Защо се казва вдън гори тилилейски? Кои са тилилейските гори и къде им е дъното?
Вдън е, защото горите са дълбоки. Как така една гора е дълбока? Ами, навлизаш, навлизаш и потъваш в нея. Не е ясно защо ползваме тази водна метафора, но си я ползваме. По-интересното обаче е кой е Тилилей. Нали така?
Хубаво име - Тилилей. Звучи като Галилей, звучи библейско, загадъчно. Но всъщност Тилилей е нещо съвсем друго. И гори тилилейски не бива да се пише с главна буква, както често го срещаме, защото тук не е замесен човек. Всъщност замесен е, но не се казва Тилилей. Казва се Димитър Стоянов, родом от Байлово. Да, точно така - Елин Пелин. Това, което може би не знаете за Елин Пелин, е, че той има и други псевдоними. Например Камен Шипков, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица. Прави ли ви впечатление нещо при всички тези псевдоними? Важно е, но за това след малко.
През 1919 година Елин Пелин издава сборник с детски приказки, наречен "ГОРИ ТИЛИЛЕЙСКИ". И двете думи са написани само с главни букви на корицата, но при по-следващи преиздавания се допуска грешката само Г - то и Т - то да са главни. Така се създава впечатлението, че изразът идва от нечие собствено име, някой си Тилилей. Но Елин Пелин не търсел това объркване. И преди него, разбира се, лафът съществувал, но след това става много по-популярен, защото поколения деца четат и учат за горите тилилейски. А това е само името на сборника, не е на отделен разказ.
И така горите тилилейски стават израз за затънтени, далечно място. Но какво е това тилилей и защо го харесва Елин Пелин?
Да се върнем на псевдонимите. Елин Пелин, Камен Шипков, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица - това са все имена на билки. Тилилеят всъщност е бясно дърво, наречено ще вълча ягода или вълча жила - Daphne mezereum. Горите тилилейски са онези меса, където расте бясното дърво, а това са влажни, сенчести и каменисти места. Любителят на хубави истории и билки - Елин Пелин, няма как да не кръсти приказния си сборник така.
Обаче има и още нещо интересно в тилилея. Така де, бясно дърво, вълча ягода това не са случайни имена. Ако ще най-затънтените гори да са, можеше нещо друго да им се лепне. Но тилилеят е силно отровен. Допирът с цялото растение е много опасен, а консумацията на плодовете му е дори смъртоносна. Изсушена, билката може да има терапевтичен ефект в много малки дози и то много внимателно. Но в по-големи дози е силно отровна.
Ето как в народните вярвания тилилеят е митично растение, което може да те излекува или убие. И следователно е нещо приказно. То не е чак толкова рядко, но с такива способности има заслужено място във фолклора. И от там - хоп у Елин Пелин. И до ден днешен си го имаме този лаф - вдън гори тилилейски.
Ако имате още въпроси, питайте "Питанка". Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook, както и на имейл pitaipitanka@gmail.com.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
