На 11 юли 1995-та година армията на босненските сърби в анклава Сребреница избива най-малко 8000 босненски мюсюлмани. 14 години по-късно градът изглежда забравен от босненците. Местните жители се чувстват изоставени.
Хората, които идват за годишнината, са предимно роднини на жертвите и журналисти. Така е и този път, казва Мухизин Омерович, завърнал се в Сребреница от Швейцария. "Когато отида в Сараево, ще питам хората кога мислят за Сребреница. Но знам, че отговорът ще е - на 11 юли. Всички телевизионни програми излъчват възпоменателните прояви, денят ни напомня тежкото минало, но още на следващия ден всичко е нормално", споделя той.
Борба за оцеляване
Мюезинът Дамо Смайлович, който работи в бялата джамия в Сребреница, е на коренно различно мнение. При това възможностите на ислямската общност за подпомагане на преодоляването на миналото са ограничени, изтъква той:
"За разлика от жителите на останалите босненски градове хората от Сребреница живеят всеки ден със спомените от 11 юли. В личен план по-скоро можем да се справим с миналото, но във финансово отношение е по-трудно. А и не става дума само за Сребреница. Всички административни единици на ислямската общност в Република Сръбска се намират в същата ситуация. Според мен не се прави достатъчно в този план."
Бялата джамия и сръбската православна църква в Сребреница са само на няколкостотин метра една от друга. Свещеникът от църквата Желико Теофилович казва следното:
Животът в Сребреница - обременен от миналото
"Опитвам се да говоря с вярващите, най-вече с децата в училище. Говоря за всички обществени проблеми, предимно покрай въпросите на вярата, и че предразсъдъците, довели до проливането на кръв, трябва да бъдат преодолени. Предимно децата са тези, които не би трябвало да се отнасят към другите деца, изповядващи друга религия, като към нещо чуждо."
Това, което споменава Теофилович, продължава да тежи на отношенията между различните етнически групи. Един от местните жители, Томисал Йович, смята, че въпреки всичко е постигнат напредък по отношение преодоляването на миналото: "Напредък има - безспорно, върви се напред, макар и бавно", казва той.
Пред съда в Хага близките на жертвите от геноцида в Сребреница претърпяха поражение. Искът им срещу Холандия беше отхвърлен от съда. И с право, смята нашият наблюдател Лудгер Казмирчак.
Холандия не може да бъде държана отговорна за провала на сините си каски по време на клането над 8000 босненски мюсюлмани в Сребреница. Искът на две босненски семейства да получат обезщетения от холандската държава за смъртта на техните роднини по време на официално класифицираното като геноцид клане, извършено от босненско-сръбски четници, бе отхвърлено от Окръжния съд в Хага в сряда. Ищците оповестиха, че ще обжалват решението. 8000 са жертвите на клането в Сребреница.
Присъдата от Хага не е нито изненадваща, нито скандална
Историята сочи, че няма колективна отговорност, а отговорните за войните и зверствата винаги са отделни личности. Ето защо и в Трибунала за престъпленията в бивша Югославия досега не е била осъдена нито една държава и нито един държавен съюз. Работата е там, че виновни са не сърбите, не хърватите или косовските албанци, а конкретни политици, генерали и маши в ръцете на властимащите.
И в базата на ООН на холандските сини каски в Поточари са се провалили конкретни личности. Те са взели погрешни решения, но същевременно самите са били изоставени по срамен начин на произвола на съдбата от онези, които са ги изпратили там.
Искането на командирите на холандския батальон ДЪЧБАТ за подкрепа по въздуха през лятото на 1995 г. остават нечути. Оранжевите войски нямат никакъв шанс срещу Ратко Младич и неговите, носещи смърт наемници. Списъкът с имената на жертвите е безкрайно дълъг.
Вниманието трябва да бъде насочено към истинските извършители
Процеси като двете граждански дела, завършили засега на 10 септември, твърде лесно биха могли да отклонят вниманието от истинските извършители. В лицето на Радован Караджич сега един от тях е в затвора като подследствен. Процесът срещу политически отговорното за клането в Сребреница лице ще започне скоро.
Желателно би било, някой ден на подсъдимата скамейка да седне и Ратко Младич. Тези хора трябва да бъдат осъдени, а не холандската държава, не НАТО, не ЕС, не и ООН. Щеше обаче да е полезно за доверието в международната общност, ако беше разгледала критично ролята си по време на клането в Сребреница, ако беше признала допуснатите грешки и направила нужните изводи, както вече стори Холандия. Холандските политици своевременно поеха отговорността за събитията и пропуските по време на акцията на ООН, правителството на Вим Кок подаде оставка след публикуването на доклада от извършеното разследване. Караджич е в затвора, Младич все още се издирва.
А какво стана с някогашните сини каски?
Кой си спомня още за изкупителните жертви от холандската армия, за травматизираните новобранци, стигнали до самоубийство, за изпратените преждевременно в пенсия военни, които вече не могат да заспят без медикаменти и биха стигнали до дъното без помощта на психиатри? Само командирът на холандския батальон, който навремето се бе снимал, как пие шампанско с генерал Младич, води спокоен живот в слънчева Испания. Това не го прави симпатичен, но същевременно не и виновен за убийството на 8000 мюсюлмански юноши и мъже в една война, в която се провалиха много отделни личности. (Deutsche Welle)
