На прага на 15 септември поговорихме с един български учител за нещата, за които вероятно всеки от нас понякога се пита – за уважението, за скъпите дрехи на учениците, за делегираните бюджети, които превръщат преподавателите в търговци.
Цветана Исаева е била гимназиален учител през всичките си активни години, а в момента е в пенсия. Това й дава предимството да види позитивите и негативите в училище от дистанцията на времето, спокойно и без емоция.
15 септември наближава, а родителите са загрижени за подготовката на децата си. Вие като родител и учител на какво смятате, че трябва да се наблегне преди началото на учебната година?
В началото на септември започва истерично бродене по моловете с идеята "моето дете да е най-модерно облечено" - с луксозни дрешки, с маркова раница и маратонки и каквото се сетиш там. Това стана масова психология и нашите съвети няма да помогнат. Но би било добре да се помисли за практични и удобни дрешки най-напред. Защото учебниците и учебните помагала е хубаво да се купуват след като учителите дадат своите препоръки и изисквания на децата. А тези препоръки се дават след 15 септември.
Уважението към учителя – дълга тема, която не можем да подминем, защото виждам как се подкопава авторитетът им още от детско-градинска възраст. Върху какво да работят родителите?
Авторитет на учителя – това е обществено значим проблем, за който в настоящия момент няма решение. Причините са доста. Най-важната се корени в образователната система. Делегиран бюджет означава, че парите на училището зависят от броя на учениците. И когато си обикалял цяло лято да уговаряш родителите да запишат детето си в твоето училище, ти ставаш зависим. Как да наказваш дете, на което си се молил да дойде в твоето училище?! Дете, от което зависи твоята работа! И как да формираш уважение у това дете?!
Втората причина се съдържа в основната характеристика на обществото днес – войнстваща бездуховност, подменена ценностна система, липса на ВЯРА в каквото и да е, груб материализъм! Няма уважение към нито една институция в България – разбираемо, нали?! И как да има уважение към учители и лекари, след като и те станаха търговци?!
Трета причина, с която малко се спекулира – ниското заплащане, което праща учителя в дъното на социалната класация. Но пък от друга страна, ако той е добър професионалист, би компенсирал незавидния си социален статус. Тук обаче отиваме към субективния критерий, за който не е много уместно да говорим в това интервю.
Какво държи един учител в България – с техните заплати и при техните условия – и в клас? Заради какво продължавате – било то призвание, атмосфера, социални придобивки...
Какво държи учителя в България – това, което всички останали българи, предпочели да не емигрират. Страх от неизвестността, ниско самочувствие, силна привързаност към дома и близките, патриотизъм. Все такива неща – общовалидни, нямащи нищо общо с трудностите на професията. И за финал – ако имаш наистина призвание, не е трудно да бъдеш учител. Много е вълнуващо и приятно! Аз имам само светли спомени от моите ученици!
Цветана Исаева е била гимназиален учител през всичките си активни години, а в момента е в пенсия. Това й дава предимството да види позитивите и негативите в училище от дистанцията на времето, спокойно и без емоция.
15 септември наближава, а родителите са загрижени за подготовката на децата си. Вие като родител и учител на какво смятате, че трябва да се наблегне преди началото на учебната година?
В началото на септември започва истерично бродене по моловете с идеята "моето дете да е най-модерно облечено" - с луксозни дрешки, с маркова раница и маратонки и каквото се сетиш там. Това стана масова психология и нашите съвети няма да помогнат. Но би било добре да се помисли за практични и удобни дрешки най-напред. Защото учебниците и учебните помагала е хубаво да се купуват след като учителите дадат своите препоръки и изисквания на децата. А тези препоръки се дават след 15 септември.
Уважението към учителя – дълга тема, която не можем да подминем, защото виждам как се подкопава авторитетът им още от детско-градинска възраст. Върху какво да работят родителите?
Авторитет на учителя – това е обществено значим проблем, за който в настоящия момент няма решение. Причините са доста. Най-важната се корени в образователната система. Делегиран бюджет означава, че парите на училището зависят от броя на учениците. И когато си обикалял цяло лято да уговаряш родителите да запишат детето си в твоето училище, ти ставаш зависим. Как да наказваш дете, на което си се молил да дойде в твоето училище?! Дете, от което зависи твоята работа! И как да формираш уважение у това дете?!
Втората причина се съдържа в основната характеристика на обществото днес – войнстваща бездуховност, подменена ценностна система, липса на ВЯРА в каквото и да е, груб материализъм! Няма уважение към нито една институция в България – разбираемо, нали?! И как да има уважение към учители и лекари, след като и те станаха търговци?!
Трета причина, с която малко се спекулира – ниското заплащане, което праща учителя в дъното на социалната класация. Но пък от друга страна, ако той е добър професионалист, би компенсирал незавидния си социален статус. Тук обаче отиваме към субективния критерий, за който не е много уместно да говорим в това интервю.
Какво държи един учител в България – с техните заплати и при техните условия – и в клас? Заради какво продължавате – било то призвание, атмосфера, социални придобивки...
Какво държи учителя в България – това, което всички останали българи, предпочели да не емигрират. Страх от неизвестността, ниско самочувствие, силна привързаност към дома и близките, патриотизъм. Все такива неща – общовалидни, нямащи нищо общо с трудностите на професията. И за финал – ако имаш наистина призвание, не е трудно да бъдеш учител. Много е вълнуващо и приятно! Аз имам само светли спомени от моите ученици!
