Зърнена криза по време на избори и цена на хляба над 2 лева. Тези тежки прогнози за страната направи за Дарик заместник-председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов. Причината е в продължаващата суша в земеделието, в бюджет 2013 и в правителството, обясни още Христов. Думите му са в коментар на обявеното от земеделския министър Мирослав Найденов премахване на
националните доплащания за единица площ в бюджет 2013.
Това действие ще удари най-много малките и средни земеделски производители, обяви
обясни зам.-председателят на НАЗ. Междувременно и животновъдите настояват за повече средства за сектора, защото се очаква още стопанства да фалират под натиска на високите цени на фуражите и ниските изкупни цени на продукцията. Очертава ли се апокалипсис в земеделието и ще прерасне ли зърнената в политическа криза?
Зърнена криза и избори - това е формулата 2 в 1, която прогнозира за Дарик заместник-председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов. „Догодина има вероятност и то много голяма не да изнасяме, а да внасяме зърно и има много голяма вероятност през лятото на 2013 година, което ще съвпадне и с изборите, тази жътва, ние да внасяме зърно и да има зърнена криза. Това да го чуят много добре и да го запомнят и след няколко месеца да видим какво ще се случи по полето. Защото, ако нещата продължават така, както са в момента на полето, вече от няколко месеца да няма сериозни валежи със стопанско значение, искам да ви кажа, че действително България ще внася зърно. И хлябът може да стане не два лева, може да стане и над два лева", каза Христов.
По думите му, ако така вървят нещата, има голяма вероятност два милиона българи да не получат рента. „Голяма вероятност. Искам да ви кажа, че господин Дянков ще чака догодина приходи в хазната, ама нанай, няма да има, защото няма да има печалба, а като няма печалба, никой не внася в хазната. Това трябва да му е ясно. И ако сега той не се намеси, знаете народната поговорка „Каквото почукало - такова се обадило", така че каквото е отношението в момента на ГЕРБ към зърнопроизводството, такова ще бъде отношението на зърнопроизводителите към ГЕРБ да го подчертая дебело", каза Христов и обобщи: „Суша в бюджет 2013, суша на полето, правителствена суша, повече от това - здраве му кажи".
Сушата в бюджет 2013 за земеделие може да се окаже подводният камък за кабинета „Борисов". Недоволните са много. Зърнопроизводителите ще се окажат най-засегнати от премахването на националните доплащания за единица площ. Близо 80% обработваемите земи в България са засети със зърнени култури. „От премахването на
националните доплащания ще пострадат най-много малките и средни земеделски производители", обясни Радослав Христов. Той е на мнение, че няма противопоставяне на секторите зърнопроизводство и животновъдство.
Дянков нарушил подписаната финансова рамка със земеделците
Засегнатите от отрязаните национални субсидии са 90 000 земеделски производители в България, които получават плащане на единица площ - зърнопроизводители, зеленчукопроизводители, пасища, мери и така нататък.
„Голямата нула, която е заложена в бюджета за национални доплащания, това отново е нарушение на финансовата рамка, която беше подписана миналата година с господин Дянков, тъй като тя беше три годишна. Трябваше да бъдат по 10 лева на декар. Миналата година бяха намалени от 10 на 3 лв., тази година явно са намалени от 10 на нула, тоест вече имаме сто процента неизпълнение на тази рамка", каза Христов. Той обясни, че не само няма заложени средства за национални доплащания, а вицепремиерът Дянков е отказал преди няколко дни на Министерски съвет да заложи средства и за пропаднали площи - нещо, което Христов определи като абсурдно. Според него това граничи не само с неразбиране, а може би някакъв вид лично отношение към сектора. „Когато един човек е политик и министър на финансите, не трябва да има лично отношение към дадените сектори. Това, че мрази сектор земеделие и най-вече зърнопроизводство, си е лично негов проблем", коментира зам.-председателят на НАЗ.
Аграрният министър: Не искаме монокултурно земеделие
За сметка на зърнопроизоводителите обаче ще се дадат допълнителни средства на секторите животновъдство и зеленчукопроизводство, обясни министърът на земеделието у храните Мирослав Найденов. „Бюджетът в този му вид не предвижда национални доплащания за единица площ, тоест тези средства, които традиционно отиваха за зърнопроизводителите. Няма заложени такива средства. За сметка на това са увеличени средствата за двата сектора животновъдство и производство на плодове и зеленчуци. Залагаме на тези два сектора. Разбирам, да, има напрежение в сектор зърнопроизводство, имаше очаквания от тяхна страна, но това са възможностите на бюджета. Ние искаме да няма само монокултурно земеделие, тоест да произвеждаме три пъти повече зърно и да го изнасяме, а да внасяме основни хранителни продукти. 2013 година ще е последната, в която те ще бъдат в неравностойно положение спрямо сектор зърнопроизводство. Сегашната обща селскостопанска политика дава конкурентно предимство само на този сектор, защото така се дават парите или по-скоро България при затварянето на глава „Земеделие" през 2004-2005 година. Знаете кои управляваха тогава, да ви припомня, българите имаме къса памет", коментира той.
Животновъдството е в разруха, категорични са фермерите
Животновъдите обаче не са с толкова къса памет и помнят, че за да оцелее секторът, трябва да се направи цялостна национална стратегия. Въпреки това обаче фермерите са благодарни за изплатените до момента държавни пари. „Трябват обаче още средства, за да изплуваме, защото животновъдството е в разруха", коментира за Дарик председателят на Националното сдружение на млеко- и месопреработвателите Танчо Колев. По думите му средствата са недостатъчни. „Поради ненавременната намеса на управляващите, драстичното понижение на изкупните цени на сурово мляко, които паднаха с около 40 на сто надолу, скокът на фуражите е с 40 процента, така че с ненавременната им намеса на пазара - някои ще кажат, как може да се намесят при пазарна икономика - единствената намеса можеше да стане с имитираща продукция, която е заляла пазара в България с млечни произведения, трябваше да бъде контролирана и да бъде вкарана в граници", каза той. По думите му миналата година цяло лято е била 75 стотинки на литър изкупната цена, сиренето и киселото мляко са били на същите цени като това лято. „Животновъдството е в пълна разруха и се надяваме, че ще има ферми, които да оцелеят тази зима. Ще има още много искания, за да оцелеем", каза той.
В бюджета за следващата година се осигуряват допълнителни средства за сектор животновъдство, но това не противопоставя секторите един срещу друг, коментира Колев. „Този животновъд, който работи и зърно, след като няма национални доплащания, той губи. Другото е, че му е по-добре да си продаде произведената продукция на пазара и да си сложи печалбата веднага, отколкото цяла година да трепере над животните, защото жива стока е умрял стопанин", коментира Колев.
