Причините за тези редове - любовта и респектът към маршрутките.
Защо ги харесвам?
По-правилният въпрос е как да не ги харесва човек. Те са бързи, удобни и винаги има място, където да седнеш и да се насладиш на краткото, но изпълнено с незабравими моменти пътуване. Ще призная - случва се да има малко повече хора от време на време, но рядко се преминава психологическата граница от 30 души в маршутката. Но дори и тогава пътуването с маршрутка представлява едно несравнимо удоволствие и същевременно с това тя кара всеки наистина да се замисли за важните неща в живота.
Заради всички тези благини, които ползуваме благодарение на маршрутките, а също така и защото все пак сме длъжни към нашата гражданска съвест, е важно да отчетем, че шофьорът също е човек. И той семейство храни, така че е оправдано да действа на принципа "винаги има място за още един". В редки случаи, извинявам се - в изключително редки случаи се налага да се стои прав. А и в повечето такива случаи няма опасност да паднеш, тъй като просто няма къде, така че няма поводи за притеснение.
Шофьорът винаги мисли как пътуването да е възможно най-безопасно и винаги се съобразява с Правилника за движение по пътищата. За него отношението към другите водачи на пътя е от първостепенно значение. Никога няма да чуете лоша дума или, не дай си Боже, някоя ругатня от неговите уста. Той съблюдава всеки пътник да има билет и изпълнява това свое задължение с охота.
Въпреки всички предимства на маршрутките, като средство за превоз и рекреация, аз не съм ползвал този своебразен връх в развитието на съвременния градски транспорт от четири месеца - четири месеца, изпълнени с умиление и тревога за стожери на обществото, като Винтила, Монтьора, Маймуната и другите знайни и незнайни герои на капиталистическия труд.
