Той е повече от звезда. Той е явление, буря и вдъхновение. Той е гласът, който се осмели да говори, когато всички мълчаха. Историята на Азис е болезнено напомняне, че зад славата често стои дълбока лична борба. Той използва гласа си — буквално и преносно — за да даде гласност на теми, за които мнозина още мълчат. Азис - такъв, какъвто никога не сте го виждали в "Елизабетско Podcast”.
„Израснал съм в семейство с чудовищно насилие“
Певецът разказва за годините, прекарани в страх и срам, в сянката на баща, който редовно е посягал на майка му.
„Израснал съм в семейство, в което е имало чудовищно насилие. Заради алфа-мъжкар. Имало е опит за насилие над мен. Не съм го обичал, защото не можеш да обичаш някой, който бие майка ти. Как да го обичаш после? Никога не съм го обичал. Винаги ми е било срам от него“, споделя с болка той.
В един от най-силните си спомени Азис разказва как, още като дете, изважда нож, за да защити майка си.
„Аз заставах пред майка си и казвах — бий мен, нея няма да биеш, мама. И съм вадил нож. Тогава за първи път го видях уплашен.“
Години по-късно, споменът не е избледнял. Дори напротив – още живее в него.
„Тази гледка никога не се е махала пред очите ми. И дори когато умря, окото ми не мигна. Знаех, че майка ми се е отървала от едно бреме.“
Посланието му към мъжете, които прилагат насилие, е категорично:
„Ей бащи, мъже, които биете жените си! Децата ви утре няма да ви погледнат. Както аз не погледнах баща си“.
Дълги години исках да съм „нормален“
Още от малък Азис усеща, че е различен. Различен не само по сексуалност, но и по дух, енергия, чувствителност. Тази различност обаче не му носи свобода – а срам.
„Дълги години аз много исках да съм нормален. Много исках да съм хетеросексуален. Много исках да съм стандарт. Много исках да съм клише. Но не можах.“
Още като дете, самият той усеща, че поведението му не е типично „мъжко“. А майка му, макар и обичаща, не знае как да реагира:
„Майка ми ме пращаше в другата стая, за да не ме виждат, защото бях много феминизиран. Аз бях като момиче. Много приказлив, много общителен. Аз бях дъщерята, но не и синът.“
Азис говори открито за любовта като за нещо опасно и уязвимо.
„Любовта е болест. Това те прави идиот. Това те прави слаб.“
Признава, че е имал връзки с влиятелни и богати мъже, но никога не е търсил изгода.
„Никога не съм се възползвал. Идиот ли съм? Егото ми не го позволи.“
Глас, спасен от майка му
Може би най-ироничното в цялата история е, че Азис е щял да остане ням, ако не била наблюдателността на майка му.
„Родих се с разтягане на езика. Ако майка ми не го беше забелязала, нямаше да мога да говоря. Камо ли да пея.“
Днес именно гласът му е това, което го спасява. И го утвърждава.
„Може да ме наричат циганин, грозен, тъп... но че не мога да пея? Ти си идиот.“
За бащинството и дъщеря му
Азис рядко говори за личния си живот, още по-малко за дъщеря си. Но споделя, че я пази нарочно далеч от прожекторите.
„Пазя я от хорската омраза. Да не падне върху нея и за миг да я изцапа.“
„Ако някой ме мрази, ще се опита да я нарани чрез мен.“
Сцената като пристан – и като опасност
Години наред Азис пее пред пълни зали в България и чужбина. Но успехът има и своята цена. Той разказва за период от 4 години, в които не е излизал от дома си:
„Живях 4 години затворен. Не излизах. Беше истерия. Пищяха по улиците. Колата ми беше залепена с бележки.“
Най-голямата сцена на живота му — "Арена 8888"-София, го чака отново на 14 февруари 2026 година. Но пътят дотам не е бил лек.
Сега е време за завръщане. И за сълзи.
„Ще пея песни, които никога не съм пял. И ще плача. Най-вероятно ще плача.“
Местата за грандиозното шоу, озаглавено Just Love, в "Арена 8888" в София, са почти изчерпани, но всеки, който желае да слуша краля на поп фолка на живо, може да си закупи билети в Grabo.
Историята на Азис не е просто житейска. Тя е болезнено, човешко напомняне, че зад всеки силен глас стои дете, което някога е пазело майка си. Мъж, който е търсил любов. Артист, който е рискувал всичко, за да бъде себе си.
