ДНК проучване разкри, че гигантските костенурки, които обитават галапагоския остров Сан Кристобал, спадат към нов вид, който все още не е идентифициран от науката, предаде Франс прес, позовавайки се на еквадорското министерство на околната среда.
"Видът гигантска костенурка, който обитава остров Сан Кристобал, известен досега на науката като Chelonoidis chathamensis, генетично съответства на различен вид", написа в Туитър министерството.
Изследователи от университета на Нюкасъл, Йейлския университет, американската неправителствена организация "Галапагос Кансървънси" и други институции са сравнили генетичния материал на костенурките, които понастоящем обитават остров Сан Кристобал с дължина 557 километра, с кости и черупки, събрани през 1906 г. от Калифорнийската академия на науките в пещера, разположена на високите островни плата.
По време на описанието на Chelonoidis chathamensis, експедиционната група, събрала костите от пещерата, не достига до низините североизточно от Сан Кристобал, където днес живеят костенурките.
В резултат на това учените стигат до заключението, че близо 8000 костенурки, които съществуват днес на Сан Кристобал, може да не са Chelonoidis chathamensis, а да отговарят на напълно нова линия, се посочва в съобщението на министерството на околната среда.
От "Галапагос Кансървънси" допълват, че групата Chelonoidis chathamensis от високите плата на Сан Кристобал "почти сигурно е изчезнала" и че островът е бил дом не на една, а на две разновидности костенурки. Едната от тях е обитавала високите плата, а другата - низините.
Изследването, публикувано в научното списание "Хередити", ще продължи с възстановяването на още ДНК от костите и черупките, за да се определи дали на живите костенурки от Сан Кристобал трябва да се даде ново наименование.
Галапагоските острови - обект на световното наследство с уникална флора и фауна, дължат името си на гигантските костенурки. Първоначално архипелагът е бил дом на 15 вида гигантски костенирурки, три от които са изчезнали преди векове, според Националния парк Галапагос (PNG).
"Видът гигантска костенурка, който обитава остров Сан Кристобал, известен досега на науката като Chelonoidis chathamensis, генетично съответства на различен вид", написа в Туитър министерството.
Изследователи от университета на Нюкасъл, Йейлския университет, американската неправителствена организация "Галапагос Кансървънси" и други институции са сравнили генетичния материал на костенурките, които понастоящем обитават остров Сан Кристобал с дължина 557 километра, с кости и черупки, събрани през 1906 г. от Калифорнийската академия на науките в пещера, разположена на високите островни плата.
По време на описанието на Chelonoidis chathamensis, експедиционната група, събрала костите от пещерата, не достига до низините североизточно от Сан Кристобал, където днес живеят костенурките.
В резултат на това учените стигат до заключението, че близо 8000 костенурки, които съществуват днес на Сан Кристобал, може да не са Chelonoidis chathamensis, а да отговарят на напълно нова линия, се посочва в съобщението на министерството на околната среда.
От "Галапагос Кансървънси" допълват, че групата Chelonoidis chathamensis от високите плата на Сан Кристобал "почти сигурно е изчезнала" и че островът е бил дом не на една, а на две разновидности костенурки. Едната от тях е обитавала високите плата, а другата - низините.
Изследването, публикувано в научното списание "Хередити", ще продължи с възстановяването на още ДНК от костите и черупките, за да се определи дали на живите костенурки от Сан Кристобал трябва да се даде ново наименование.
Галапагоските острови - обект на световното наследство с уникална флора и фауна, дължат името си на гигантските костенурки. Първоначално архипелагът е бил дом на 15 вида гигантски костенирурки, три от които са изчезнали преди векове, според Националния парк Галапагос (PNG).
