Съвместното съжителство понякога води до капсулиране в един изолиран свят и може да създаде нагласи, които затрудняват пълноценното щастие. Често в двойките повод за конфликти са именно крайно затворените граници. И след кратък период те започват да генерират конфликти.
За усилията и стъпките, които партньорите трябва да положат, за да поддържат взаимоотношенията си щастливи и пълноценни, съвети даде психологът Александра Петрова в предаването "Кой говори":
Капсулираните двойки не включват срещи с хора от по-ранните им периоди, изолират възможността за контакти. Там няма въздух, няма никаква циркулация. И на практика има едно много сгъстено пространство, което си стои непоклатимо. В много случаи в двойката има постоянно конфликти, които тръгват от нищо, развиват се изключително бурно и пак не стигат до никъде. Откъдето и да започнат, където и да свършат, винаги има конфликт. Как се стига до това двама партньори да станат капсулирана двойка? Много честа причина е, че единият партньор е по-затворен, по-малко има нужда от комуникация. Съответно другият, още в началната фаза, когато емоциите са по-силни, се нагажда към него. В такъв тип двойки стартът във връзката започва с капсулирането. Когато единият партньор е по-неуверен, по-трудно се изявява, тогава другият, който има по-стабилна самооценка е опората. Много е хубаво да си опора, защото в един момент партньорът ти, който е малко по-затворен и несигурен, разчита изцяло на теб. Ти си човекът, който му дава посока и подкрепа. И всъщност тази роля се разраства. На така наречената опора му става добре и живеят изключително щастливо в тези роли до един момент.
В редица случаи двамата партньори са си самодостатъчни, един тип хора са, нямат нужда от бурни странични контакти или интензивно комуникиране с други хора. Те си попадат в тяхната реалност и си обменят емоции само между двамата. Много често, след кратък период, в който са си самодостатъчни, капсулираните двойки започват да генерират конфликти за всеки детайл. И животът на двойката, както и обстоятелствата, се променят. Това става след промени в семейния статус - идват деца, нова работа. Така че по един или друг начин на тази двойка й се налага да се отвори.
Има изключително капсулирани двойки, които стигат дотам, че ако единият чете книга и другият трябва да чете книга. Отивайки на почивка, ако единият иска да отиде на плаж, другият трябва да стои с него, независимо какво му се прави. Това води до изключително тежко натрупване на напрежение, като напрежението и непоносимостта вървят ръка за ръка с нуждата от това партньорът да ти разреди напрежението, не някой друг. Той да е отдушникът, чрез който да се оттече това напрежение.
Тези хора стигат до една постоянна психоанализа. Тоест отчитат в детайли поведението на другия, анализират го, обсъждат го. Постоянно ровят в куп сено да намерят игла. От сутрин до вечер такива двойки са заети с идеята, какво прави партньорът им. Винаги този, който има по-силна нужда от капсулата, е този, който по някакъв начин се е окопал, свикнал е и няма желание да за промени. Ако единият е по-комуникативен и се е нагодил към този, който е по-затворен, обикновено той тръгва към промените. Защото идва един момент, в който вече чашата прелива.
Тези двойки стигат до идеята, че не могат да продължават така. Конфликтите буквално ги стопяват психически, нямат съответно и развитие, защото когато не вкарваш нови емоции, преживявания, нямаш обмен на мисли, събития с други хора, сходни до теб ти нямаш и развитие. В моментите, когато единият дръпне напред или направи нещо по-различно, буквално се разваля техният имагинерен баланс.
За излизане от капсулата е необходима промяна. Първата крачка е осъзнаването. Често тези хора са забравили какви са били и какво са обичали, кое ги е правило щастливи. Те са се фокусирали изцяло в партньора и в това, което трябва той да им даде. А са забравили те какво могат и на какво са способни, какви интереси са имали. След осъзнаването следва една много трудна крачка за този тип партньорства. Тогава идват действията. Всеки трябва да намери за себе си полезно място. Може да е спорт, хоби, четене на книги, ако човек е по-затворен. Трябва да се изследва по какъв начин свободата привързва, защото основният страх е, че ако те променят този стереотип на свързаност, връзката им ще се разпадне. Подлагайки се на тези промени човек може да види, че партньорът му е много по-витален, по-одухотворен и му дава много повече.
Трудно е да се премине началният етап. Оттам нататък, стъпка по стъпка, намирайки си собствена активност, встрани от партньора, проблемите могат да се разрешат. Винаги трябва да се обсъжда какво е допустимо за единия и за другия, за да може крачките да са балансирани. Не може изведнъж да се скочи от капсулата към пълната свобода, защото много често единият партньор, който буквално се задушава, иска да избяга, дори да прекрати брака или съжителството. Важно е да не се забравя, че свободата сближава.
