С помощта на методи за машинно обучение учените идентифицираха около 109 000 неизвестни досега кратери на лунната повърхност. За около 19 000 от тях е било възможно да се изчисли и времето на образуване, съобщи РИА Новости. Резултатите от изследването са публикувани в списанието „Nature Communications“.
Кратерите заемат по-голямата част от лунната повърхност. Те принадлежат към пет лунни геоложки периода - донектариански, нектариански, имбрийски, ератостенски и коперников, обхващащи общо около 4 милиарда години лунна история.
Международният астрономически съюз е регистрирал от 1919 г. до днес 9 137 лунни кратера, произхождащи от удар. На 1 675 от тях възрастта е определена и използвана като референтна стойност за оценка чрез анализ на припокриване с относителното време на образуване на други кратери.
Китайски учени от университета в Цзилин и Китайската академия на науките, заедно с колеги от Италия и Исландия, са използвали данни от орбитите Chang'e-1 и Chang'e-2 от Китайската лунна програма, занимавали се с топографско картографиране и фотографиране през 2007-2010 г., за идентифициране на лунни кратери от удар по повърхността на Луната. Тези устройства заснели цялата повърхност на земния спътник с резолюция 500, 120 и 7 метра. Мащабните изображения позволяват да се проследят очертанията на големи структури, докато малките изображения позволяват да се видят детайли на структурата на малките кратери.
Авторите са обучили дълбока невронна мрежа да разпознава кратерите и да определя възрастта им, като използват примера на 7 895 предварително идентифицирани и 1 411 датирани обекта. В резултат на това системата успяла да идентифицира 109 956 нови кратера в средните и ниските географски ширини на Луната в изображенията Chang'e-1 и Chang'e-2. Това е десетки пъти повече, отколкото е открито досега.
За 18 996 кратера с диаметър повече от 8 километра мрежата определя времето за формиране, което е важно за разбирането на историята на цялата Слънчева система. Оказва се, че повечето от големите кратери, с размери от 50 до 550 километра в диаметър, принадлежат към най-ранния донектариански период, завършил преди около 4 милиарда години, а по-малките кратери се отнасят главно до нектарианския и коперниковия период.
Учените вярват, че техните резултати могат да формират основата за създаване на нова база данни за кратери в средните и ниските географски ширини на Луната. Те също така предполагат, че разработеният от тях подход може да бъде приложен и към други тела в Слънчевата система.
Кратерите заемат по-голямата част от лунната повърхност. Те принадлежат към пет лунни геоложки периода - донектариански, нектариански, имбрийски, ератостенски и коперников, обхващащи общо около 4 милиарда години лунна история.
Международният астрономически съюз е регистрирал от 1919 г. до днес 9 137 лунни кратера, произхождащи от удар. На 1 675 от тях възрастта е определена и използвана като референтна стойност за оценка чрез анализ на припокриване с относителното време на образуване на други кратери.
Китайски учени от университета в Цзилин и Китайската академия на науките, заедно с колеги от Италия и Исландия, са използвали данни от орбитите Chang'e-1 и Chang'e-2 от Китайската лунна програма, занимавали се с топографско картографиране и фотографиране през 2007-2010 г., за идентифициране на лунни кратери от удар по повърхността на Луната. Тези устройства заснели цялата повърхност на земния спътник с резолюция 500, 120 и 7 метра. Мащабните изображения позволяват да се проследят очертанията на големи структури, докато малките изображения позволяват да се видят детайли на структурата на малките кратери.
Авторите са обучили дълбока невронна мрежа да разпознава кратерите и да определя възрастта им, като използват примера на 7 895 предварително идентифицирани и 1 411 датирани обекта. В резултат на това системата успяла да идентифицира 109 956 нови кратера в средните и ниските географски ширини на Луната в изображенията Chang'e-1 и Chang'e-2. Това е десетки пъти повече, отколкото е открито досега.
За 18 996 кратера с диаметър повече от 8 километра мрежата определя времето за формиране, което е важно за разбирането на историята на цялата Слънчева система. Оказва се, че повечето от големите кратери, с размери от 50 до 550 километра в диаметър, принадлежат към най-ранния донектариански период, завършил преди около 4 милиарда години, а по-малките кратери се отнасят главно до нектарианския и коперниковия период.
Учените вярват, че техните резултати могат да формират основата за създаване на нова база данни за кратери в средните и ниските географски ширини на Луната. Те също така предполагат, че разработеният от тях подход може да бъде приложен и към други тела в Слънчевата система.
