/ iStock/Getty Images
Повече от 900 невиждани и нечувани досега вида микроби, живеещи в ледниците на Тибетското плато, шокира учените. Анализът на геномите на микробите разкрива, че някои имат потенциала да причинят нови пандемии, ако бързото топене, причинено от изменението на климата, ги освободи от техните "ледени клетки".

В ново проучване изследователи от Китайската академия на науките взели проби от леда на 21 ледника на Тибетското плато - регион с голяма надморска височина в Азия, вклинен между Хималайската планинска верига на юг и пустинята Такламакан на север. После екипът секвенирал ДНК на микроскопичните организми, заключени вътре в леда, създавайки масивна база данни от геноми на микроби. Това е първият път, когато микробна общност, скрита в ледник, е генетично секвенирана.

Така екипът открива 968 микробни вида, замръзнали в леда - предимно бактерии, но също и водорасли, археи и гъбички. Публикация с находките е поместена в списанието Nature Biotechnology.

Около 98% от тези видове са били напълно нови за науката. Това ниво на микробно разнообразие е неочаквано поради предизвикателствата, свързани с живота в ледниците, казаха изследователите. „Въпреки екстремните условия на околната среда, като ниски температури, високи нива на слънчева радиация, периодични цикли на замръзване-размразяване и ограничение на хранителни вещества, повърхностите на ледниците поддържат разнообразен набор от живот“, пишат авторите на изследването.

Изследователите не са сигурни колко точно са стари някои от тези микроби; предишни проучвания показват, че е възможно да се съживят микроби, които са били в капана на леда до 10 000 години, според проучването.

Това не е първият път, когато учени откриват изненадващо изобилие от микроби, живеещи в тибетските ледници. През януари 2020 г. екип, който анализира ледени ядра от ледник, разкри 33 различни групи вируси, живеещи в леда, 28 от които никога не са били виждани преди.

Изненадващото микробно разнообразие в ледниците, съчетано с увеличаването на топенето на ледниковия лед поради изменението на климата, увеличава шансовете потенциално опасни микроби да бъдат пуснати в околната среда, като доведат до локални епидемии и дори пандемии.

Някои от новооткритите бактерии могат да бъдат много опасни за хората и други организми. Екипът идентифицира 27 000 потенциални вирулентни фактора - молекули, които помагат на бактериите да нахлуят и колонизират потенциални гостоприемници. Около 47% от тези вирулентни фактори не са били виждани никога преди и затова няма начин да се знае колко вредни могат да бъдат бактериите.

Бактериите имат уникалната способност да обменят големи участъци от своята ДНК, известни като мобилни генетични елементи (MGE), с други бактерии. Така че дори ако ледниковите бактерии умрат малко след като са били размразени, те пак могат да предадат част от вирулентността си на други бактерии, които срещат. Това генетично взаимодействие между ледниковите микроби и съвременните микроорганизми „може да бъде особено опасно“, пишат учените.