Палеонтолози от Аржентина са открили фосилизирани останки на жаба, обитавала централната част на страната преди около 2 милиона години, предаде Франс прес, позовавайки се на Агенцията за популяризиране на науката към Университета на Матанса.
"Все още знаем твърде малко за праисторическите жаби и крастави жаби. Тези твари са особено чувствителни към промени в заобикалящата среда, така че са важен източник на информация за разбиране на климата в миналото", казва Федерико Анолин, изследовател от аржентинския Природонаучен музей.
Фосилът е открит на дълбочина 44 метра по време на разкопки за кладенец в Сан Педро, на 180 километра северно от столицата Буенос Айрес.
Палеонтолозите са се натъкнали на миниатюрен хумерус (раменна кост) от жаба, различна от краставите и дървесните жаби.
Изследователят обяснява, че въпреки дребния му размер, специалистите са успели да идентифицират фосила, тъй като безопашатите земноводни - разред, към който спадат жабите и краставите жаби, имат уникална свързваща структура в края на хумеруса. Благодарение на нея те са притежавали изключителна ловкост на движенията и бързите подскоци.
"Откриването на нов вид земноводно от края на плиоцена-началото на плейстоцена е от важно значение за аржентинската палеонтология", отбелязва Федерико Анолин.
"Все още знаем твърде малко за праисторическите жаби и крастави жаби. Тези твари са особено чувствителни към промени в заобикалящата среда, така че са важен източник на информация за разбиране на климата в миналото", казва Федерико Анолин, изследовател от аржентинския Природонаучен музей.
Фосилът е открит на дълбочина 44 метра по време на разкопки за кладенец в Сан Педро, на 180 километра северно от столицата Буенос Айрес.
Палеонтолозите са се натъкнали на миниатюрен хумерус (раменна кост) от жаба, различна от краставите и дървесните жаби.
Изследователят обяснява, че въпреки дребния му размер, специалистите са успели да идентифицират фосила, тъй като безопашатите земноводни - разред, към който спадат жабите и краставите жаби, имат уникална свързваща структура в края на хумеруса. Благодарение на нея те са притежавали изключителна ловкост на движенията и бързите подскоци.
"Откриването на нов вид земноводно от края на плиоцена-началото на плейстоцена е от важно значение за аржентинската палеонтология", отбелязва Федерико Анолин.
