Европейският космически телескоп "Евклид" откри седем нови планети-сираци, които се движат в космоса, но около тях няма звезди, съобщи АФП.
За разлика от Земята, тези планети не познават ден и нощ, сезони и години. Учените обаче смятат, че на някои от тях може да има някакви форми на живот.
Планетите са открити миналия петък и находката е описана в изследване, публикувано предварително преди независима оценка в електронната библиотека arXiv.org.
Тези планети-сираци са газови гиганти, всяка от тях с маса поне четири пъти тази на Юпитер, и се намират в мъглявината Орион, на около 1500 светлинни години от Земята. Те са само "върхът на айсберга", каза за АФП испанският астроном Едуардо Мартин, водещ автор на изследването. Той сравни откриването им с намирането на "игла в копа сено", защото тези планети не отразяват светлина от близка звезда.
Седемте новооткрити планети обаче имат предимството да са твърде горещи, поради което излъчват радиация, направила възможно откриването им.
"Евклид", който бе изстрелян в космоса миналата година, потвърди и съществуването на десетки други планети-сираци, които преди не са били наблюдавани. Според изследователите на всяка звезда се падат около двадесетина планети, които не принадлежат към нито една звездна система. Това означава неизчислим брой подобни планети във Вселената.
Някои от другите двадесет самотни планети, потвърдени от "Евклид", не са съвсем сами в космоса. Поне четири от тях са бинарни, тоест движат се в орбита около друга планета.
Според Едуардо Мартин "някои от най-близките ни съседи без съмнение са самотни планети". Но без лъчите от близка звезда, някои от тях са изключително студени, с ледени повърхности. Следователно топлината, нужна за поддържане на форма на живот, би следвало да идва от вътрешността на планетите. Добър пример за това е Нептун, леден гигант, чиято температура на повърхността зависи основно от енергията на ядрото му. Но дори и при най-добри условия, екстремната изолация би позволила само бактериални или микробни форми на живот, каза Гавин Колман, астроном от университета "Куин Мери" в Лондон.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
За разлика от Земята, тези планети не познават ден и нощ, сезони и години. Учените обаче смятат, че на някои от тях може да има някакви форми на живот.
Планетите са открити миналия петък и находката е описана в изследване, публикувано предварително преди независима оценка в електронната библиотека arXiv.org.
Тези планети-сираци са газови гиганти, всяка от тях с маса поне четири пъти тази на Юпитер, и се намират в мъглявината Орион, на около 1500 светлинни години от Земята. Те са само "върхът на айсберга", каза за АФП испанският астроном Едуардо Мартин, водещ автор на изследването. Той сравни откриването им с намирането на "игла в копа сено", защото тези планети не отразяват светлина от близка звезда.
Седемте новооткрити планети обаче имат предимството да са твърде горещи, поради което излъчват радиация, направила възможно откриването им.
"Евклид", който бе изстрелян в космоса миналата година, потвърди и съществуването на десетки други планети-сираци, които преди не са били наблюдавани. Според изследователите на всяка звезда се падат около двадесетина планети, които не принадлежат към нито една звездна система. Това означава неизчислим брой подобни планети във Вселената.
Някои от другите двадесет самотни планети, потвърдени от "Евклид", не са съвсем сами в космоса. Поне четири от тях са бинарни, тоест движат се в орбита около друга планета.
Според Едуардо Мартин "някои от най-близките ни съседи без съмнение са самотни планети". Но без лъчите от близка звезда, някои от тях са изключително студени, с ледени повърхности. Следователно топлината, нужна за поддържане на форма на живот, би следвало да идва от вътрешността на планетите. Добър пример за това е Нептун, леден гигант, чиято температура на повърхността зависи основно от енергията на ядрото му. Но дори и при най-добри условия, екстремната изолация би позволила само бактериални или микробни форми на живот, каза Гавин Колман, астроном от университета "Куин Мери" в Лондон.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
