Размишлявайки погълнати от „Джокондата“ на Леонардо Да Винчи, „Слънчогледи“ от Ван Гог или каквато и да е друга живописна творба от минали векове, можем ли да считаме, че това е същата картина, която художникът е създал?
Вероятно не. С течение на годините картините се променят. Неумолимото течение на времето ги модифицира завинаги. Би Би Си разкрива неподозирани тайни.
Някои от тези промени се дължат на редукционните и окислителните процеси, претърпени от металите, които са част от пигментите, използвани от художниците. Например, бяло олово (оловно бяло) в присъствието на сяра образува оловен сулфид, който е черен на цвят.
Цветовете на Ван Гог
Сред най-характерните случаи се натъкваме на неизмеримата работа на Винсент ван Гог, холандски художник и един от най-големите представители на постимпресионизма.
Картините на Ван Гог са фантастични, а поразителните и живи цветове, които показват, имат способността да привличат разнообразна публика и да радват почитателите.
Въпреки това, много от цветовете, използвани в неговите творби, са се променили драстично с течение на времето. Главно поради излагане на светлина.
Няколко от промените могат да се отдадат на пожълтяването, претърпяно от лака, докато остарява. Други обаче са явно причинени от разграждането на пигмента.
Работите на Ван Гог са многобройни, но може би сред най-известните картини е маслената поредица „Слънчогледи“.
Изглежда, че първите картини от поредицата са рисувани, за да украсят спалнята на неговия приятел Пол Гоген.
Създаването на тази великолепна творба става възможно благодарение на използването на нови пигменти, разработени през 19-ти век, по-специално хром жълто, което придава на слънчогледите невероятно светещо жълто.
Днес обаче картините не представят онзи интензивно жълт, а по-скоро двусмислен и матов тон между жълто и кафяво.
Най-широко приетата теория е, че са настъпили химически промени в хром жълтия пигмент от излагане на ултравиолетови лъчи. Потъмняването на пигментите се причинява от редукцията на хрома от Cr (VI) до Cr (III). По този начин потъмняването на жълтото на две други картини на Ван Гог „Изглед към Арл с лилии“ (1888) и „Крайбрежие на Сена“ (1887), може да се обясни със същия феномен.
Научното обяснение
Във всеки случай изглежда ясно, че Ван Гог е имал пристрастие към жълтия цвят, проявявайки го в голяма част от работата си, включително картини като "Жълтата къща", "Тераса на кафето през нощта" и други.
Безспорното пристрастие на художника към жълтия цвят е свързано с отравяне с дигиталис (Digitalis purpurea), който се използва в медицината за лечение на различни патологии.
По времето на Ван Гог дигиталисът се използва за лечение на маниакално-депресивни кризи. Художникът обикновено го консумира в опит да облекчи атаките, преследващи тялото и ума му, тъй като му се приписват успокоителни и антиепилептични свойства.
За съжаление, пациентите, които консумират излишък от дигиталис, развиват ксантопсия, патология, която променя възприемането на цветовете при засегнатите, които обикновено виждат предмети с жълтеникав оттенък.
Винсент ван Гог вижда света през жълт филтър, причинен от лекарството, което консумира. Така художникът само пренася тоновете, които наблюдава, върху картините.
Дигиталисът е доставен на Ван Гог от личния му лекар д-р Пол Гаше. Всъщност на портрета, който Ван Гог рисува на д-р Гаше, лекарят се появява с букет дигиталис на масата. Д-р Гаше, обаче е бил наясно с потенциално смъртоносните странични ефекти, които дигиталисът може да причини. И той силно не препоръчва злоупотребата с наркотици, която може да причини синкоп, като забави сърдечния ритъм и причини парализа на органите.
Освен това, въпреки преобладаването на жълтите тонове в творбите на Ван Гог, трябва да се признае, че жълтото винаги е балансирано с използването на синьо и / или бяло, дори ако се прилага по много фин начин.
При острата ксантопсия белите и жълтите щяха да бъдат неразличими за художника, а сините щяха да изглеждат зелени. От което следва, че той със сигурност е страдал от болестта в лека степен.
Други хипотези предполагат, че е възможно художникът да е страдал от подостра глаукома със затворен ъгъл.
Това зрително заболяване би обяснило „ореолите“, които Ван Гог е нарисувал в някои от творбите си и които се виждат в различни картини като „Нощното кафене“ или „Звездната нощ“.
Точно жълтият цвят отново става значителен в „Звездната нощ“.
И в тази работа, и в "Път с кипарис и звезда", и в "Пшенично поле с гарвани", художникът успява да улови с необичайна сигурност теорията за турбулентността на течностите, която руският математик Андрей Николаевич Колмогоров описва в 1941 г., петдесет и две години след като Ван Гог рисува „Звездната нощ“.
Разбира се, работата на Ван Гог продължава да съдържа неразгадани енигми и блести с необикновена красота.
Вероятно не. С течение на годините картините се променят. Неумолимото течение на времето ги модифицира завинаги. Би Би Си разкрива неподозирани тайни.
Някои от тези промени се дължат на редукционните и окислителните процеси, претърпени от металите, които са част от пигментите, използвани от художниците. Например, бяло олово (оловно бяло) в присъствието на сяра образува оловен сулфид, който е черен на цвят.
Цветовете на Ван Гог
Сред най-характерните случаи се натъкваме на неизмеримата работа на Винсент ван Гог, холандски художник и един от най-големите представители на постимпресионизма.
Картините на Ван Гог са фантастични, а поразителните и живи цветове, които показват, имат способността да привличат разнообразна публика и да радват почитателите.
Въпреки това, много от цветовете, използвани в неговите творби, са се променили драстично с течение на времето. Главно поради излагане на светлина.
Няколко от промените могат да се отдадат на пожълтяването, претърпяно от лака, докато остарява. Други обаче са явно причинени от разграждането на пигмента.
Работите на Ван Гог са многобройни, но може би сред най-известните картини е маслената поредица „Слънчогледи“.
Изглежда, че първите картини от поредицата са рисувани, за да украсят спалнята на неговия приятел Пол Гоген.
Създаването на тази великолепна творба става възможно благодарение на използването на нови пигменти, разработени през 19-ти век, по-специално хром жълто, което придава на слънчогледите невероятно светещо жълто.
Днес обаче картините не представят онзи интензивно жълт, а по-скоро двусмислен и матов тон между жълто и кафяво.
Най-широко приетата теория е, че са настъпили химически промени в хром жълтия пигмент от излагане на ултравиолетови лъчи. Потъмняването на пигментите се причинява от редукцията на хрома от Cr (VI) до Cr (III). По този начин потъмняването на жълтото на две други картини на Ван Гог „Изглед към Арл с лилии“ (1888) и „Крайбрежие на Сена“ (1887), може да се обясни със същия феномен.
Научното обяснение
Във всеки случай изглежда ясно, че Ван Гог е имал пристрастие към жълтия цвят, проявявайки го в голяма част от работата си, включително картини като "Жълтата къща", "Тераса на кафето през нощта" и други.
Безспорното пристрастие на художника към жълтия цвят е свързано с отравяне с дигиталис (Digitalis purpurea), който се използва в медицината за лечение на различни патологии.
По времето на Ван Гог дигиталисът се използва за лечение на маниакално-депресивни кризи. Художникът обикновено го консумира в опит да облекчи атаките, преследващи тялото и ума му, тъй като му се приписват успокоителни и антиепилептични свойства.
За съжаление, пациентите, които консумират излишък от дигиталис, развиват ксантопсия, патология, която променя възприемането на цветовете при засегнатите, които обикновено виждат предмети с жълтеникав оттенък.
Винсент ван Гог вижда света през жълт филтър, причинен от лекарството, което консумира. Така художникът само пренася тоновете, които наблюдава, върху картините.
Дигиталисът е доставен на Ван Гог от личния му лекар д-р Пол Гаше. Всъщност на портрета, който Ван Гог рисува на д-р Гаше, лекарят се появява с букет дигиталис на масата. Д-р Гаше, обаче е бил наясно с потенциално смъртоносните странични ефекти, които дигиталисът може да причини. И той силно не препоръчва злоупотребата с наркотици, която може да причини синкоп, като забави сърдечния ритъм и причини парализа на органите.
Освен това, въпреки преобладаването на жълтите тонове в творбите на Ван Гог, трябва да се признае, че жълтото винаги е балансирано с използването на синьо и / или бяло, дори ако се прилага по много фин начин.
При острата ксантопсия белите и жълтите щяха да бъдат неразличими за художника, а сините щяха да изглеждат зелени. От което следва, че той със сигурност е страдал от болестта в лека степен.
Други хипотези предполагат, че е възможно художникът да е страдал от подостра глаукома със затворен ъгъл.
Това зрително заболяване би обяснило „ореолите“, които Ван Гог е нарисувал в някои от творбите си и които се виждат в различни картини като „Нощното кафене“ или „Звездната нощ“.
Точно жълтият цвят отново става значителен в „Звездната нощ“.
И в тази работа, и в "Път с кипарис и звезда", и в "Пшенично поле с гарвани", художникът успява да улови с необичайна сигурност теорията за турбулентността на течностите, която руският математик Андрей Николаевич Колмогоров описва в 1941 г., петдесет и две години след като Ван Гог рисува „Звездната нощ“.
Разбира се, работата на Ван Гог продължава да съдържа неразгадани енигми и блести с необикновена красота.
