Откъде идва изразът "власите накрай Дунава се давят"? Защо да се давят именно власите там?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Въпросът е обвит с пластове история, доста от които не съвсем точни. И сега ние трябва да ги отделим. В началото да направим две уточнения. Първо, кои са власи? Влашко е историко-географска област покрай Дунава и останала извън границата на Османската империя, макар и като васално княжество. В българската история и литература Влашко присъства доста сериозно, спомнете си Вазовите хъшове. В стереотипите на българския народ също власите са важни, както ще видим впоследствие, но в ролята си на чергари. И не се припокриват автоматично с представата за румънци. Второто уточнение е по посока смисъла на израза "власите накрай Дунава се давят". Означава да се опитваш да постигнеш нещо и да се провалиш в самия му край. Но това значение е сравнително ново.
Ако тръгнем да го тълкуваме от днешна гледна точка, възниква въпросът, защо власите ще преплуват Дунава? От бабаитлък ли или имат някаква работа от другата страна? И колко власи трябва да са се опитали да преплуват реката и да са се удавили, че да има етноним за тези ялови усилия. Всъщност смисълът на поговорката не е, че тръгват от точка А и преди да достигнат точка Б вече са се удавили, а е, че не могат да се оправят на плиткото, на самия край на Дунава се давят, не в дълбокото. Има и разновидност тази поговорка, която гласи буквално "власите на плиткото се давят". Мнозина, тръгнали по следата на израза, ако имат и достъп до интернет, ще побързат да дадат най-гръмкото обяснение. А именно, че изразът се ражда по време на Тутраканската битка 2-6 септември 1916 година. Тогава, под командването на генерал Киселов, ние разбиваме румънците и завладяваме крепостта. Битката е много интересна, Тутракан е сериозно укрепление, считано за непревземаемо, но генералът успява да го щурмува успешно и румънският гарнизон се предава. Част от този гарнизон, разбира се, тръгва да бяга, скача в Дунава, а българските части го обстрелват със собствените им оръдия. И така власите са давят накрай Дунава.
Има обаче един проблем. Може и да е употребен този израз, но в никакъв случай не се е родил тогава. Първо, защото има по-дълбоко значение от някакви си войници, които са преследвани и обстрелвани, пък тогава са удавени. Откъде-накъде именно това ще е коментарът на подобна битка за едно важно укрепление? Акцентът да е върху удавените власи, а не върху победените на суша. Изразът е съществувал и преди това и просто е прикачен към актуалните събития. Още повече, че през 1895 година, което си е почти 20 години по-рано, Алеко във фейлетона си "Мобилизацията на окупационния корпус" на тема румънската окупация в България се шегува с амбициите за велика Румъния и им напомня да не им се издавят власите. Което означава, че разновидност на израза е съществувала още в края на XІX век. Това означава, че в българската представа власите се давят на плитко, преди да имаме военен конфликт с тях. И това съвсем не е чудно.
Те са част от етническите стереотипи на народното ни мислене. Според него гърците са лукави и лъжливи. Казваме "от гръцка лъжа и циганин се плаши". А пък тази поговорка Ботев я трансформира, като добавя, "но не и циганите наши". Евреите са пословично стиснати - "върти се като обран евреин". Циганинът не е надежден -" циганска работа". А наред с това е лаком- "като има петмез дорде не го изяде, не заспива". Отново народна мъдрост. Власите, като чергари, също са доближават до тази визия. В народните ни схващания те са родеят малко или много с циганите. Оттам на плиткото се давят, толкова са ненадеждни. Не можеш да разчиташ на тях. Ето как поговорката "власите накрай Дунава се давят" е всъщност част от устойчивите стереотипи за другия в народната ни култура, а не резултат от битка, пък било то и героична.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
