Чували сме, че някой е пенкилер, когато разбира от всичко и става за всичко. Какво е пенкилер, що за килер е и какво се държи в него?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Пенкилерът е килер, който съдържа всичко, но разбира се, коренът на търсената дума не идва от килер, тоест склад, а от килър - убиец. Пенкилер е народното за пен килър - обезболяващо, убиец на болката. Но това го знаете. Да изясним нещо по-интересно. Как този американски термин е попаднал в езика ни? Защо терминът е американски, а не английски? Причината е много ясна. Търсенето на лекарство за всички болести е страшно бреме. На гръцки се нарича панацея. Поглъщаш го и от каквото и да страдаш то отшумява. Панацеята съществува като концепция неслучайно.
В човешката история е имало различни субстанции, които наистина са помагали при редица оплаквания. Дали заради плацебо ефекта или заради реалните си качества, спорно е. Например боров катран или микстура от активен въглен, танинова киселина и магнезиев оксид, която спирала действието на редица отрови. Алхимиците през Средновековието въвели концепцията, освен за философския камък и за еликсира на живота - течност, която лекува всичко, дори старостта.
Обаче в Англия за първи път съмнителните субстанции били патентовани и започнали масово да се произвеждат. Това е през XVІІ и XVІІІ век. Били познати над 1300 различни вида универсални лекарства, които от днешна гледна точка са пълно шарлатанство. Между другото думата шарлатан е френска и означава пътуващ търговец на лекарства. Имаме я по руска линия. Руската империя няма как да остане встрани от европейските панацеи, само че откакто съществуват универсалните лекарства, оттогава съществуват и оправданите съмнения в тях. Често пъти в магическите течности, които лекували зъбобол или язва, косопад, циреи, късогледство и прочее имало просто алкохол или опиум. Така че думата за пътуващ търговец на лекарства се превърнала в синоним на измамник. А в Британската империя Медицинската асоциация непрекъснато предупреждавала за фалшивия характер на тези медикаменти. За Европа, ясно.
Но в Америка, след войната за независимост, бил спрян достъпът на официални британски лекарства. Така че в Щатите се принудили да започнат сами да си измислят, къде на базата на някакви индиански илачи, къде някой псевдодоктор забърквал някакви си микстури. Този тип лекарства се наричали снейк ойл - змийска мас. Имало какви ли не, но не всички били пълно фалшименто, трябва да признаем. Някои наистина имали съставки, които облекчават симптоми на заболявания и носели наименованието пен килър - убиец на болка.
Популярността на този тип лекарствени средства в Щатите в края на XІX век отново ги направила популярни в Европа. Спорен е въпросът, кое е дошло първо до България - самите пен килъри и то точно в американския им вариант или славата им. Пътищата за внос и на двете са разнопосочни, но едва ли са толкова важни. Нашенецът бързо се усетил, че това, което уж трябва да лекува всичко, всъщност е бошлаф. Оттам пенкилерът станал нарицателно за нещо, което трябва да е универсално, но обикновено не е. Днес пенкилер са вече не толкова лекарствата, колкото хората, които претендират да умеят всичко. И понеже ние съвсем не държим да сме сред тях, спираме дотук.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
