Понякога следя с интерес развитието на БСП. Има моменти, в които си мисля, че мечтата такава партия да не съществува е прекалено смела, друг път поредица от случки разперват крилете на мечтите.
Фантазирал съм какви ли не варианти за политическото бъдеще на страната си - в позитивните сценарии се намества дори двупартийна система, в най-лошите - тотална социалистическа хегемония. Може и да съм прекалено смел в оценките, но лявата идея, както и завоят наляво, винаги е водил до остри алергични реакции, поради което ги избягвам.
Да започнем обаче с добро. Не бива да бъдем така лоши и съвсем да зачеркваме стотиците хиляди членове на столетницата, само защото наскоро са загубили изборите. Преди логичното оттегляне на партията от политическия живот, трябва да й дадем последен шанс, последна възможност да се реформира, да построи живота нов (вътрешнопартиен) и току-виж облече някаква по-елегантна, социалдемократическа рокля.
Много мислех, гризейки молив след молив, следях процесите, както се изразяват политиците-философи, и все не можех да намеря поприще за реформа, за развитие на социалистическия блок.
Дали да захраним позадрямалото селско стопанство с членове на социалистическата партия? Дали да закрием партията и обучим най-умните й членове за нещо по-смислено от социализма? Дали да форматираме програмата, устава и нещата, в които вярват, за да ги излекуваме от лечимата болест да клониш все наляво?
Някои от идеите ми бяха екстравагантни - да сменим името БСП (без помощта на израелска PR-агенция, спокойно - намерил съм далеч по-добра, базирана в Лондон). Други направо скандални - да разпуснем партията в 4-годишен неплатен отпуск, пък после каквото петолъчка покаже.
В крайна сметка, съвсем ненадейно, почти случайно (но случаят е способен на всичко, нали знаете), докато спирах за червен светофар, пред мен се изпречи вестникопродавец.
„Един 24", помолих го аз и бутнах стотинки в шепата му.
„Ето", отговори ми той, докато поставяше утрешния вестник на таблото, без въобще да подозира какво разкритие се крие по страниците му. Разкритие, което би променило социалистическата партия, би я разтърсило из основи. Разкритие, което би охладило горещите реформаторски страсти на „Позитано" и би издухало зложелателите. Разкритие, което би обучило един нов социалистически елит, едно ново модерно Политбюро, което не само ще спаси партията от чакащите я минимум 8 години в опозиция, но ще й помогне да се съвземе и разшири социалистическите си пипала.
Това разкритие беше толкова страшно, че дори се почудих дали да го споделя с вас. Нали мечтата е да живеем в socialist-free страна, а сега подсказвам как партията да бъде спасена. Но нищо, да правим добро.
На своите втора и трета страница вестникът вади на показ интересни истории за новите кандидат-студенти. От снимките и информациите за хора над средната възраст, които жадуват за ново висше става ясно, че новите кандидат-студенти са всичко друго, но не и засукани тийнейджъри, току-що завършили гимназия. На едната фотогафия 65-годишен варненец сияе от щастие, че ще кандидатства фармация. На друга - 64-годишна дама споделя желанието си да учи във Великотърновския факултет.
Това са фактите. И още - заради демографския срив след 1989 година (за който е виновно управлението на БКП-функционерите Луканов, Виденов и сие) университетите започват да приемат нов тип студенти. Това са бъдещи първокурсници и първокурснички, които имат желание да се изучат или осъвременят знанията си, но отдавна са прехвърлили крехката студентска възраст. Вузовете масово хвърлят усилия да привлекат по-възрастни кандидати, тъй като сега иде ред на най-слабото поколение - това на родените след 1989-а година.
Разберете ме правилно. В това няма нищо лошо. Напротив, най-развитите северноевропейски страни от доста време практикуват това и резултатите са налице. Дали ще става дума за учение през целия живот (чрез вечерни и съботно-неделни курсове) или висше образование на стари години, държавата само печели от такива хора. По-възрастните хора, които вече са работили, имат редица предимства над младите - могат да се фокусират по-лесно; имат добър старт, заради натрупан опит; вече няма чак такива пречки да започнат нова работа и след 40- годишна възраст; знаят какво точно искат от образованието; парите за платено образование не са голям проблем - ако работят или самият работодател реши да помогне и т.н. Възможностите са неограничени. Хората днес живеят повече, далеч по-активни си дори на възраст над 60 години и няма никаква причина да бъдем против късното дипломиране. Но във възможността за приемане на студенти над средната възраст, аз виждам друго. Съзирам неочаквана възможност за членовете и симпатизантите на социалистическата партия. Само си представете - закоравелите социалисти да се влеят в образователната ни система, да се обучат наново, да се изчистят мозъците им от закърнели социалистически догми. Това ще бъде полезно за тях, за нас, а и за партията. Ето още някои предимства:
- те ще се срещнат лице в лице с младите, очевидно необременени от лявата идея български граждани, и ще реформират партията си според техните изисквания;
- ще се откъснат от оковите на руската наука, телевизия и преса, за да разберат, че на този свят съществува и нещо друго;
- ще помогнат на България, а и на Европа, да създаде и обучи ново поколение социалисти, които да излекуват лявото от тежката болест, която го громи напоследък;
- ще изучат забравени исторически трикове, които биха възродили социалдемократите в Северна Европа, социалистите по Средиземноморието, комунистите-социалисти в Източна Европа.
Току-виж след 4-5 години от университета излязат едни нови, поумнели социалисти, които приличат на Георги Кадиев (вероятно единствения светъл лъч в БСП в момента) и създадат една друга партия, която ние, младите и демократично настроени българи, няма да мечтаем да бъде разпусната или закрита.
Поради реч причини аз вярвам, че сегашната социалистическа идея разрушава бавно устоите на съвременното демократично общество и вместо да е панацея на проблемите, създава нов пролетариат, готов да спусне тъмни облаци над развитието на страната. Никога не е имало съмнение, че социалистическите партии са фундаментално антибизнес настроени и ще трябват много години и време, за да бъдат населени те с умни и модерни кадиевци, които да прекроят сегашния червен пейзаж.
Така с един удар - два заека. Хем ще спасим университети - ще ги напълним със студенти, хем ще вкараме някои закостенели комунисти-социалисти в правия път.
