Гладиаторите сякаш са създадени за киното. Силни воини, въоръжени с екзотични оръжия, които се бият един срещу един в Колизеума, докато императори и благородници ги гледат. Тези сблъсъци са се превърнали в основна част от всяка история, чието действие се развива в имперски Рим, като противопоставят грубата сила на тези бойци и разглезения упадък на елита, съобщи National Geographic.
Пълната история на гладиаторите в Римската империя продължава да се разширява с появата на нови открития в археологията. Първите разкопки в Колизеума полагат основите, а последните разкопки разкриват гладиаторски училища по Дунав и тренировъчни казарми в Помпей. Археологията разкрива колко по-сложни са били тези забавления и колко много планиране и обучение е имало зад кулисите. Ето какво научаваме:
Гладиаторите са имали прякори?
Във филма „Гладиатор“ от 2000 г. героят на Ръсел Кроу Максимус получава прякора „Испанеца“, след като започва гладиаторската си кариера. Въпреки че даването на прякори на бойците може да изглежда като нещо от професионалната борба, то датира още от римската история.
Историците твърдят, че гладиаторите са били известни със своите образи, привличайки фенове и последователи. Често те имали свои характерни движения и екипировка в зависимост от стила си на водене на бой. Една от суперзвездите е тракиецът Селад: графити в Помпей възпяват победите му, както и популярността му сред „момичетата“.
Победа или смърт?
Попкултурата до голяма степен е отговорна за погрешното схващане, че гладиаторите винаги са се биели на живот и смърт, но историята показва, че подобни битки са били доста редки. Някои гладиатори са били престъпници или военнопленници, но повечето са били професионални спортисти, които са се обучавали в гладиаторски училища с обширни тренировъчни площадки.
Гладиаторството не било наказание, а кариера, която можела да изстреля човек към славата. А опитните римски организатори не са имали интерес да убиват талантите си. В 9 от 10 случая гладиаторите оцелявали, за да се бият още един ден.
Акули в Колизеума?
В спираща дъха сцена в „Гладиатор II“ Колизеумът е наводнен, за да могат бойните кораби с екипаж да се бият, докато акулите кръжат застрашително във водите около тях. Всичко това може да изглежда като холивудска фантазия, но имитациите на морски битки, наречени наумахии, наистина са се случвали. А акулите? Отговорът е, че морският хищник не е бил използван при тези спектакли.
Най-ранните инсценировки на морски битки са организирани по време на управлението на Юлий Цезар, много преди завършването на Колизеума около 80 г. от н.е. Историците са разделени по въпроса дали наумахията наистина се е състояла в Колизеума. Според някои древни свидетелства император Тит е организирал една от тях, когато съоръжението е било открито за първи път.
Бил ли е древният Рим наистина толкова космополитна?
В „Гладиатор II“ участват безброй герои от целия древен свят, което наистина отразява точно мултикултурния характер на Римската империя. Независимо дали се намирате в самата столица, или в някой граничен пост, можете да срещнете хора от различни региони на Африка, Близкия изток и Европа.
ДНК на скелети без глави, открити в британски имперски аванпост близо до Йорк, разкрива произход на хиляди километри разстояние. Римската империя е била космополитна и мобилна, с широк спектър от етноси и култури.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
