Неандерталци наистина са изрисували сталагмита в испанска пещера преди повече от 60 000 години, твърдят палеоархеолози след ново изследване, предаде АФП.
Дали смятаните за недодялани неандерталци са били способни да рисуват, развълнува специалистите след публикация през 2018 г. В нея палеоархеолози твърдяха, че червеникавата охра по монументален сталагмит в пещерата Ардалес в Южна Испания, нанесена от изчезналите ни братовчеди. Датирането показа, че творбата е поне на 64 800 години, когато съвременни хора не са населявали континента. Други експерти обаче оспориха твърдението с довода, че пигментите са се появили върху сталагмита естествено, в резултат от преминал железен окис, припомни през АФП Франческо д'Ерико, съавтор на новата статия в сп. "Протоколи на американската Национална академия на науките".
Новият анализ разкри, че съставът и мястото на пигментите не съответстват на естествени процеси - те са нанесени с пръски и с духане. Текстурата също не съответства на естествени проби, взети от пещери.
По-детайлно датиране разкри, че пигментите са нанесени по различно време, с интервал от над 1000 години.
"Това е в подкрепа на хипотезата, че неандерталците са се връщали през периода от няколко хиляди години, за да оставят в пещерата знаци с пигменти", каза д'Ерико, който работи в университета в Бордо.
Трудно е да бъде сравнено неандерталското изкуство със стенните рисунки на праисторическия Хомо сапиенс, като тези в пещерата Шове-Пон-д-Арк във Франция, които са на 37 000 години. Новите данни обаче потвърждават, че неандерталците, които са изчезнали преди около 40 000 години, не са били толкова недодялани.
Учените пишат, че пигментите не са "изкуство" в тесния смисъл на думата, а "по-скоро резултат от намерение за графично поведение за подчертаване на символичното значение на пространството".
Пещерните образования "са играли фундаментална роля в символичните системи на някои неандерталски общности", макар и значението на тези символи да остава неясно.
Дали смятаните за недодялани неандерталци са били способни да рисуват, развълнува специалистите след публикация през 2018 г. В нея палеоархеолози твърдяха, че червеникавата охра по монументален сталагмит в пещерата Ардалес в Южна Испания, нанесена от изчезналите ни братовчеди. Датирането показа, че творбата е поне на 64 800 години, когато съвременни хора не са населявали континента. Други експерти обаче оспориха твърдението с довода, че пигментите са се появили върху сталагмита естествено, в резултат от преминал железен окис, припомни през АФП Франческо д'Ерико, съавтор на новата статия в сп. "Протоколи на американската Национална академия на науките".
Новият анализ разкри, че съставът и мястото на пигментите не съответстват на естествени процеси - те са нанесени с пръски и с духане. Текстурата също не съответства на естествени проби, взети от пещери.
По-детайлно датиране разкри, че пигментите са нанесени по различно време, с интервал от над 1000 години.
"Това е в подкрепа на хипотезата, че неандерталците са се връщали през периода от няколко хиляди години, за да оставят в пещерата знаци с пигменти", каза д'Ерико, който работи в университета в Бордо.
Трудно е да бъде сравнено неандерталското изкуство със стенните рисунки на праисторическия Хомо сапиенс, като тези в пещерата Шове-Пон-д-Арк във Франция, които са на 37 000 години. Новите данни обаче потвърждават, че неандерталците, които са изчезнали преди около 40 000 години, не са били толкова недодялани.
Учените пишат, че пигментите не са "изкуство" в тесния смисъл на думата, а "по-скоро резултат от намерение за графично поведение за подчертаване на символичното значение на пространството".
Пещерните образования "са играли фундаментална роля в символичните системи на някои неандерталски общности", макар и значението на тези символи да остава неясно.
