Крехка ли е душата на артиста?

Крехка ли е душата на артиста?
Крехка ли е душата на артиста? / снимка: www.sxc.hu

Крехка ли е душата на артиста? Председателят на Дружеството на психолозите в България д-р Пламен Димитров и психотерапевтът д-р Надя Матеева коментираха за БТА какви са екзистенциалните трудности, пред които са изправени хората на изкуството.

Известните личности живеят в особена житейска ситуация, свят от образи и представи, които не винаги се покриват със собствените им автентични преживявания и с нормалното човешко битие.

Когато имат постижения, като много от напусналите ни звезди - Майкъл Джексън, Ейми Уайнхаус, Уитни Хюстън, те са на един постоянен екзистенциален ръб. Непрекъснато трябва да отстояват представата на другите за собствената им изключителност и различност. А когато получават тези доставки от опиващо възхищение, адмирация и интерес, може да прекрачат границата и егото им да стане жертва на инфлацията си, коментираха експертите.

Разминаване между представата на хората и реалната същност

По думите на психолозите много от звездите не могат да изграждат и поддържат нормални човешки отношения, да създават смислени семейни или интимни връзки, защото са под огромен натиск. Често пъти се намират в златен кафез, в който нито се чувстват свободни, нито пълноценни, нито дори самите себе си. С това вървят депресията, отчуждението, странното усещане, че всъщност не заслужават това, което получават, че всъщност дълбоко в себе си не отговарят на най-истинските си нужди.

Има много звезди, които са успели да намерят баланса. Всъщност, повечето от тях го правят, съзрявайки. Но има и по-уязвими, за които подобна екзистенциална ситуация води до сривове, зависимости, бягство от реалността и до нежелание да погледнат навътре в себе си. Те преживяват неща, които често ги карат да се чувстват носители на една фалшива реалност, посочиха експертите.

Пристрастяване към преживяванията

Излизайки пред огромна публика и виждайки как хиляди хора спонтанно реагират на това, което вибрира в артистите, звездите постигат върхови усещания за божествено присъствие и емоции, които взривяват границите на егото им отвътре. Тези хора имат гигантската потребност това да се повтаря. Това преживяване е повече от наркотик, защото той работи само с физиологията, а тук има усещания от целия им душевен спектър. Когато обаче това се превърне в ежедневно преживяване, артистите са завладени от заплашителната тревога, че изостават от тенденциите. Тогава искат да прекрачат границите, да изследват докъде може да се стигне, за да се получи точно такава доставка на присъствие и социално внимание, коментираха психолозите.

След върха на кариерата

Когато хората на изкуството имат страха, че няма да могат да предизвикат отново и отново същата реакция, която вече веднъж са усетили, това ги изпълва с невероятно безпокойство и тревожност, твърдят специалистите. Изпитват усещане за невероятна загуба. Много по-голяма от загубата, която обикновените хора успяват да си представят. И се приближават до крайни екзистенциални състояния, когато дори смъртта им изглежда решение.

Всяко усещане за загуба на капацитет с възрастта, с липсата на внимание от страна на медиите, продуценти, мениджъри, за тях е травматично и ги води до прегаряне и депресия. Затова много от тях са силно изплашени, изпитват екзистенциална вина. Също когато изгубят силата и блясъка на гласа си, съзнават, че продуктът им ги превъзхожда и надживява. Артистът става сянка на собствения си талант и това е трагично, добавиха експертите.

Търсене на други усещания от живота

Хората на изкуството имат задоволено първо материално ниво, към което ние много често се стремим, отбелязват психолозите. Следващата задача обаче отново е да се обърнем навътре към себе си и да видим какво става там. Имайки или нямайки това първо ниво, ние виждаме, че вътре продължават да бушуват хиляди страсти. Най-лесният начин е да се "справим" с упойващи вещества. Но те всъщност не ни помагат, защото само за малко притъпяват усещането на празнота и отчужденост от себе си, посочват специалистите.

Веществата като извор на творчество, отключвайки въображението

Упойващите вещества подпомагат до някаква степен да изразим това, което бушува в нас, но имайки предвид, че то се случва под влиянието на външни въздействия, то ни ограничава, прави ни зависими от нещо, което сами не можем да извадим от себе си. Разчитайки на външната среда да свърши нашата работа, постигаме резултат на конкретен етап, но в дългосрочен план оставаме в дълбоко забавена и тревожна позиция. Много хора, не само знаменитостите, живеят с илюзията, че има външни спусъци, "магически хапчета", които могат да задействат реализацията на техния потенциал, но това е мит, обясниха психотерапевтите.

Как да се намери балансът?

Специалистите съветват известните личности, като всички хора, да се движат близко до реалността и да имат подкрепяща среда, а не такава, която ги експлоатира. Тяхната история е като на всички нас - за да сме психично здрави, за да имаме пълноценен живот, ни трябват най-малко две неща. Едното е да можем да проверяваме действителността и да избираме целите и желанията си, близко до постижимите, а не да се отдалечаваме от тях, което води до страдание. Второто е да имаме пространство в отношенията си с другите, което да ни дава усещания за близост, доверие, разбиране на истинското ни Аз. Просто при звездите е по-трудно да се изгради и запази това човешко пространство, но все пак по-голямата част от тях успяват, отбелязаха експертите.