3 февруари: Денят, в който музиката умря

1690 г. колонията в Масачузетс издава първите банкноти в САЩ. През 17 в. Англия била решена да запази контрол над колониите си в Северна и Южна Америка.

За да постигне целта си страната ограничила снабдяването на колониите с пари, като в същото време не им позволява сами да секат монети. Вместо това колониите били принудени да търгуват само с английски пари, с които можели да купят единствено английски стоки. На жителите на колониите се плащало със същите банкноти, което направило търговията им с други държави на практика невъзможна.

В крайна сметка колониите се връщат към бартерното разплащане, като търговията представлява размяна на амуниции, тютюн, сечива и всякакви други предмети от евентуален интерес. Любопитен факт е, че колонистите конфискували всички чужди валути, които откриели, и най-вече сребърните испански долари. Тези долари били наричани още „осмици”, защото когато се налагало да се връща ресто, просто една монета се насичала на 8 части.

Първата колония, която се опълчила на британците, била Масачузетс. През 1652 г. там започнало изсичането на сребърни монети. Действията си те оправдали с вратичка в английския закон, според която само британският монарх имал право да издава разрешение за изсичане на монети. В Масачузетс слагали 1652 г. на всички изсечени монети, защото през тази година на британския трон няма официално монарх. През 1690 г. в Масачузетс започнало и издаването на първите американски банкноти, които били наречени „кредитни разписки”.

В следващите години напрежението между Америка и Великобритания нараснало и през 1775 г. избухнала Революцията и лидерите на колониите ги провъзгласили за независими. За да финансират военните действия те създали нова валута, която нарекли „континентална”. Практически обаче всяко правителство отпечатвало толкова банкноти, колкото му трябвали, без да обвързва валутата към никой конкретен стандарт или актив, и в крайна сметка тя станала обект на жестока инфлация, докато накрая банкнотите били на практика без никаква стойност.

След хаоса на войната паричната система на Америка била пълна развалина. Повечето валути били напълно обезценени. А проблемът бил разрешен едва 13 години по-късно - през 1788 г., когато Конгресът получил конституционно право да издава пари и да определя стойността им. Доларът се въвежда като парична единица в САЩ на 2 април 1792 г. с т.нар. „Coinage Act”, приет от Конгреса на САЩ. С този законодателен акт се установява биметален стандарт за долара, който се равнява на определено количество злато или сребро.

1921 г. Харалампи Джамджиев патентова в Прага модел самолет под името „Бързолет”. Още през 1894 г. Джамджиев прави първия български опит с аеродинамичен уред, построен във Варненската окръжна образцова железарска работилница.

В началото на 20 в., когато Европа скептично гледа към небесата, Харалампи Джамджиев използва цялото си свободно време и средства за конструиране на летателни машини и твърди, че с тях ще може да се лети. Орнитоптерът, създаден от Джамджиев, прави малки параболи над силистренското село Поп Кралево.

Елиптичните криле с разпереност 1,05 м се размахват нагоре, надолу и назад, задвижвани от  силна спирална пружина. За засилване се използва наклонена дъсчена платформа и велосипеден триколесник с верига, педали и кормило. „Птицата” на Джамджиев достига височина 22 м и далечина на прелитането до 200 м. При един успешен полет на 8 март 1902 г. тя прехвръква и се разбива с близкото румънско село Есекьой.

Изплашен да не би някой да разгадае откритието му, Джамджиев тръгва за Париж, за да патентова откритието си. Тамошният дипломат, обаче, го обявява за луд, а при връщането в България го очаква… арест.

Все пак през 1911 г. той патентова в Париж нов летателен апарат, вече с мотор от моторетка. Предприемчивият българин е готов да участва във всесветския въздухоплавателен конкурс, но изработката струва скъпо, а няма кой да го подкрепи.

Независимо, че съдбата постоянно подлага крак на Джамджиев, той не се отчайва и на 3 февруари 1921 г. регистрира в Прага нов свой самолет, наречен „Бързолет”. В него използва за самолетно крило тесни (ивични) профили. Така България се оказва сред световните пионери в конструирането на съвременни летателни машини.
Любопитен факт е, че Хараламби Джамджиев е признат за основоположник на българската авиационна наука, авиоконструктор, родоначалник на българската авиация. Междувременно става офицер, мелничар в Силистра, предприемач, счетоводител, билколечител. Автор е на първата българска оригинална разработка в областта на приложната аеродинамика. Конструира и няколко водни плавателни съда.

1947 г. в Аляска е измерена най-ниската температура на въздуха в цяла Северна Америка (-63 °С). В местността Умят няма постоянно население, а средните годишни температури са едва -13 градуса по Целзий.

Всъщност обаче „рекордьорът Аляска” изобщо не може да се мери с редица други рекордни температурни стойности, измерени по Земята. Според официалните статистики на руските специалисти град Оймякон в Сибир пък е най-студеното място в цялото Северно полукълбо, с измерен температурен рекорд от 71,2 градуса под нулата (26 януари 1926 г.).

Най-студеното място в западното полукълбо е Гренландия и по-конкретно северната й част, където на 9 януари 1954 г. е била измерена една от най-ниските температури на Земята - минус 66 градуса. Измерването е направено в станция Норт Айс, която се намира в средата на острова, на надморска височина 2345 м.

В Европа най-ниската измерена температура е в европейската част на Русия на 31 декември 1978 г. - минус 58,1 градуса. В Южна Америка рекордът е от 1 юни 1907 г. тогава в Сармиенто, Аржентина, са измерени „едва” минус 32,8 градуса. В Африка също са регистрирани отрицателни температури. Рекордът е от 11 февруари 1935 г., когато в Ифране, Мароко, са измерени минус 23,9 градуса по Целзий. В Нов Южен Уелс, Австралия, на 29 юни 1994 г. са измерени минус 23 градуса.

Най-ниската температура не само на юг от Екватора, но и на планетата, е документирана от руските екипи на станцията Восток на 21 юли 1983 г. - минус 89,2 градуса по Целзий.

1958 г. Белгия, Нидерландия и Люксембург създават митническия съюз Бенелюкс. Икономическото сътрудничество е логично последствие от историческите връзки между трите монархии.

На 25 юли 1921 г. е подписано „Белгийско-Люксембургското икономическо обединение”, което се счита за предвестник на Бенелюкс. Заради последствията от световните войни - разрушения, икономическа стагнация и множество човешки жертви, през септември 1944 г. трите правителства в изгнание започват да подготвят план за икономическо сътрудничество и взаимопомощ; те се съгласяват да премахнат митниците по общите си граници и да обявят обща цена за стоките, влизащи от страни нечленки на Бенелюкс.

На 5 септември 1944 г. договорът е подписан, но е уточнено, че той ще влезе в сила от 1 януари 1948 г. В документа се предвижда създаването на митнически съюз, като заложената крайна цел е постигането на пълен икономически съюз - свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора в рамките на съюза.

След края на Втората световна война на 16 март 1948 г. се подписва Брюкселският договор между страните от Бенелюкс, Франция и Англия. С него те взимат общо решение да се защитават взаимно от СССР, който в началото на 1948 г. спомага за осъществяването на комунистически преврат в Чехословакия, което развързва ръцете на новата американска външна политика, като през април 1949 г. се подписва Северноатлантическият договор - НАТО. Договорът за икономически съюз между страните от Бенелюкс се сключва на 3 февруари 1958 г.

Парламентът на Бенелюкс е основан няколко години преди подписването на икономическия съюз - на 5 ноември 1955 г. Състои се от 49 депутати - 21 от парламента на Белгия, 21 от Холандия и 7 от Люксембург. Парламентът на Бенелюкс заседава в Брюксел, Хага и Люксембург, като във всеки град пленарните срещи се провеждат за период от две години.

Договорът между страните от Бенелюкс е подновен на 17 юни 2008 г. Главните цели на договора са продължаване и разширяване на сътрудничеството между страните от Бенелюкс в широкия европейски контекст. Освен това се предвижда засилване на сътрудничеството на Бенелюкс с други европейски държави или регионални структури на тези държави. Основните теми, върху които се фокусира съюза са икономически съюз и вътрешен пазар, правосъдие и вътрешни работи, и устойчиво развитие.

1959 г. загиват музикантите Бъди Холи, Ричи Валънс и „Биг Бупър” Джайлс Пери Ричардсън. Този ден е наречен „денят, в който музиката умря”.

Бъди Холи, чието рождено име е Чарлс Хардин Холи, се запалва по рокендрола след като вижда изпълнение на Елвис Пресли през 1955 г. Създава музикалната група „Крикетс”, чийто първи запис „That'll Be the Day” излиза през 1957 г. Той е един от първите, включени в Залата на рокендрол славата, а през 2004 г. списание „Ролинг Стоун” го постави на 13-то място сред „Петдесетте най-велики артисти на всички времена”.

Ричи Валънс или Ричард Стивън Валенсуела, както е истинското му име, също се нарежда сред пионерите на рокендрола. И макар кариерата му да продължава само осем месеца, той успява да създаде няколко хита, които остават евъргрийни във времето, като „La Bamba” I „Donna”.

На 23 януари 1959 г. тримата изпълнители заедно с техните групи стартират триседмично турне в Средния Запад. В рамките на „Зимно денс парти” музикантите трябвало да обиколят 24 щата. Турнето обаче не е планирано добре и музикантите пътуват много, основно с автобуси през една доста студена зима. На 2 февруари те спират за концерт в „Сърф балрум” в Клиър лейк, Айова, без мястото да е предвидено в програмата им. Датата обаче е свободна и мениджърите им решават да я запълнят.

Изморен от много пътуване, Бъди Холи, който е най-голямата звезда от тримата, предлага на колегите си да наемат самолет, за да пътуват до следващата си цел - Фарго, Северна Дакота, където имат концерт на следващия ден.

Срещу 36 долара на човек те чартират едномоторния „Бийчкрафт Бонанза”, модел 1947 г., който разполага точно с три места плюс пилот. Първоначално със самолета е предвидено да полети Уейлън Дженингс, член на групата на Бъди Холи, но той отстъпва мястото си на Биг Бопър, който бил болен. Ричи Валънс пък, който никога не е летял с малък самолет, получава мястото на други член на групата на Холи - Томи Олсъп.

Тримата излитат в 10.00 ч. сутринта на 3 февруари при силна снежна буря. Пет минути по-късно самолетът изчезва и не се появява във Фарго, не отговаря и на радиоповикванията. Скоро останките му са открити в царевична нива, а всички на борда му са мъртви. Причините за катастрофата са неизвестни и до днес и варират от неопитност на пилота, през авария на самолета, до заговор.

На място загиват пилотът - Роджър Артър Питърсън, Ричи Валънс (тогава на 18 години), Бъди Холи (на 23 години) и Джайлс Пери Ричадсън (на 29 години).

Любопитен факт е, че песента „American Pie” е написана в памет на Бъди Холи и представлява анализ за това как рок енд рол музиката се е променила в годините, последващи неговата смърт. „American Pie” достига №1 през 1972 г., малко след издаването й.

1966 г. „Луна 9” става първият апарат в света, осъществил меко кацане в работно състояние на повърхността на друго небесно тяло. Програмата Луна е поредица от космически апарати, изстреляни от СССР с цел изследване на Луната, продължила от 1959 до 1976 г.

Общо 15 от мисиите на програма „Луна” са успешни и поставят началото на изследванията с помощта автоматични космически апарати. Изследвани биват химическия състав, температурата, радиационните условия и гравитацията на Луната.

„Луна 9” е първият апарат, конструиран от конструкторското бюро Лавочкин, което впоследствие ще построи почти всички следващи съветски космически апарати.

Апаратът е изведен в орбита, използвайки ракета-носител „Мълния”. Мястото на кацане е на запад от кратерите Рейнер и Мариус в „Океана на бурите”. Спускаемият модул е херметизиран, като в него са поместени радиокомуникационната система, контролната система, климатична система, източници на енергия и камерата. Заснемането на повърхността се осъществява с помощта на система от огледала, насочващи светлината към камерата във вътрешността на апарата.

Веднага след прилуняването си в 18.45 ч. „Луна 9” започва да предава данни към Земята. Но едва 7 часа след вдигането на Слънцето до 7 градуса, са заснети и предадени първите фотографии, включващи 9 снимки, измежду които пет панорами. Проведени са седем радиосесии с продължителност 8 часа и 5 минути.

Заснетите снимки показват скали и хоризонт на разстояние от около 1,4 км от апарата. Това са първите изображения от повърхността на друго небесно тяло.
Контактът с апарата е изгубен в 22.55 ч. на 6 февруари 1966 г.

1989 г. в Парагвай, след 35-годишна диктатура, е свален генерал Алфредо Стреснер. Генералът управлява със желязна ръка от 1954 г.

През 1932 г. избухва малко познатата днес локална война между Боливия и Парагвай за областта Чако. В парагвайската армия се сражава неизвестният тогава младши лейтенант Алфредо Стреснер - син на баварския имигрант Хуго Щрьоснер и индианката Ериберта Матиауда. Малко преди конфликта Стреснер е преминал военно обучение в Рио де Жанейро под ръководството на не кой да е, а на германеца Ернст Рьом. Това е човекът, оглавил националсоциалистическите отряди СА в нацистка Германия, но ликвидиран от Адолф Хитлер.

Още като курсант Стреснер споделя пред Рьом симпатиите си към нацизма. А учителят информира Хитлер. Младият парагваец дори подава молба за членство в Националсоциалистическата партия. Но Хитлер отхвърля кандидатурата му, защото южноамериканецът не е чист ариец. Въпреки това фюрерът уверява Стреснер, че разчита на него и ще направи от него нещо като лидер - само да завоюва Европа и да дойде редът на Южна Америка.

Затова Стреснер остава верен на нацистките идеи. И доказва това след преврата си през 1954 г. Благодарение на него в Парагвай намират убежище хиляди военнопрестъпници от Третия райх. Най-известният от тях е Ангелът на смъртта - зловещият лекар от „Аушвиц” Йозеф Менгеле. Но явно за американците това е минало. Още повече, че след Втората световна война на държавно ниво нацизмът сякаш е изкоренен в Латинска Америка.

Като президент Стреснер, вече самопроизвел се в генерал, превръща Парагвай в огромен концлагер. Предполага се, че през затворите са минали близо 1,5 милиона души - близо четвърт от 6-милионното население на страната. Други 2 милиона емигрират.

Първите нападки към режима в Асунсион идват от американския президент Джими Картър чак през 1977 г. На тях Стреснер неизменно отвръща, че в страната му има функционираща демокрация. Благодарение на нея и, разбира се, на волята на народа той е преизбиран 8 пъти за президент.

По негово време в Парагвай има само една партия - „Колорадо”. Абсолютно всички държавни служители са задължени да бъдат нейни членове. Един от най-големите градове в страната - днешният Сиудад дел Есте, се казва Пуерто Пресиденте Стреснер.

Стреснер е свален с преврат от собствения си сват - ген. Андрес Родригес, който го изпраща в изгнание. До смъртта му Бразилия не пожела да го екстрадира въпреки многобройните съдебни искове в родината му.

1998 г. американски военен самолет прелита ниско и прерязва кабела на лифт в курорта Кавалезе в Италия. Една от кабините на съоръжението пада, при което на място загиват 20 души - италианци, германци, унгарци и поляци.

Свидетели на инцидента разказват, че самолетът на НАТО минал под кабелите на въжената линия. По думите им това било „игра”, която американските пилоти често си позволявали по време на обучение.

Самолетът извършвал тренировъчен полет и летял на височина 80 м. Странно обстоятелство, при положение, че по правилата в  населени места минималната разрешена височина за военните самолети е 500 м, а изобщо минималната позволена височина в Италия е 150 м. А въжената линия и трасето на кабелите са означени на картите, които пилотите използват при програмирането на полетите.

След инцидента жителите на Кавалезе, включително и кметът, подемат борба срещу базата в Авиано. Те изпращат десетки официални протестни писма, сигнализирайки за опасното прелитане на военните самолети в района, но... не получават никакъв отговор.

Авиано е най-голямата военна база на САЩ в Европа в рамките на НАТО. Построена е върху бивше летище, дарено от италианското правителство на САЩ през 1951 г., което е в разрез със закона, според който правителството няма право да подарява, а само да дава под наем, части от националната територия на други държави за военни цели. Освен това, Хартата на НАТО предвижда подобни споразумения да бъдат одобрявани от парламента на страната-домакин, което в този случай не е направено, като и до днес съдържанието на договора е държавна тайна.

Любопитен факт е, че през 60-те години базата в Авиано тайно е снабдена с атомно оръжие, като с това са нарушени международните споразумения в сила по онова време - факт, излязъл на светло в резултат на едно разследване. Територията на базата е извън компетенциите на италианското правителство и изцяло се контролира от САЩ.