Австралийски археолози са открили в пещера в Република Южна Африка череп на два милиона година на "братовчед" на човека с големи зъби и малък мозък, съобщи ДПА.
Редкият фосил на вид австралопитек, открит през 2018 г., хвърля светлина върху историята на еволюцията, се посочва в съобщение на изследователите от университета Ла Троб в Мелбърн.
Фосилът, намерен в пещерата Дримолен край Йоханесбург, е най-старият и най-добре запазен в света череп на мъжки австралопитек от вида парантропус робустус.
Резултатите от изследването на австралийските учени, показват как промените в околната среда определят кои видове оцеляват.
"Като всички други създания на Земята, за да успеят, нашите предшественици са се адаптирали и еволюирали съобразно заобикалящата ги среда", каза Анди Херис, ръководител на факултета по археология и история в университета.
"Смятаме, че тези промени са настъпили във време, когато Южна Африка е започнала да пресъхва, което е довело до изчезването на множество съществуващи тогава видове бозайници", добави Херис.
Според Анджелин Лийс, водещ съавтор на публикацията, е важно да се знае, че парантропус робустус се появява почти по същото време като човешкия пряк предшественик хомо еректус, но те са "значително различаващи се видове".
"Хомо еректус със сравнително големите си мозъци и малки зъби и парантропус робустус с относително големите зъби и малки мозъци представляват различни еволюционни експерименти", каза Лийс. /Антоанета Маркова/
Редкият фосил на вид австралопитек, открит през 2018 г., хвърля светлина върху историята на еволюцията, се посочва в съобщение на изследователите от университета Ла Троб в Мелбърн.
Фосилът, намерен в пещерата Дримолен край Йоханесбург, е най-старият и най-добре запазен в света череп на мъжки австралопитек от вида парантропус робустус.
Australian archaeologists discover two-million-year-old skull of distant human cousin https://t.co/WjWsChiBmY
— ABC News (@abcnews) November 10, 2020
Резултатите от изследването на австралийските учени, показват как промените в околната среда определят кои видове оцеляват.
"Като всички други създания на Земята, за да успеят, нашите предшественици са се адаптирали и еволюирали съобразно заобикалящата ги среда", каза Анди Херис, ръководител на факултета по археология и история в университета.
"Смятаме, че тези промени са настъпили във време, когато Южна Африка е започнала да пресъхва, което е довело до изчезването на множество съществуващи тогава видове бозайници", добави Херис.
Според Анджелин Лийс, водещ съавтор на публикацията, е важно да се знае, че парантропус робустус се появява почти по същото време като човешкия пряк предшественик хомо еректус, но те са "значително различаващи се видове".
"Хомо еректус със сравнително големите си мозъци и малки зъби и парантропус робустус с относително големите зъби и малки мозъци представляват различни еволюционни експерименти", каза Лийс. /Антоанета Маркова/
