около десет пъти по-малко.
Кажете три стъпки, които са началото, когато се планира реновиране на паметник на културата!
Трябва да се изготви проект, който за разлика от проектите за нови сгради включва допълнително проучване на това, което представлява сградата и то доста задълбочено от различни аспекти - архитектурен, исторически, конструктивен. Отделно трудност представлява и изготвянето на този проект, защото има определени правила, по които той трябва да бъде изготвен, за да бъде одобрен от Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство. Изработката на тези проекти е свързана с доста специфични неща, които обикновено ги няма в проектите за сгради, които са на ново място, на празно място или нови сгради. Следва процедурата за одобрение през общината като за всички нормални сгради.
Мислите ли за новата модерна енергийна ефективност, когато започвате да възстановявате един такъв паметник?
Мисли се. И винаги, когато има такава възможност, тези неща се прилагат. Специално сградата на княжеския дворец стана доста по-комфортна, след като й се смени дограмата. Има достатъчно дебели стени, за да не изстива и не беше необходимо да й се прави топлоизолация. Направи се топлоизолация на покрива под цинковото покритие и покрива от шиндли. За други сгради, които са с по-прост орнамент, може да се направи нормална топлоизолация, като се повторят формите на орнамента с по-плътен материал от топлоизолацията. Ефектът е прекрасен, много добре става, чудесно изглеждат сградите. Пример мога да дам със сграда на улица „Съборна" срещу подхода към Народния театър.
Като споменахте Народния театър, вие го реставрирахте. Какви проблеми срещнахте там?
Не мога да кажа, че сме имали някакви сериозни проблеми. По-скоро малко ни притесняваше времето и това, че трябваше да бъдем много внимателни към всички артисти, защото ние правихме реставрация и на гримьорните, възстановяване на техния интериор, подобряване и така нататък. Гримьорните специално не бяха възстановявани от построяването на театъра. Тази реконструкция, която е правена по време на социалистическото управление, не е засягала гримьорните. Тя е засягала само частта за публиката - фоайета, зала и така нататък. Тогава са изхарчени много пари. А сградата е уникална, защото след като изгаря през 1925-а, се строи един от най-модерните театри в Европа. Има собствена електроцентрала, има собствен подземен басейн за гасене при пожар, има собствена вентилационна охладителна система. През 1925 година тя е била наистина уникална.
Гредоред ли е там?
Паянтова конструкция, да, но не е така, защото конструкцията, която носи сценичната механизация, е стоманобетонна. Първият театър, който е строен по времето на Фердинанд, той изгаря и се построява този.
В голяма част от тези сгради в центъра на София се помещават големи компании. Може ли това по някакъв начин да се използва за тяхното възстановяване? Например държавата да намали данъците на тези, които влагат в паметници на културата.
Това е един от похватите. Аз даже мисля, че преди да се смени законът за културното наследство, имаше практика средствата за реставрации на сгради - паметници на културата, които са извършени по одобрен проект и са приети от комисия на Министерството на културата, да се приспадат от сумата за данъчно облагане. Сега не знам защо не се прави. Но по-скоро трябва да има една общонационална политика за опазване на наследството. Сами виждаме, че и туристическият бранш много иска да ползва това наследство, да създава атракции на туристите, защото не е достатъчно да лежиш цял ден на плажа или да караш ски, винаги съпътстващо запознаване с историята, архитектурата, културната на държавата са полезни.
Върху какво проекти работите в момента? Какво да очакваме от вас?
Работя върху проект за Община Бургас, една много интересна територия при село Ветрен. При археологически разкопки се откриха антични римски терми, на територията на които има запазена антична баня от времето на Сюлейман Великолепни. Направих проект за реставрация и експониране на тези останки. Отделно се занимавам с археологията в центъра на София.
