Когато обичаме, ние се стремим да направим любимия си човек щастлив, искаме да отгатнем всяко желание, да му дадем всичко с надеждата, че той или тя ще ни отвърнат със същото. Ако това не се случи или се случи, но не е достатъчно, следва разочарование, обида, гняв, отчуждение. Много често се стига и до раздяла. За баланса на даването и получаването в една интимна връзка своите съвети даде психологът Александра Петрова в предаването "Кой говори":
Даването е свързано пряко със самооценката. Ако човек е възпитаван на принципа на условната любов, тоест това, че ние ти даваме вкъщи показва, че те обичаме. Или ако ти направиш нещо добро, постигнеш успешна изява, тогава те възнаграждаваме с нещо. Това е принципът на условната любов. Тоест дай ми, за да ти дам. Тези хора обикновено са склонни много да дават, за да се чувстват ценни в очите на своя партньор. В началото на една връзка хората искат изцяло да задоволят партньора си, да го глезят, да му доставят по някакъв начин удоволствие, да предугаждат желанията му. Това е естествено в началото на отношенията.
Но впоследствие идва един такъв момент, когато такива хора, които се чувстват несигурни, расли са на принципа на условната любов, те продължават да искат да дават. Минал е розовият период, свалени са картите на масата, но той/тя продължава да дава. Този тип давания много често задушават партньора. Тоест аз ще ти помагам, ще правя дадени действия вместо теб, ще организирам вместо теб, ще върша един куп неща вместо теб. Всъщност тези давания, за да те направят сигурен, задушават твоя партньор, защото това са непоискани услуги и притежания.
И в крайна сметка се стига до един момент, че този, който налива, започва да се чувства все по-олекнал. Защото той не получава това, което е свикнал да получава като условности, като гаранция за любовта си. Той постоянно дава едни успешни сигнали за себе си, но не получава никаква възвръщаемост. Тогава се получава голям разрив, защото тенджерата под налягане избухва и се стига до емблематичния въпрос. Аз ти давам, но какво получавам? И тогава идва наистина пазарната икономика във връзката. Стига се до "ти не ме разбираш".
Най-честата конфигурация е, че другият ти е длъжен. Даването при много хора е свързано с очаквания. Какво ти самият би могъл да получиш като сигурност. Даването, когато става въпрос за интимната партньорска връзка трябва да е на принципа за потребността на партньора и това, което ти идва отвътре, спонтанно, като желание, без да имаш конкретни очаквания. Защото това, което даваш, не ти се връща в същия вариант, в който ти си го дал.
Има го и моментът, когато човек не желае да получава. Това също е проблем в партньорската двойка, в приятелските и човешките взаимоотношения. Има един тип хора, които казват: "Не биваше, не беше нужно, излишни усилия си положил". Или хора, които не желаят да получават подкрепа, помощ и подаръци. Това е свързано с нежелание ти самият да бъдеш задължен, със страх, че ти няма да можеш да отговориш на очакванията, с един такъв стремеж да си независим и да показваш, че се справяш с всичко сам. Това също е личностен проблем. Такива хора твърде често остават сами, защото цялото това неприемане създава тежки и високи бариери за партньорите отсреща. Ти не им даваш възможност да се почувстват добре в твоето присъствие.
Същото е по отношение на емоциите и вниманието. Хората, които не обичат или се страхуват да приемат, много трудно приемат вниманието и похвалите, комплиментите дори. Това е едно капсулиране, което на практика води и до изтощение. Защото когато не приемаш помощ, подкрепа, близост и внимание ти оставаш действително сам и се плъзгаш по повърхността. Например около 30-годишна жена, която е имала само една неуспешна връзка. В тази връзка тя почти никога не се е обаждала, не е търсила, много рядко е изказвала емоциите, които са в нея по отношение на другия човек. За сметка на това материалните подаръци са били в по-голяма степен при нея. Но когато един човек свикне с материалното показване на емоциите, другият отсреща, ако е друг тип човек и е свикнал, че любовта се показва чрез общите занимания, планове и дейности, тогава ти не можеш да достигнеш до него.
Когато човек осъзнае, че даването и приемането е част от близостта, а не част от някаква натурална размяна, пазарна икономика, отношенията могат да тръгнат в съвсем друга посока.
