В днешно време много млади хора избират свободата, не желаят да се обвързват със семейство и деца. Някои от тях избягват сериозните връзки, защото се страхуват от рутината и еднообразието, а други просто изпитват страх от обвързване.
Психологът Александра Петрова обясни в предаването "Кой говори" какви са причините за нежеланието и страха на част от хората да обичат и да се оставят да бъдат обичани:
"Днес хората много по-лесно се обвързват с медикамента, който си купуват от аптеката, с лаптопа си, дори с дрогата, с алкохола. Това са много по-чести обвързаности, отколкото реалното усещане и нужда от това да си обвързан с друго живо същество, което да обичаш. И да не те е страх от това да си обичан и да обичаш", казва психологът.
Предпоставките да се случва това са културни, семейни и социални.
Преди години, а и до днес в някои източни култури обвързването е вид социална норма, изискване, което се прави с договор. Там обвързването от една страна е власт, социален статус и сигурност и за двата пола, но в нашата съвременна западна култура обвързването става все по-страшно.
Много често младите хора смятат, че обвързвайки се, размиват техните граници на личността. От една страна много по-бързо съзряват физически младите хора, докато емоционално това като че ли изостава. Те много по-бързо се включват социално в различни каузи, в това, което се случва около тях, но емоционално остават на едно много по-ранно ниво. Средата изисква много повече от тях, чисто интелектуално, отколкото чисто емоционално. И затова обвързването в един момент изглежда като разпад, защото голяма част от личността не е достигнала до възрастовото ниво, до което трябва да е, тоест емоционалната интелигентност.
Причините могат да се търсят в семейството
Майката е източник на усещането за близост. Неслучайно има много метафори за пъпната връв, която е символ на най-тясното свързване. Но семействата, които са студени, така наречените "студени семейства", в които на почит е интелектът, обучението на детето, на поколението, интелектуалните способности и доказателства по олимпиади и други подобни състезания, обикновено там емоцията не просто е табу, а е нещо, за което не се говори и не се показва, защото има много по-важни неща от нея. Този тип хора не просто се страхуват от обвързването, те не знаят как да се обвържат.
Големите очаквания
Има хора, прехвърлили средната възраст, които остават сами, защото започват да правят едни чисто интелектуални уравнения, шаблони на партньорите си. Те трябва да имат определени качества и едно от тях е да имат сходни високо интелектуални разбирания и морал за живота. Почти нищо физическо и емоционално не се коментира. Този тип хора могат да имат много партньорства и винаги да са недоволни, защото в момента, в който партньорът им е по-спонтанен, по-различен от тях те буквално не знаят как да реагират. И емоцията не може да достигне до тях и ги плаши.
Мъж, който е на 47 години, няма семейство, деца, изключително отдаден на професията си, на кариерно развитие, във всяка една партньорка минусите, които споменава, са свързани с ниво на образование, поведение спрямо възрастните хора, морал спрямо ситуациите, които се случват. Но няма идея какво физически харесва в тях. Трудно му е да отговори, дори да ги опише.
"Студените семейства" от една страна могат да формират хора, които бягат от партньорствата и смятат, че са си самодостатъчни. От друга страна хора, които постоянно се лутат в търсене на нещо, което им липсва, но не знаят как да го съставят и да го направят в личния си живот. Има и семейства, в които ролите на агресор и жертва създават един такъв тип зрели личности, които се плашат от обвързването, за да не преповторят ситуацията.
Самодостатъчните хора
Самодостатъчният мъж има своя избор - на клуб, фитнес, кола, кариера, всичко си е подредил и се страхува, че с влизането на един друг човек, той ще трябва да се съобразява с допълнителни изисквания, промени, които по някакъв начин ще го спрат от всичко познато.
При самодостатъчната жена, която е направила така, че да изглежда силна, да може да се справя с всякакви злободневни, битови дейности сигурността е избор, който функционира най добре до определен момент. Рано или късно тези хора искат да се влюбят, да имат партньор, който да отговаря на техните собствени разбирания за живота.
Самодостатъчните по-скоро избират това, което не би нарушило баланса им. Но самата промяна на личността налага този избор да бъде сменен. Много е тъжно, когато човек сам сложи граница "това няма да ми се случи, късно е", след известен брой неуспешни опити. Най честите случаи са с мъже, които са живели в семейства, доминирани от жени - майка, сестра, които смятат, че партньорките не са достатъчно добри. Такъв мъж или трябва да се крие с какъв тип жени е, или да воюва за тях. Съответно дълго време той не успява да отвоюва своята свобода.
Страховете са много алогични. Човек трябва да си даде сметка дали иска да бъде обичан и какво му е толкова страшното да бъдеш обичан.
