Може би заради нагласата, че застраховките са скъпи или пък заради невъзможността да се отделят пари от бюджета, съвсем малко хора застраховат домовете си. Когато обаче се стигне до природно бедствие, те разчитат държавата да покрие по-голямата част от щетите, нанесени върху дома им.
За да се прекрати тази практика, от години се предлага създаването на т.нар. катастрофичен пул - т.е. да се събират задължителни застрахователни вноски срещу природни бедствия, които да гарантират поне частично обезщетение на собствениците на жилище, унищожено от природна стихия.
Често сме казвали, че срещу природата сме безсилни, но сякаш най-силно го усещаме, когато вече е късно - когато има огромни имуществени щети или още по-лошото, човешки жертви. И тогава винаги започва един и същи разговор, че е нужна превенция и че ако бяхме по-внимателни към състоянието на имуществото - било то частно, общинско, държавно, може би нямаше да се стигне дотам. Или както казва кметът на Цар Калоян Ахмед Ахмедов „продължава тази болест, която я имаме в България - тотална критика и пасивна консумация". „На тази болест не можем да намерим доктор - всеки критикува в очакване на държавата, а ние самите нищо не сме направили, за да подпомогнем държавата", обяснява Ахмедов.
Пет години след трагедията в Цар Калоян и седмици след тази в село Бисер, дебатът дали да бъде създаден катастрофичен пул у нас отново е подновен. И може би най-силният аргумент „за" е, че едва 300 000 български домове имат застраховка срещу природни бедствия. Пред Дарик председателят на инициативата за национална програма за управление на катастрофичните рискове Румен Гълъбинов обясни, че най-близкият до нас опит е на Румъния, където вече действа подобен пул.
„Всички жилищни имоти в България да могат да бъдат застраховани за природни бедствия на някакъв минимален праг, под който да не се пада. Примерно за покритие 5000 лв. или 10 000 лв. или 20 000 лв. и съответно премиите да са достатъчно малки и достатъчно позволими за населението, за да може да ги плаща. Оттам нататък вече всеки може сам да прецени дали да се застрахова допълнително за други рискове, примерно за пожар, кражба и така нататък. Но долната най-ниска степен да бъде осигурена от тази програма", каза той.
Той призна, че това предложение означава в някаква степен този тип застраховане да прилича на „Гражданската отговорност" за колите, но на значително по-ниски цени от автомобилната застраховка, за да могат хората да си позволят да го правят. Той допълни, че в Румъния например става дума за 10 000 евро покритие за 10 евро премия и 20 000 евро покритие за 20 евро премия. „Ние можем да търсим подобни нива, може и по-ниски нива от това в зависимост от социално-икономическото състояние на държавата и доходите на населението, така че да не е в тежест", каза Гълъбинов.
Комисията за финансов надзор одобрява идеята за създаването на катастрофичен пул, но иска, ако се стигне до реализирането й, това да стане с голямо обществено съгласие, обясни за Дарик зам.-председателят й Борислав Богоев.
„Този пул трябва да се изгради на основата на публично-частно партньорство. Застрахователите като представители на индустрията и българската държава. Най-вероятно там ще бъдат въведени два или три риска - земетресение, наводнение и свлачище. Пожар не. Говорим за стихийни бедствия. Пожар - ако се възприеме, че би могъл да възникне като стихийно бедствие, да речем горски пожари и така нататък, които настъпват към населени места", каза Богоев. По думите му за да има елемент на задължителност при тази застраховка, трябва да има и органи на контрол. Богоев направи този коментар в отговор на въпрос на Дарик дали не може да се търси аналог между тази застраховка и „Гражданската отговорност" при автомобилите, както и прилика при обхвата. „Трябва да е ясно, че колкото по-голям е обхватът на тази застраховка, толкова по-ниски ще бъдат премиите", допълни зам.-председателят на КФН.
Според Стоян Проданов - изпълнителен директор на една от водещите компании на пазара, цената на застраховката ще падне, но нивата от 10-20 лева са минимални. Извън задължителния минимум, който евентуално би бил въведен при приемането на катастрофичен пул, могат да се добавят и други рискове, което ще вдигне многократно стойността на полицата.
„Не дай си боже, ако се случи подобно събитие държавата трябва да е изправена пред необходимостта да вади големи по размер пари, което знаем, че в момента при сегашната ситуация тя трудно може да направи. Още повече че те не са рядкост и виждаме, че всяка година се случват по едно-две такива събития. Те не са от най-голям мащаб. Може да има и далеч по-тежки, не дай си боже при големи пожари и големи земетресения", каза Проданов. На въпрос дали застраховката трябва да бъде задължителна или доброволна, той коментира, че има различни модели за организиране на катастрофичния пул, като според застрахователите е добре да има някакъв задължителен елемент, защото това ще понижи изключително много цената на индивидуалната полица, което ще я направи достъпна и до голяма степен при разширяването на обхвата ще отговори на очакванията.
Кметът на Цар Калоян Ахмед Ахмедов бе категоричен, че има място за дебат за катастрофичния пул, но със сигурност не трябва да се бърза с идеята. „Винаги, когато нещо е задължително, - може би е в дълбините на нашата философия - хората, които живеем на Балканите, винаги изкривяваме нещо, когато е задължително. Но най-малкото, когато има задължителен елемент, ще има спокойствие и очакване от хората. От тази гледна точка е добро. По този начин се надявам със задължителните застраховки да не ограничим желанието на хората, ако някои пък имат воля и желание да направят още по-голяма застраховка", каза той. Ахмедов обърна внимание, че „всяко населено място е от различен функционален тип" и според него не може цената на застраховката да е например 10 лева и за София, и за Цар Калоян.
Когато се прави застраховка, логично е да се запитаме колко е голям рискът за инцидент. Проф. Димчо Соколов от Геофизичния институт към БАН с отговор доколко е възможно да има разрушителни трусове у нас: „Земетресенията се държат малко като случайна величина, тоест могат да станат днес, могат да станат след 100 години, могат да станат след 500 години". На въпрос дали чести земетресения с малка сила намаляват риска от по-сериозни трусове, той отговори отрицателно. „Понякога намаляват, понякога напротив - те са признак за това, че ще следва нещо по-сериозно", допълни Соколов.
Метеорологът доц. Петьо Симеонов обясни кои са най-опасните реки по отношение на пълноводие и възможни щети. „Известно е, че едни от най-рисковите реки са Марица, Камчия, родопските реки, които макар че са къси, имат сложна конфигурация на водосборния район, бързо се оттичат и при по-слаби дъждове. Освен това долното течение на Искър и някои реки от Северна България. Естествено, река Дунав, която зависи от валежите на по-голяма територия", каза той.
Застраховането е част от превантивните мерки, които всеки може да вземе, за да опази имуществото си. Дали полиците срещу природния бедствия да станат задължителни или не, е въпрос, който тепърва ще има гласност в обществото. Самата му поява обаче е отговор на нещо друго - на липсата ни на застрахователна култура. Парадоксално или не - българинът застрахова колата си - и то не само със задължителната „Гражданска отговорност", но и с автокаско много повече, отколкото дома си.
