Кръвно-мозъчната бариера е почти непроницаема за повечето лекарства и контрастни вещества, което затруднява диагностицирането и лечението на заболявания, засягащи мозъка. Изследователи от Института за полимерни изследвания "Макс Планк" са открили разрешение на проблема чрез използването на покрити с полимер нанодиаманти, способни да проникват през кръвно-мозъчната бариера, да доставят лекарства или да предоставят изображения, съобщава сайтът Медгаджет.
Невиждано: Вече има течен магнит
Нанодиамантите, които не са нищо друго освен въглерод, са биосъвместими, но с тях е трудно да се работи, тъй като са нереактивни и не се свързват с повечето неща. Чрез покриването им с полимер на базата на серумния албумин, съединението може да бъде накарано да се свързва с лекарства и лесно да се абсорбира през кръвно-мозъчната бариера.
За да направят нанодиамантите полезни за изобразяване на мозъка, учените са предизвикали дефект, като заменили въглероден атом с азотен. Това кара миниатюрните диаманти да трептят, когато са изложени на лазерна светлина, и ги прави видими при изследване с ЯМР.
Учени създадоха полусинтетични човешки клетки
Техниката вече е тествана върху лабораторни мишки, без забележимо увреждане на кръвно-мозъчната бариера. Учените обаче отбелязват, че тя все още е на твърде ранен етап и предстои много работа, преди да е готова за клинично приложение.
Невиждано: Вече има течен магнит
Нанодиамантите, които не са нищо друго освен въглерод, са биосъвместими, но с тях е трудно да се работи, тъй като са нереактивни и не се свързват с повечето неща. Чрез покриването им с полимер на базата на серумния албумин, съединението може да бъде накарано да се свързва с лекарства и лесно да се абсорбира през кръвно-мозъчната бариера.
За да направят нанодиамантите полезни за изобразяване на мозъка, учените са предизвикали дефект, като заменили въглероден атом с азотен. Това кара миниатюрните диаманти да трептят, когато са изложени на лазерна светлина, и ги прави видими при изследване с ЯМР.
Учени създадоха полусинтетични човешки клетки
Техниката вече е тествана върху лабораторни мишки, без забележимо увреждане на кръвно-мозъчната бариера. Учените обаче отбелязват, че тя все още е на твърде ранен етап и предстои много работа, преди да е готова за клинично приложение.
