Кристина и Емилиян се запознават в дискотека. Той се влюбва в нея от пръв поглед, но тя не му обръща внимание. Любовта им пламва след дълги чатове в социалните мрежи.
Кристина решава да продължи образованието си в Германия, а Емилиян загърбва целия си живот и се мести с нея в името на любовта. Заедно са от 7 години и имат сключен брак.
Кристина е на 27 години, а Емилиян на 31.
Какво разкриха за отношенията си двамата:
Четете ли чатовете на половинката си?
Кики: Не. Твоят телефон е като обетованата земя. Аз там не мога да пипам, така че... Даже и не опитвам.
Емо: Аз, защото работата си я нося в телефона и затова.
Кики: О, моля ти се.
Емо: Ако искаш... Знаеш паролата, знаеш всичко. Сутрин, обед, вечер - взимаш си го..
Кики: Такива пеперуди в корема изпитваш, когато ти кажа: “Дай си телефона”! Не си ги изпитвал и като се запознахме.
Емо: Преди си мислех, че най-страшното нещо е майка ти и баща ти да ти кажат: “Дай си бележника”, но откакто съм женен, най-страшното нещо е жена ти да ти каже: “Дай си телефона”.
Кики: Защо? Дай си телефона!
Емо: Не е в мен.
Кики: Много удобно.
Емо: Нямам какво да крия от теб, просто ми е някак си, не знам... странно ми е.
Кики: Не! Просто нямам как да е “Да”.
Емо: Не е вярно! И паролата ми знаеш, всичко ми знаеш. Вечер си стои на масата до нас.
Кики: До теб!
Емо: Е, той е до нас, къде е до мен? Той си стои на масата, вечеряме. Звъни ми майка ми, казвам вземи ти говори.
Кики: Майка му като звъни, само тогава мога да вдигам.
Емо: То друг не ми звъни. Майка ми - сутрин, обед, вечер: “Ало, мамо, как си?” Така си е!
Плакали ли сте по време на филм?
Кики: Да! Аз съм плакала по време на какво ли не. Аз плача и по време на реклами.
Емо: Значи, след “Един за друг”, ако кажат, че не съм плакал или “аз по принцип не плача”.
Кики: Да, култова реплика. Култова реплика!
Емо: A few seconds later.. Ууу, много ми е тъжно.
Кики: Преди “Един за друг” да отключи всичките му емоции, които дори и аз не бях виждала, единственият филм, на който съм го виждала да пророни и една сълза, срамежливо, е нашият любим филм - “Щрак”.
Емо: Препоръчваме го, който не го е гледал. Филмът е доста поучителен.
Кики: Да, смисълът е прекрасен. Най-важното е човек да оценява това, което има. Да не иска да прескача по-трудните моменти, защото тогава изпуска цялото пътуване.
Емо: В интерес на истината аз не съм плакал на филма, беше ми тъжно.
Кики: Пророни една сълза. В “Един за друг” обаче...
Емо: То е много хубаво да си там. Показва ти какви емоции имаш, какво... Не знам.
Кики: Плакали сме, определено.
Емо: Да, но плаках, защото ми беше хубаво.
Бихте ли изтеглили безлихвен заем, за да сбъднете мечтата на своя любим?
Кики: Със сигурност.
Емо: Ооо, заем бих си взел, за да сбъдна всяка една нейна мечта. Със сигурност бих направил всичко за нея. Все пак тя е най-хубавото нещо в живота ми. Бих направил всичко за нея.
Кики: И аз съм на същото мнение. Бих направила абсолютно всичко, само и само той да е щастлив.
Емо: Това го чу от мен. Не става, кажи нещо друго! Юхуу?
Бягали ли сте от час в училище?
Кики: Така, казвам, че съм бягала... не по мое желание, веднага да обясня. Аз бях от тези хора, които не искаха да бягат, но след като целият клас бяга от час, ти няма как да се цепиш от колектива и се е налагало. Но никога не съм искала, тати като го гледа, да знае. Никога не съм искала да бягам от час.
Емо: Аз по принцип не съм бягал, аз си вървях нормално. Просто с другите вървим в редица и така излизахме от училище.
Кики: Ти си ги организирал даже, нали?
Емо: Не, заради спорта по-малко ми се налагаше да бягам от час.
Кики: По-малко си се появявал в часовете.
Емо: Да, по-малко се появявах, понеже тренирах няколко вида спорт, когато бях по-малък.
Кики: Аз, за жалост, ми се е налагало. Е, не съм се връщала, но...
Емо: Емо: Но после си плакала 100% вкъщи.
Кики: О, да, малеее... Чувствах се супер гузна, защото аз не лъжа родителите си за нищо.
Емо: И аз.
Кики: Като се прибера и бързам да кажа бързо на нашите.
Емо: Малкото ми бебе, то.
Изневерявали ли сте?
Кики: Не, никога не съм изневерявала.
Емо: На теб никога не съм ти изневерявал.
Кики: Въпроса беше общ. Аз не съм изневерявала никога на никого. За мен това най-малко показва ти какъв човек си и след това е ужасна обида и много грозна постъпка към твоят партньор. Никога не съм изневерявала.
Емо: Аз мога да кажа, че в предишните ми връзки... Сега, да кажа, че съм изневерявал е силно казано, защото... връзките ми... едната по-скоро беше такава, че ние ту се разделяхме, ту се събирахме. Не знам аз ли съм изневерявал, на мен ли са ми изневерявали. Такава, по-скоро, ученическа любов, където не бяхме сигурни какво правим, но да речем, че не съм изневерявал.
Кики: Да речем...
Емо: За мен изневярата, след като поотраснах малко, е нещо доста гадно, доста грозно и показва колко подъл човек можеш да бъдеш.
Кики: Вие си правите паузи и в тези паузи сте свободни да правите...
Емо: Не, чакай. Ние не сме се разделяли на всеки 3 месеца. Ние сме имали 3-4 раздели за 5 години.
Кики: Не ги разбирам тези работи.
Емо: Е, аз бях малък. Бях 10-11 клас. Съвсем нормална ученическа любов, така да кажа. Неориентирани в живота все още.
Кристина решава да продължи образованието си в Германия, а Емилиян загърбва целия си живот и се мести с нея в името на любовта. Заедно са от 7 години и имат сключен брак.
Кристина е на 27 години, а Емилиян на 31.
Какво разкриха за отношенията си двамата:
Четете ли чатовете на половинката си?
Кики: Не. Твоят телефон е като обетованата земя. Аз там не мога да пипам, така че... Даже и не опитвам.
Емо: Аз, защото работата си я нося в телефона и затова.
Кики: О, моля ти се.
Емо: Ако искаш... Знаеш паролата, знаеш всичко. Сутрин, обед, вечер - взимаш си го..
Кики: Такива пеперуди в корема изпитваш, когато ти кажа: “Дай си телефона”! Не си ги изпитвал и като се запознахме.
Емо: Преди си мислех, че най-страшното нещо е майка ти и баща ти да ти кажат: “Дай си бележника”, но откакто съм женен, най-страшното нещо е жена ти да ти каже: “Дай си телефона”.
Кики: Защо? Дай си телефона!
Емо: Не е в мен.
Кики: Много удобно.
Емо: Нямам какво да крия от теб, просто ми е някак си, не знам... странно ми е.
Кики: Не! Просто нямам как да е “Да”.
Емо: Не е вярно! И паролата ми знаеш, всичко ми знаеш. Вечер си стои на масата до нас.
Кики: До теб!
Емо: Е, той е до нас, къде е до мен? Той си стои на масата, вечеряме. Звъни ми майка ми, казвам вземи ти говори.
Кики: Майка му като звъни, само тогава мога да вдигам.
Емо: То друг не ми звъни. Майка ми - сутрин, обед, вечер: “Ало, мамо, как си?” Така си е!
Плакали ли сте по време на филм?
Кики: Да! Аз съм плакала по време на какво ли не. Аз плача и по време на реклами.
Емо: Значи, след “Един за друг”, ако кажат, че не съм плакал или “аз по принцип не плача”.
Кики: Да, култова реплика. Култова реплика!
Емо: A few seconds later.. Ууу, много ми е тъжно.
Кики: Преди “Един за друг” да отключи всичките му емоции, които дори и аз не бях виждала, единственият филм, на който съм го виждала да пророни и една сълза, срамежливо, е нашият любим филм - “Щрак”.
Емо: Препоръчваме го, който не го е гледал. Филмът е доста поучителен.
Кики: Да, смисълът е прекрасен. Най-важното е човек да оценява това, което има. Да не иска да прескача по-трудните моменти, защото тогава изпуска цялото пътуване.
Емо: В интерес на истината аз не съм плакал на филма, беше ми тъжно.
Кики: Пророни една сълза. В “Един за друг” обаче...
Емо: То е много хубаво да си там. Показва ти какви емоции имаш, какво... Не знам.
Кики: Плакали сме, определено.
Емо: Да, но плаках, защото ми беше хубаво.
Бихте ли изтеглили безлихвен заем, за да сбъднете мечтата на своя любим?
Кики: Със сигурност.
Емо: Ооо, заем бих си взел, за да сбъдна всяка една нейна мечта. Със сигурност бих направил всичко за нея. Все пак тя е най-хубавото нещо в живота ми. Бих направил всичко за нея.
Кики: И аз съм на същото мнение. Бих направила абсолютно всичко, само и само той да е щастлив.
Емо: Това го чу от мен. Не става, кажи нещо друго! Юхуу?
Бягали ли сте от час в училище?
Кики: Така, казвам, че съм бягала... не по мое желание, веднага да обясня. Аз бях от тези хора, които не искаха да бягат, но след като целият клас бяга от час, ти няма как да се цепиш от колектива и се е налагало. Но никога не съм искала, тати като го гледа, да знае. Никога не съм искала да бягам от час.
Емо: Аз по принцип не съм бягал, аз си вървях нормално. Просто с другите вървим в редица и така излизахме от училище.
Кики: Ти си ги организирал даже, нали?
Емо: Не, заради спорта по-малко ми се налагаше да бягам от час.
Кики: По-малко си се появявал в часовете.
Емо: Да, по-малко се появявах, понеже тренирах няколко вида спорт, когато бях по-малък.
Кики: Аз, за жалост, ми се е налагало. Е, не съм се връщала, но...
Емо: Емо: Но после си плакала 100% вкъщи.
Кики: О, да, малеее... Чувствах се супер гузна, защото аз не лъжа родителите си за нищо.
Емо: И аз.
Кики: Като се прибера и бързам да кажа бързо на нашите.
Емо: Малкото ми бебе, то.
Изневерявали ли сте?
Кики: Не, никога не съм изневерявала.
Емо: На теб никога не съм ти изневерявал.
Кики: Въпроса беше общ. Аз не съм изневерявала никога на никого. За мен това най-малко показва ти какъв човек си и след това е ужасна обида и много грозна постъпка към твоят партньор. Никога не съм изневерявала.
Емо: Аз мога да кажа, че в предишните ми връзки... Сега, да кажа, че съм изневерявал е силно казано, защото... връзките ми... едната по-скоро беше такава, че ние ту се разделяхме, ту се събирахме. Не знам аз ли съм изневерявал, на мен ли са ми изневерявали. Такава, по-скоро, ученическа любов, където не бяхме сигурни какво правим, но да речем, че не съм изневерявал.
Кики: Да речем...
Емо: За мен изневярата, след като поотраснах малко, е нещо доста гадно, доста грозно и показва колко подъл човек можеш да бъдеш.
Кики: Вие си правите паузи и в тези паузи сте свободни да правите...
Емо: Не, чакай. Ние не сме се разделяли на всеки 3 месеца. Ние сме имали 3-4 раздели за 5 години.
Кики: Не ги разбирам тези работи.
Емо: Е, аз бях малък. Бях 10-11 клас. Съвсем нормална ученическа любов, така да кажа. Неориентирани в живота все още.
