Палеонтолози откриха на територията на РЮА най-старите човешки гробове, съобщи АФП, позовавайки се на изявление на палеонтолога Лий Бъргър. Това означава, че първите погребални практики са най-малко 100 000 г. по-ранни от смятаното досега.
Фосили на далечни "братовчеди" на човека са открити във фетална поза в ниши от на галерии на дълбочина 30 м при разкопки, започнали през 2018 г.
Гробовете са били затрупани с изкопаната пръст, което показва, че тези гробове на предците на човека са били направени умишлено.
Това са най-старите открити погребения на човекоподобни, датиращи 100 000 години преди погребенията на Хомо сапиенс, се казва в статиите на палеонтолозите, които предстои да бъдат публикувани в научното издание "еЛайф".
Разкопките се провеждат в т.нар. Люлка на човечеството, определена за световно културно наследство от ЮНЕСКО и намираща се в северозападно от Йоханесбург.
Досега се смяташе, че най-старите гробове са откритите в Близкия изток и Кения, в които са намерени останки на Хомо сапиенс. Смята се, че погребенията в тях са извършени 100 000 г. пр. Хр.
Южноафриканските гробове датират от 200 000 до 300 000 пр. Хр. и съдържат останки от Хомо наледи - дребен праисторически човекоподобен вид с височина около 1,5 м и мозък с размер на портокал.
Този вид е открит през 2013 г. от американския палеоантрополог Лий Бъргър и поставя под въпрос линеарната последователност на еволюцията, която все още остава мистерия за учените. Номо наледи се характеризира едновременно с примитивна челюст и с крака, подходящи за катерене. Стъпалата му са били подобни на тези на Хомо сапиенс, а ръцете му са били способни да държат инструменти.
Откритията показват, че погребалните практики не са характерни единствено за Хомо сапиенс или за човекоподобни с голям мозък, се казва в статията на учените.
Тази теория противоречи на идеята, според която осъзнаването на смъртта и свързаните с нея практики са характерни за човека."Това е твърде много за науката", коментира Лий Бъргър пред АФП. "Убеждението,че всичко е свързано с големия ни мозък, остава. На път сме да докажем, че това не е вярно."
Върху стените на отритите от Бъргър гробове има геометрични орнаменти, издълбани с инструмент. Квадрати, триъгълници и кръстове са оставени върху гладката повърхност. "Това означава, че не само хората имат своите погребални практики", казва Бъргър.
Карол Уорд, антрополог от университета в Мисури, смята, че тези научни открития имат голям потенциал, в случай че бъдат потвърдени: "Начинът, по който са разположени тленните останки, изключва всяка друга възможност освен погребална практика."
Необходими са още анализи, за да се премислят отново теориите за човешката еволюция.
От много време учените свързват способността за контрол над огъня, скалните гравюри и рисунките с мозъчната дейност на кроманьонеца.
Погребението и изкуството вероятно имат по-сложен произход и не непременно човешки, каза Агустин Фуентес, антрополог от университета в Принстън и съавтор на изследването.
Фосили на далечни "братовчеди" на човека са открити във фетална поза в ниши от на галерии на дълбочина 30 м при разкопки, започнали през 2018 г.
Гробовете са били затрупани с изкопаната пръст, което показва, че тези гробове на предците на човека са били направени умишлено.
Това са най-старите открити погребения на човекоподобни, датиращи 100 000 години преди погребенията на Хомо сапиенс, се казва в статиите на палеонтолозите, които предстои да бъдат публикувани в научното издание "еЛайф".
Разкопките се провеждат в т.нар. Люлка на човечеството, определена за световно културно наследство от ЮНЕСКО и намираща се в северозападно от Йоханесбург.
Досега се смяташе, че най-старите гробове са откритите в Близкия изток и Кения, в които са намерени останки на Хомо сапиенс. Смята се, че погребенията в тях са извършени 100 000 г. пр. Хр.
Южноафриканските гробове датират от 200 000 до 300 000 пр. Хр. и съдържат останки от Хомо наледи - дребен праисторически човекоподобен вид с височина около 1,5 м и мозък с размер на портокал.
Този вид е открит през 2013 г. от американския палеоантрополог Лий Бъргър и поставя под въпрос линеарната последователност на еволюцията, която все още остава мистерия за учените. Номо наледи се характеризира едновременно с примитивна челюст и с крака, подходящи за катерене. Стъпалата му са били подобни на тези на Хомо сапиенс, а ръцете му са били способни да държат инструменти.
Откритията показват, че погребалните практики не са характерни единствено за Хомо сапиенс или за човекоподобни с голям мозък, се казва в статията на учените.
Тази теория противоречи на идеята, според която осъзнаването на смъртта и свързаните с нея практики са характерни за човека."Това е твърде много за науката", коментира Лий Бъргър пред АФП. "Убеждението,че всичко е свързано с големия ни мозък, остава. На път сме да докажем, че това не е вярно."
Върху стените на отритите от Бъргър гробове има геометрични орнаменти, издълбани с инструмент. Квадрати, триъгълници и кръстове са оставени върху гладката повърхност. "Това означава, че не само хората имат своите погребални практики", казва Бъргър.
Карол Уорд, антрополог от университета в Мисури, смята, че тези научни открития имат голям потенциал, в случай че бъдат потвърдени: "Начинът, по който са разположени тленните останки, изключва всяка друга възможност освен погребална практика."
Необходими са още анализи, за да се премислят отново теориите за човешката еволюция.
От много време учените свързват способността за контрол над огъня, скалните гравюри и рисунките с мозъчната дейност на кроманьонеца.
Погребението и изкуството вероятно имат по-сложен произход и не непременно човешки, каза Агустин Фуентес, антрополог от университета в Принстън и съавтор на изследването.
