18 август: В САЩ излиза от печат романът на Владимир Набоков „Лолита”
18 август: В САЩ излиза от печат романът на Владимир Набоков „Лолита” / снимка: Guliver/Getty Images

1201 г. е основан град Рига - днешната столица на Латвия. Градът е разположен на двата бряга на река Даугава, точно където тя се влива в Балтийско море.

Историята на Рига започва със заселването на финското племе ливи, които се установяват между устията на реките Даугава и Ридзене, която предполагаемо е носела името Риика. Ридзене образувала естествено пристанище познато като Рижкото езеро.

Създаването на Рига като градът, запазил се през последните 800 години, е станало с поетапното заселване на Латвия от немски търговци, мисионери и кръстоносци, които пристигат в района през втората половина на 12 в., привлечени от слабо заселената територия, възможността за развиване на нови пазари и с мисията да покръстят местното население.

През 1158 г. немските търговци създават свой пункт за търговия с балтийските племена в близост до селището на ливите, разположено на територията на сегашна Рига. Около 1190 г. августинският монах Мейнард от Зегеберг издига първият манастир.

Епископ Алберт е първият епископ на Ливония, провъзгласен от чичо си Хартвиг, архиепископ на Бремен и Хамбург през 1199 г. Две години по-късно Алберт начело с 23 кораба и 1500 въоръжени кръстоносни рицари акостира в Рига и обявява градът за своя епископия. През 1201 г. той създава Ливонския орден и обявява Рига за град с всичките му прилежащи права.

1682 г. Петър I става цар на Русия. Петър Алексеевич е най-малкият син на цар Алексей Романов от втората съпруга на царя - Наталия Наришкина. От първия си брак с Мария Милославска, Алексей има 13 деца, като само двама от синовете му го надживяват - престолонаследникът Фьодор (бъдещ Фьодор III) и Иван (бъдещ Иван V), като и двамата имат сериозни здравословни проблеми.

След смъртта на Фьодор III през 1682 г. избухва борба за власт между родовете на двете съпруги на Алексей - Наришкини и Милославски. Болярската дума преценява, че Иван е неспособен да управлява, поради физически и умствени недъзи, и избира за цар десетгодишния Петър, като определя за регент майка му. В отговор, по-голямата сестра на двамата, София Алексеевна, организира бунт на стрелците, постоянната армия на руските царе, към който се присъединяват и многобройни тълпи от граждани на Москва. По настояване на София, която поема властта, и Петър, и Иван са избрани за царе, като на Иван се отдават почести като на по-старши.

Петър Алексеевич прекарва следващите няколко години в предградията на Москва, обграден от приятели от болярските среди. Той експериментира с корабостроене на езерото Плешчеево при Переславъл Залески, като построените няколко кораба се използват за военни игри. Младият Петър учи основите на западната военна наука от европейски войници и авантюристи, които живеят в Чуждестранно селище близо до Москва.

През лятото на 1689 г. Петър и поддръжниците му планират да отстранят от регентството София, чиито позиции са отслабени от две неуспешни войни с Кримското ханство. Когато научава за това, тя започва да подготвя нов бунт на стрелците, но Петър е предупреден и успява да я отстрани и да я изпрати в манастир. Въпреки успеха си, той не получава реален контрол върху управлението, като мястото на регент е заето от майка му Наталия Наришкина.

Едва след нейната смърт през 1694 г. той става напълно независим. След смъртта на Иван V през 1696 Петър I става и формално единствен владетел на Русия. Той провежда политика на модернизация на руската държава, а териториалното разширение по негово време я превръща в една от основните европейски сили. Затова е наричан още Петър Велики. Той е и първият император на Русия от династията Романови.

1743 г. влизат в действие първите правила на бокса. Първият боксов правилник е изготвен от Джак Броутън - шампион от 1735 до 1750 г. Този правилник е представен за първи път от Броутън в неговото училище на Оксфорд стрийт и е измислен след като той наранил претендент за титлата и след боя опонента му е починал.

Развитието на бокса като изкуство за самозащита и състезателен спорт е свързано с древните олимпийски игри, които са едни от главните стимулатори за развитието и масовизирането на отделни спортове. Но първото споменаване за бокс в Англия е през 1681 г.

През 17-18 в. боксът става много популярен сред англичаните и те считат лондонския майстор на кожените ръкавици Джеймс Фиг за основоположник на съвременния бокс. Той е първият шампион в бокса, който, за да спечели боя, използва главно юмруците си. Печели всичките си срещи от 1719 до 1730 г., когато се оттегля.

По това време прилагането на хватки от борбата не са забранени, както и хапане, бъркане в очите, хващане за косата, удари с крак и удари под пояса. Не е било забранено и удрянето на паднал противник.

Джак Броутън използва боксовите ръкавици в тренировките си и настоява да се помисли за прилагането им и по време на боя. Той настоява пълнежът на ръкавиците за тренировка и състезания да бъде от гъвкави косми с оглед максимално намаляване на силата на удара и предпазване от травми. В правилата, които той предлага, е записано, че е забранено нанасяне на удар на паднал състезател и ако единият от боксьорите е в нокдаун, се дава 30 секунди почивка.

1786 г. Рейкявик, сегашната столица на Исландия, получава статута на град. Това е най-северната столица в света.

Рейкявик е построен на мястото на първото исландско човешко поселение, основано от викингите през 9 в. Той си остава търговско селище до 18 в., като едва през 1786 г. е обявен за град.

Благодарение на търговията Рейкявик непрестанно се развива през следващите десетилетия, превръщайки се първо в регионален, а след това и в национален център, където се съсредоточават управлението, търговията и населението.

1868 г. френският астроном Пиер Жансен открива хелия, докато анализира хромосферата на Слънцето по време на пълно слънчево затъмнение.

Любопитен факт е, че родителите на Пиер Жансен искат той да стане художник. След претърпяна злополука през младостта обаче той остава с проблеми при ходенето, и се отдава на точните науки. През 1857 г. той е командирован в Перу, за да определи магнитния меридиан. През 1861-1862 г. той е в Италия, където се занимава с изследване на спектралните линии на телура в спектъра на Слънцето. През 1863 г. Жансен потвърждава, че Луната няма атмосфера, а през 1867 г., че тази на Марс съдържа водни пари.

През 1868 г. Жансен открива спектрален метод за наблюдение на слънчевите протуберанси и открива в слънчевия спектър нов химичен елемент - хелий. Хелият е наблюдаван за пръв път като жълта линия с дължина на вълната 587,49 нанометра в емисионния спектър на хромосферата на Слънцето. Линията е забелязана от Жансен по време на пълното слънчево затъмнение в индийския град Гунтур. Първото предположение е, че линията се дължи на натрия.

На 20 октомври с.г. английският астроном Норман Локиър също наблюдава жълта линия в слънчевия спектър. Локиър решава, че линията се дължи на химичен елемент в състава на Слънцето, който е неизвестен на Земята. Заедно с английския химик Едуард Франкланд той му дава името на древногръцкия бог на слънцето Хелиос.

През 1882 г. италианският физик Луиджи Палмиери за пръв път открива хелий на Земята, попадайки на неговата спектрална линия при анализ на лава от вулкана Везувий. На 26 март 1895 г. шотландският химик Уилям Рамзи успява да изолира хелий, обработвайки минерала клевеит (разновидност на уранинита с над 10% съдържание на редкоземни елементи) с минерални киселини. Рамзи се опитва да получи аргон след отделянето на азот и кислород от газа, освободен със сярна киселина, когато забелязва яркожълтата линия, съответстваща на линията от слънчевия спектър.

Жансен настоява за построяването на обсерватория в Париж през 1875 г. Той представя проект за реставрация на замъка Мьодон и започва да инсталира там различни астрономични инструменти от 1876 г. нататък. След като получава необходимите средства, през 1879 г. е построен куполът на обсерваторията, която и до днес извършва наблюдения на Слънцето.

1870 г. в хода на Френско-пруската война започва битката при Гравлот. След голямата си победа предишния ден в битката при Марс-Ла-Тур, немците се опитват да унищожат напълно отстъпващите френски сили. Битката се води на около 10 км западно от Мец.

Обединените германски сили, водени от полевия маршал граф Хелмут фон Молтке, обособени в Първа и Втора пруска армии, наброяват 210 пехотни батальона, 133 кавалерийски ескадрона и 732 тежки оръдия, общо 188 332 офицери и войници. Френската армия на Рейн, командвана от маршал Франсоа Аший Базен, наброява около 183 пехотни батальона, 104 кавалерийски ескадрона, подкрепени от 520 оръдия. Общият им брой е 112 800 офицери и войници.

На 18 август битката започва, когато Молтке нарежда Първата и Втората армия да настъпят срещу френските позиции. Генерал Манщайн отваря битката пред градчето Аманвийе със своята артилерия от 25-та пехотна дивизия. Французите обаче са прекарали нощта, копаейки окопи и други подобни укрепления, през това време поставят своята артилерия и картечници в скрити позиции. Когато те най-накрая разбират за атаката на прусаците, французите започват постоянна стрелба срещу движещите се немци.

Жертвите са много, особено за атакуващите немски сили. Французите губят стратегически битката. Нерешителността им струва поражението при Мец на 27 октомври 1870 г., когато 170-хилядната армия на Базен се предава в плен на немците.

1877 г. американският астроном Асаф Хол открива естествения спътник на Марс Фобос. Любопитен факт е, че той бил на път да се откаже от търсенето на спътници около Марс точно преди да направи откритието си. Съпругата му Анджелина обаче го насърчила да продължи и само ден след отчаянието си, Хол открива Деймос (12 август), шест дни по-късно забелязва и Фобос.

Спътникът носи името на бога на страха от древногръцката митология Фобос, син на бог Арес и брат на бог Деймос. Фобос е на най-ниска орбита от всички други спътници в Слънчевата система - на 6000 км над повърхността на Марс. За Фобос е характерно синхронното въртене - той винаги е обърнат с една и съща страна към Марс.

Хал забелязва Фобос във Военоморската обсерватория в град Вашингтон в 21.14 ч. (по Гринуич). Спътникът е сниман за първи път от близо от американските апарати „Маринър 9” през 1971 г. и „Викинг 1” през 1977 г.

1920 г. влиза в сила 19-та поправка на Конституцията на САЩ. Тя дава право на жените да гласуват. Текстът е приет от Конгреса на 4 юни 1919 г., но е ратифициран едва година по-късно.

1958 г. в САЩ излиза от печат романът на Владимир Набоков „Лолита”. Любовната история провокира ожесточени спорове и скандални въпроси в литературната критика. Всъщност „Лолита” е написан на английски и публикуван за пръв път през 1955 г.в Париж. След това е преведен от автора на руски и публикуван в Ню Йорк.

Любопитен факт е, че романът е адаптиран два пъти във филми - през 1962 г. от Стенли Кубрик с Джеймс Мейсън в главната мъжка роля и Сю Лион в ролята на Лолита. Втората екранизация е през 1997 г. от Адриан Лайн, в ролите - Джереми Айрънс и Доминик Суейн.

Сюжетът се развива около европейския интелектуалец, заселил се в Америка Хъмбърт Хъмбърт, който още при запознанството си с 12-годишната Лолита среща своя идеал в лицето й. В сюжета малко преди началото на Втората световна война Хумберт напуска Париж и заминава за Ню Йорк. През 1947 г. той се премества в Рамздейл, малък град в Нова Англия, за да пише. Къщата, в която му е обещана стая, изгаря и той попада пред вратата на Шарлот Хейз, чиято идея за вземане на квартирант е изпълнена със сексуален подтекст. Докато двамата разглеждат къщата на госпожа Хейз, Хумберт обмисля различни начин да й откаже, но след като излизат в градината, той съзира Долорес (или Доли, Лолита, Лоли, Ло, Л), 12-годишната дъщеря на Хейз да се пече на слънце. Хумберт мигновено се влюбва и охотно се съгласява да наеме стаята.

1962 г. Ринго Стар за първи път излиза на сцена като барабанист на „Бийтълс”. По това време „Бийтълс” сключват договор за грамофонни плочи и се нуждаят от нов барабанист. Ричард Старки заема мястото на Пийт Бест на ударните инструменти.

Първият барабанист на „Бийтълс” - Пийт Бест, се запознава с бъдещите рок икони покрай заведението на майка си „The Casbah Coffee Club” в Ливърпул, където те още под името „Тhe Quarrymen” правят първите си концерти. Когато бандата си урежда по-сериозен ангажимент в Хамбург, Макартни убеждава Пийт Бест да замине с тях. Докато са в Германия обаче между него и останалите се натрупва напрежение - Бест предпочитал да прекарва времето си извън сцената сам, което го превърнало в аутсайдер за всички смешки на останалите.

Когато „Бийтълс” влизат в студиото на „Аби Роуд” става ясно, че трябва да търсят студиен барабанист, защото Пийт Бест, макар да имал енергия и техника, бил с доста ограничен ритмичен диапазон и не можел да настигне групата в следващото им музикално ниво. Без да се замислят и за секунда, Ленън и компания помолили мениджъра си да уволни Бест и взели Ринго Стар на негово място в бандата.

Преди да се присъедини към „Бийтълс” той е барабанист на „Rory Storm & the Hurricanes” от 1959 г. Двете банди често се срещат в Ливърпул и така Ринго прави контакт с Джон Ленън, Пол Маккартни и Джордж Харисън.

1964 г. Международният олимпийски комитет отстранява ЮАР от участие в 28-те Летни олимпийски игри заради политиката на апартейд на правителството. Игрите се провеждат в Токио, Япония, от 10 до 24 октомври 1964 г. За първи път се провеждат в Азия. Освен Токио за организиране на Игрите се кандидатират Детройт, Буенос Айрес и Виена.

На Олимпиадата се провеждат състезания в 163 дисциплини от 21 спорта. Церемонията по откриването се провежда на 10 октомври 1964 г. Йошинори Сакаи, който внася олимпийския огън, е студент, роден на 6 август в Хирошима - деня, в който пада атомната бомба. Игрите са открити от император Хирохито.

Дебют правят спортовете джудо за мъже и волейбол за жени и мъже. Волейболът е първият отборен спорт за жени в олимпийската програма. За последен път бяганията в леката атлетика се провеждат на писта от пепел. В състезанията по овчарски скок за първи път се използва прът от стъклопласт. На тези олимпийски игри за последен път времето се отчита ръчно.

По време на игрите са поставени 77 олимпийски и 33 световни рекорда. 71 от олимпийските и 11 от световните рекорди са в състезания по лека атлетика. Организаторите на игрите получават три награди от МОК за добрата организация на игрите.