Международен екип от астрономи откри в съзвездието Секстант най-старата и най-отдалечена галактика, наблюдавана досега. Тя се вижда в състоянието, в което се е намирала около 300 милиона години след Големия взрив, съобщават от пресслужбата на Центъра по астрофизика Харвард-Смитсониън (CfA).
Галактиката HD1 може да се нарече своеобразна първородна рожба на ранната Вселена, която все още не е напуснала пределите на родилния дом. "Откритието ни позволи да счупим рекорда за максимално червено отместване на квазарите с два порядъка, което е голямо постижение за нас", каза професорът от Харвардския университет Ейбрахам Льоб, цитиран от пресслужбата на CfA.
Учените предполагат, че през първите стотици милиони години от своето съществуване Вселената е била непрозрачна за повечето форми на електромагнитно излъчване, тъй като е била изпълнена в по-голямата си част с неутрални молекули водород и хелий. Ситуацията се променя около 300-400 милиона години след Големия взрив, когато първите звезди и галактики във Вселената започват да йонизират заобикалящото ги пространство.
Льоб и колегите му са направили голяма крачка към разгадаването на мистериите на ранната Вселена, като са наблюдавали голям брой бледи и далечни галактики, открити по време на подготовката на проучванията COSMOS и SXDS. Учените са избрали няколкостотин хиляди такива обекта и са изследвали всеки от тях в детайл с помощта на микровълновата обсерватория ALMA и редица други наземни и орбитални телескопи.
Два от тези обекти, наречени HD1 и HD2, привличат вниманието на астрономите, тъй като се намират на огромно разстояние от Земята - повече от 13 милиона светлинни години. Това е свидетелство, че въпросните галактики са възникнали почти веднага след като е завършила рейонизацията на Вселената и в нея са започнали да се появяват първите звезди.
Последвалите наблюдения показват, че обектът HD1 е най-отдалечената и древна галактика, позната на човечеството. Тя се намира в съзвездието Секстант и се вижда в състоянието, в което е била 300 милиона години след Големия взрив. В това отношение тя е със 100 милиона години по-стара от предишния рекордьор - галактиката GN-z11, открита в съзвездието Голяма мечка през 2016 г.
Изображенията от обсерваторията ALMA показват, че тази галактика е със сравнително малък размер, но същевременно е необичайно ярка. Учените смятат, че това може да се дължи както на повишената активност на свръхмасивната черна дупка в центъра й, така и на факта, че повечето от светилата в нея са т. нар. "звезди от трета популация" - гиганти с кратък живот, съставени почти изцяло от чист водород.
Льоб и колегите му се надяват, че галактиката HD1 ще стане една от първите цели за наблюдение на изстреляния неотдавна мощен космически телескоп "Джеймс Уеб". Получените изображения ще помогнат за точното измерване на скоростта на звездообразуване в този обект, както и за изчисляване на масата на свръхмасивната черна дупка в неговия център.
Галактиката HD1 може да се нарече своеобразна първородна рожба на ранната Вселена, която все още не е напуснала пределите на родилния дом. "Откритието ни позволи да счупим рекорда за максимално червено отместване на квазарите с два порядъка, което е голямо постижение за нас", каза професорът от Харвардския университет Ейбрахам Льоб, цитиран от пресслужбата на CfA.
Учените предполагат, че през първите стотици милиони години от своето съществуване Вселената е била непрозрачна за повечето форми на електромагнитно излъчване, тъй като е била изпълнена в по-голямата си част с неутрални молекули водород и хелий. Ситуацията се променя около 300-400 милиона години след Големия взрив, когато първите звезди и галактики във Вселената започват да йонизират заобикалящото ги пространство.
Льоб и колегите му са направили голяма крачка към разгадаването на мистериите на ранната Вселена, като са наблюдавали голям брой бледи и далечни галактики, открити по време на подготовката на проучванията COSMOS и SXDS. Учените са избрали няколкостотин хиляди такива обекта и са изследвали всеки от тях в детайл с помощта на микровълновата обсерватория ALMA и редица други наземни и орбитални телескопи.
Два от тези обекти, наречени HD1 и HD2, привличат вниманието на астрономите, тъй като се намират на огромно разстояние от Земята - повече от 13 милиона светлинни години. Това е свидетелство, че въпросните галактики са възникнали почти веднага след като е завършила рейонизацията на Вселената и в нея са започнали да се появяват първите звезди.
Последвалите наблюдения показват, че обектът HD1 е най-отдалечената и древна галактика, позната на човечеството. Тя се намира в съзвездието Секстант и се вижда в състоянието, в което е била 300 милиона години след Големия взрив. В това отношение тя е със 100 милиона години по-стара от предишния рекордьор - галактиката GN-z11, открита в съзвездието Голяма мечка през 2016 г.
Изображенията от обсерваторията ALMA показват, че тази галактика е със сравнително малък размер, но същевременно е необичайно ярка. Учените смятат, че това може да се дължи както на повишената активност на свръхмасивната черна дупка в центъра й, така и на факта, че повечето от светилата в нея са т. нар. "звезди от трета популация" - гиганти с кратък живот, съставени почти изцяло от чист водород.
Льоб и колегите му се надяват, че галактиката HD1 ще стане една от първите цели за наблюдение на изстреляния неотдавна мощен космически телескоп "Джеймс Уеб". Получените изображения ще помогнат за точното измерване на скоростта на звездообразуване в този обект, както и за изчисляване на масата на свръхмасивната черна дупка в неговия център.
