Уникалното Панагюрско златно съкровище впечатлява българи и чужденци в „Двореца“ в Балчик (СНИМКИ)
/
БТА
При изключителни мерки за сигурност Панагюрското златно съкровище събира възхитата на българи и чужденци в "Двореца" в Балчик.
БТА
"Самият визуален контакт с такова великолепно произведение на изкуството отпреди стотици хиляди години ще бъде достатъчно приятно преживяване за всички посетители в "Двореца", заяви при откриването на експозицията на деветте изящни съда в Каменната зала доцент д-р Бони Петрунова - директор на Националния исторически музей (НИМ).
Петрунова припомни, че съкровището тежи над шест килограма и по своето предназначение е ритуално - вероятно е служило за пречистване след жертвоприношение, за помиряване между владетели и други.
БТА
Акцент в култовия сервиз е голямата амфора, чиито дръжки са оформени като борещи се кентаври, а от двете отверстия на дъното виното се е изливало едновременно. В експозицията са и фиалата, ритоните, каничките със сцени от трако-гръцката митология.
БТА
"В Каменната зала и при всеки експонат има сигнално-охранителна техника от най-висок клас, усилено видеонаблюдение, жива охрана на обекта, а и в самия архитектурно-парков комплекс непрекъснато се прави обход", каза директорът на държавния културен институт "Двореца" Жени Михайлова.
БТА
Тя добави, че Панагюрското златно съкровище - гордостта на България, вече събира небивал интерес от туристите и ще остане в Балчик до 10 септември. "До края на годината Панагюрското златно съкровище ще бъде представено и в Дубай", съобщи директорът на НИМ доцент д-р Бони Петрунова.
факти за Панагюрското златно съкровище:
Панагюрското златно съкровище е тракийски, античен, златен комплект съдове, състоящ се от девет съда с общо тегло 6,164 кг. Открито е на 8 декември 1949 г. на 2 км от Панагюрище от Павел, Михаил и Петко Георгиеви Дейкови.
БТА
Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел(и) на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е бил използван за религиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния.
Състои се от 9 златни предмета - една фигона и осем ритона. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските жреци.
БТА
Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция - те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.
Четири от ритоните са оформени с глави на животни - овен и козел, а два от тях са изобразени с глави на елен лопатар. Дръжките пък са направени като същества от тяло на животно и глава на човек - кентаври.
БТА
На най-голямо внимание и интерес се радва големият амфоровиден съд, чиито дръжки са брилянтно изляти като два борещи се помежду си кентаври. Отверстията, които служат за виното са направени отново във формата на човешки глави.
Между двете глави е изображението на борещото се със змия дете на Херакъл. Украсата и орнаментите, както и внушението, което те правят на амфората е благодарение на прецизно изобразените и пресъздадени сцени от митологията.
