Има ли думата любов множествено число?

Има ли думата любов множествено число?
Има ли думата любов множествено число? / ThinkStock/Getty Images

Често може да се чуе думата любов в множествено число- любови, при това от ефира на национални телевизии и журналисти. Като чуя за многото любови на някого ми звучи много зле. Все едно шкурка минава през ушите ми. Допустима ли е употребата на думата любов в множествено число или тя определено е от думите като щастие, храброст и така нататък, които нямат множествено число?

Работата с числата на съществителните е много интересна в българския език. Ние имаме известно количество съществителни, които не допускат да са в единствено число, и други, които нямат множествено число. Най-напред няколко думи за тези, които са без единствено число.

Те обикновено оказват неща, за които сме свикнали да мислим като множество, не като единица или като някакъв голям брой. Например хора, люде, прадеди, въглища, трици. Или става дума просто за задължителен чифт. Например хриле, кавички, очила, тиранти. Други думи могат прекрасно да имат единствено число, но нямат, сякаш се притесняваме да не говорим за един техен конкретен представител. Например гащи, потури, шалвари. Някои биха казали, че и те се състоят от две части, но ръкавите имат единствено число.

Причината за единственото и множественото число се крие в това как мислим нещата. Те или са задължително много по определение, или нашите влизат в общия кюп с другите и многото, за да не се изтъкват само те. С единственото число нещата стоят по същия начин. Зависи как схващаме термина. Например имената на продукти или вещества мислим като единица-ориз, гипс, сол, пипер, чесън, захар, олово, кислород, въздух. В другият случай става дума за абстрактни съществителни, които традиционно се мислят за неща без аналог. Например смелост, бъдеще, подкрепа, мрак, хаос. Щастие и храброст са много удачни примери.

Стигаме и до любовта. Абстрактното и безаналогово усещане за любов не допуска то да бъде умножавано. Любовта е една, точно както смелостта. При негативните абстрактни съществителни обаче като мъка, страдание, болка човешкото мислене приема, че те може да са много, защото може да са различни по вид. Ето как волята е една, неволите обаче са повече. С любовта се случва нещо подобно. Нейната опозиция-омразата няма множествено число, няма омрази. Но любовите започнаха да се появяват, което означава, че мисленето ни се е променило. Не схващаме това абстрактно съществително като самодостатъчно, а го слагаме в общност, степенуваме го, сравняваме го и го броим.

Това показва как еволюира обществото. Тази еволюция се дължи на факта, че ние вече мислим любовта не толкова в абстрактния смисъл, както нашите предци са го правили, а в чисто физически. Но това освобождаване от абстрактното и навлизане във физическото не е феномен на последните години, доста по-ранен е. Започнал е с евфемистичната употреба на любене, в смисъл на сексуална активност. Така обичането и любенето се разделят по начин, по който преди това не са били разделяни. По този начин обичта остава в единствено число, няма обичи. Обичаш родината, обичаш родителите си, дори обичате кучета или спагети, но любиш, тоест правиш любов е в съвсем друг план.

Постепенно любов се увеличава, както се умножават и любовниците. И понеже езикът е само отражение на мисленето ни, навлизането на множеството любови може да не е правилно от езикова гледна точка, но е неизбежно.

Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.

Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук

Питанка има и видео канал във VBOX7, където можете не само да четете и да слушате, но и да гледате