Твърдението, че трябва да се яде топла храна поне веднъж на ден, е познато на много поколения. Но наистина ли застрашаваме здравето си, ако откажем да ядем топла храна, за да спестим пари?
Изглежда хората по света все по-често се отказват от топлия обяд. Популярните обедни менюта в ресторантите са по-скъпи, а инфлацията ‚яде“ все по-голяма част от заплатите. Вместо закусвални и ресторанти все повече хора избират студена храна, която може да се изяде бързо или да се сложи в кутията у дома сутрин. Нашите баби и прабаби щяха да ни порицаят за такова хранене.
Ежедневната порция "нещо горещо" за стомаха е почти закон. Но наистина ли е необходимо да се яде топъл обяд всеки ден? Кара ли ни това да работим по-зле? Или трябва да го направим ежедневие възможно най-скоро?
Сандвич за обяд
Обилният обяд често се състои от две или дори три топли ястия. Но в много страни случаят не е такъв. Например във Великобритания и САЩ, както и в скандинавските страни, една междинна закуска с бърз сандвич е достатъчна, за да се яде направо в офиса. Едва в късния следобед се стига до топла храна. Може би скоро ще станем свидетели на края на тази традиция, наследена от времената, когато хората са се занимавали с тежък физически труд и затова са се нуждаели от много енергия.
Данните ясно показват, че половината от хората, които са ходили редовно на обяд в ресторант, вече не посещават заведенията за хранене след края на пандемията от коронавирус. Хората се задоволяват със сандвич или в най-добрия случай вземат храна в кутията от вкъщи. А ако отидат на ресторант, се стараят да похарчат колкото се може по-малко, като се отказват от супа, сладкиши и дори напитки. Клиентите вече внимателно проверяват цените.
Разходите в ресторантите в период на конюнктура и ниска инфлация нарастват по-бързо от цените. Продажбите на доставки на храна също са намалели. Това вероятно се дължи на комбинация от фактори. По време на пандемията хората свикнаха да готвят вкъщи, дори и през делничните дни. Те отвикнаха да ходят по ресторанти и осъзнаха, че нямат нужда от тях. Мнозина продължават да работят от дома си, тъй като много компании установиха, че това е по-изгодно, а храната е станала по-скъпа. Така начин хората вече се задоволяват с хляб и сирене за вечеря. Някои семейства приготвят храна само през уикендите.
Студено не означава нездравословно
Наистина ли тенденцията е толкова вредна? Катрежина Шимкова, диетолог, посочва, че самото понятие "студено хранене" може да включва широк спектър от ястия и те невинаги са толкова вредни или лоши. "Повечето хора разбират концепцията за студено хранене предимно като сандвич, който реално може да бъде закуска, но като редовно хранене всеки ден не е подходящ."
Вярно е, че топлинната обработка на някои храни повишава смилаемостта на веществата за организма, като типичен пример за това са морковите. Разбира се, през студения сезон топлата храна сгрява тялото, стимулира храносмилането и често се усвоява по-добре. Много хора без купа супа или топло второ ястие се чувстват сякаш не са яли достатъчно или не са сити.
Но, както добавя Кеатрежина Шимкова, топлото хранене по обяд или само едно топло хранене на ден, възприемано като необходимост, според нея няма научна основа. Това е по-скоро вкоренена традиция. "Смисълът е човек да има поне едно ястие, което е наистина качествено и балансирано. Тоест не трябва да е кифла с наденица, която се яде на бегом по време на работа. Човек трябва да седне на масата и да се храни спокойно", добавя специалистът.
Тя посочва също, че не бива да забравяме студената и т.нар. сурова храна, с която трябва да внимаваме, особено заради голямото количество фибри и трудностите при храносмилането. Топлинна обработка се изисква преди всичко при месото, бобовите култури и яйцата. "Вече сготвените храни могат да се сервират и студени. Ако ядете храна с пресни зеленчуци, варени яйца или например риба тон или охладено месо заедно с малко сос от кисело мляко, това е студена храна, а не сурова, и следователно е балансирана. Така че определено няма нужда да се храните с топъл обяд. От моя гледна точка е полезно да се комбинират термично обработени храни с пресни храни, като зеленчуци и плодове или покълнали бобови растения или семена", казва Катрежина Шимкова.
Един от аргументите срещу топлия обяд е, че след него може да ни се приспи и да ни затрудни в работата. При по-внимателна проверка обаче се оказва, че това не е точно така. "Умората след хранене, т.нар. food coma - хранителна кома, е нормално явление както след горещи, така и след студени ястия", казва терапевтът и обяснява: "При горещите ястия ефектът може да бъде по-силно изразен, защото например месото се усвоява по-трудно и по-дълго, а горещите ястия могат да съдържат и повече мазнини и да се усвояват по-дълго“.
Но същата умора и липса на енергия се усеща и след хранене, богато на прости въглехидрати. За разлика от тях е препоръчително да включите в менюто си т.нар. сложни въглехидрати, тъй като енергията от тях се освобождава постепенно и организмът разполага с достатъчно количество, за да издържи дълго време.
„Сложните въглехидрати се набавят от пълнозърнести продукти, бобови растения и зеленчуци. Затова най-важното е съставът на храната, а не под каква форма се сервира тя - топла или студена", смята Катрежина Шимкова.
Основното хранене за деня
"Ако искате да спестите пари от обеди в ресторанти, не се колебайте да се откажете от тях", казва диетологът. Обядът трябва да бъде основното хранене за деня и да осигурява около 30% от дневната енергия.
Ако трябва да намалите разходите, приготвяйте обяда си у дома, но бъдете внимателни. Използвайте качествени продукти, сезонни зеленчуци и плодове и избягвайте промишлено преработените храни, които са бедни на хранителни вещества и обикновено са богати на мазнини и захар. Тогава ще възстановите физическото и психическото си здраве, както и енергията си.
Добре хапнал – добре поработил
Можем да вземем пример от американците. Според Кристофър Уанек, американски експерт, който изследва влиянието на храносмилането върху производителността, здравето и комфорта на работниците, приемът на храна трябва да съответства на калорийния разход на служителя. Ако извършва тежка физическа работа, например навън в студа, се нуждае от повече от 3500 калории на ден, докато ако седи в офиса, обикновено се нуждае само от 2000 калории на ден. Винаги трябва да се обръща особено внимание на свежестта на продуктите.
В труда си "Хранене на работното място" експертът предлага варианти за хранене през деня, някои от които зависят от размера на компанията и нейния бюджет.
Обядът е много важен, казва Кристофър Уанек, който е провел проучване по темата за Международната организация на труда. Човек, който се е нахранил с качествена храна от пресни продукти преди обед, не огладнява следобед и не му се налага да посяга към бисквити и шоколадови десерти. От друга страна, обядът не бива да е твърде калоричен, за да не ви "умори", както вече беше написано по-горе, и да не ви се приспи на работа. Всичко това се отразява на здравето, на психическото състояние и на отношенията с колегите.
Изглежда хората по света все по-често се отказват от топлия обяд. Популярните обедни менюта в ресторантите са по-скъпи, а инфлацията ‚яде“ все по-голяма част от заплатите. Вместо закусвални и ресторанти все повече хора избират студена храна, която може да се изяде бързо или да се сложи в кутията у дома сутрин. Нашите баби и прабаби щяха да ни порицаят за такова хранене.
Ежедневната порция "нещо горещо" за стомаха е почти закон. Но наистина ли е необходимо да се яде топъл обяд всеки ден? Кара ли ни това да работим по-зле? Или трябва да го направим ежедневие възможно най-скоро?
Сандвич за обяд
Обилният обяд често се състои от две или дори три топли ястия. Но в много страни случаят не е такъв. Например във Великобритания и САЩ, както и в скандинавските страни, една междинна закуска с бърз сандвич е достатъчна, за да се яде направо в офиса. Едва в късния следобед се стига до топла храна. Може би скоро ще станем свидетели на края на тази традиция, наследена от времената, когато хората са се занимавали с тежък физически труд и затова са се нуждаели от много енергия.
Данните ясно показват, че половината от хората, които са ходили редовно на обяд в ресторант, вече не посещават заведенията за хранене след края на пандемията от коронавирус. Хората се задоволяват със сандвич или в най-добрия случай вземат храна в кутията от вкъщи. А ако отидат на ресторант, се стараят да похарчат колкото се може по-малко, като се отказват от супа, сладкиши и дори напитки. Клиентите вече внимателно проверяват цените.
Разходите в ресторантите в период на конюнктура и ниска инфлация нарастват по-бързо от цените. Продажбите на доставки на храна също са намалели. Това вероятно се дължи на комбинация от фактори. По време на пандемията хората свикнаха да готвят вкъщи, дори и през делничните дни. Те отвикнаха да ходят по ресторанти и осъзнаха, че нямат нужда от тях. Мнозина продължават да работят от дома си, тъй като много компании установиха, че това е по-изгодно, а храната е станала по-скъпа. Така начин хората вече се задоволяват с хляб и сирене за вечеря. Някои семейства приготвят храна само през уикендите.
Студено не означава нездравословно
Наистина ли тенденцията е толкова вредна? Катрежина Шимкова, диетолог, посочва, че самото понятие "студено хранене" може да включва широк спектър от ястия и те невинаги са толкова вредни или лоши. "Повечето хора разбират концепцията за студено хранене предимно като сандвич, който реално може да бъде закуска, но като редовно хранене всеки ден не е подходящ."
Вярно е, че топлинната обработка на някои храни повишава смилаемостта на веществата за организма, като типичен пример за това са морковите. Разбира се, през студения сезон топлата храна сгрява тялото, стимулира храносмилането и често се усвоява по-добре. Много хора без купа супа или топло второ ястие се чувстват сякаш не са яли достатъчно или не са сити.
Но, както добавя Кеатрежина Шимкова, топлото хранене по обяд или само едно топло хранене на ден, възприемано като необходимост, според нея няма научна основа. Това е по-скоро вкоренена традиция. "Смисълът е човек да има поне едно ястие, което е наистина качествено и балансирано. Тоест не трябва да е кифла с наденица, която се яде на бегом по време на работа. Човек трябва да седне на масата и да се храни спокойно", добавя специалистът.
Тя посочва също, че не бива да забравяме студената и т.нар. сурова храна, с която трябва да внимаваме, особено заради голямото количество фибри и трудностите при храносмилането. Топлинна обработка се изисква преди всичко при месото, бобовите култури и яйцата. "Вече сготвените храни могат да се сервират и студени. Ако ядете храна с пресни зеленчуци, варени яйца или например риба тон или охладено месо заедно с малко сос от кисело мляко, това е студена храна, а не сурова, и следователно е балансирана. Така че определено няма нужда да се храните с топъл обяд. От моя гледна точка е полезно да се комбинират термично обработени храни с пресни храни, като зеленчуци и плодове или покълнали бобови растения или семена", казва Катрежина Шимкова.
Един от аргументите срещу топлия обяд е, че след него може да ни се приспи и да ни затрудни в работата. При по-внимателна проверка обаче се оказва, че това не е точно така. "Умората след хранене, т.нар. food coma - хранителна кома, е нормално явление както след горещи, така и след студени ястия", казва терапевтът и обяснява: "При горещите ястия ефектът може да бъде по-силно изразен, защото например месото се усвоява по-трудно и по-дълго, а горещите ястия могат да съдържат и повече мазнини и да се усвояват по-дълго“.
Но същата умора и липса на енергия се усеща и след хранене, богато на прости въглехидрати. За разлика от тях е препоръчително да включите в менюто си т.нар. сложни въглехидрати, тъй като енергията от тях се освобождава постепенно и организмът разполага с достатъчно количество, за да издържи дълго време.
„Сложните въглехидрати се набавят от пълнозърнести продукти, бобови растения и зеленчуци. Затова най-важното е съставът на храната, а не под каква форма се сервира тя - топла или студена", смята Катрежина Шимкова.
Основното хранене за деня
"Ако искате да спестите пари от обеди в ресторанти, не се колебайте да се откажете от тях", казва диетологът. Обядът трябва да бъде основното хранене за деня и да осигурява около 30% от дневната енергия.
Ако трябва да намалите разходите, приготвяйте обяда си у дома, но бъдете внимателни. Използвайте качествени продукти, сезонни зеленчуци и плодове и избягвайте промишлено преработените храни, които са бедни на хранителни вещества и обикновено са богати на мазнини и захар. Тогава ще възстановите физическото и психическото си здраве, както и енергията си.
Добре хапнал – добре поработил
Можем да вземем пример от американците. Според Кристофър Уанек, американски експерт, който изследва влиянието на храносмилането върху производителността, здравето и комфорта на работниците, приемът на храна трябва да съответства на калорийния разход на служителя. Ако извършва тежка физическа работа, например навън в студа, се нуждае от повече от 3500 калории на ден, докато ако седи в офиса, обикновено се нуждае само от 2000 калории на ден. Винаги трябва да се обръща особено внимание на свежестта на продуктите.
В труда си "Хранене на работното място" експертът предлага варианти за хранене през деня, някои от които зависят от размера на компанията и нейния бюджет.
Обядът е много важен, казва Кристофър Уанек, който е провел проучване по темата за Международната организация на труда. Човек, който се е нахранил с качествена храна от пресни продукти преди обед, не огладнява следобед и не му се налага да посяга към бисквити и шоколадови десерти. От друга страна, обядът не бива да е твърде калоричен, за да не ви "умори", както вече беше написано по-горе, и да не ви се приспи на работа. Всичко това се отразява на здравето, на психическото състояние и на отношенията с колегите.
