Някога "бясното куче на Близкия Изток", както го нарече Роналд Рейгън, либийският лидер полковник Муамар Кадафи наблегна на освобождаването си от статута на отритнат. Той оглави Африканския съюз, присъства на икономическа конференция на Г-8 в Рим и е ухажван от жадуващите за либийски петрол западни сили.
Ако обаче светът е мислел, че полковникът е променил схващанията си след 40 години на власт, той доказа, че няма такова нещо с посрещането като герой на Абдел Басет ал Меграхи, единствения осъден за бомбения атентат над Локърби през 1988 г. "Той обича да натяква на Запада, че е реабилитиран и че отново става международно призната фигура", каза Дърк Вандевале, преподавател в колежа в Дартмут.
Типично за полковник Кадафи е да изтръгне компромис от западните сили, да им благодари, а след това сякаш да им се подиграе, че са отстъпили. При посещението си в Париж през 2007 г. той се зае да поучава французите за човешките права. Тази година в Рим закачи на гърдите си снимка от арестуването през 1931 г. от италиански войници на либийския партизански водач Омар ал Моктар, който впоследствие бе обесен от италианците.
Този път обаче полковник Кадафи изглежда прекали (макар че прибирането у дома на Меграхи и всъщност целият му съдебен процес може би да не са толкова ясни, колкото смятат мнозина).
Вместо да укрепи позицията на полковник Кадафи, както той се надяваше, освобождаването на Меграхи насочи вниманието към присъщи конфликти при повторното му ангажиране с външния свят, казаха експерти. Революционната идеология на полковник Кадафи все още се сблъсква със западните очаквания. Той не успя да използва отварянето на нацията си за постигане на подобрения във вътрешната политика и икономика. Може да има дори известна наивност от страна на полковник Кадафи, който показа, че е потресен от гласовитите реакции от Вашингтон и Лондон.
Официални лица в Либия даже си мислят, че са се съобразили с искането тържествата да са относително дискретни, казаха експерти. В края на краищата полковник Кадафи не посрещна лично Меграхи на летището. Този случай принуждава Запада и Либия да обърнат внимание на различията във възприятията си, които тегнеха над ухажването, откакто започна помирението.
За Запада ситуацията е повече от ясна - Либия е почела осъден терорист, който е помогнал при взривяването на пътнически самолет над Локърби в Шотландия. Експерти по Либия обаче казаха, че нещата са доста по-нюансирани и донякъде обясняват защо Либия е постъпила по този начин и защо е била толкова изненадана от реакцията. Има няколко причини, като главната е, че правителството никога не е приело вината на Меграхи.
"Когато Меграхи бе обявен за виновен, в Либия незабавно се възцари усещането, че е извършена голяма съдебна грешка. Даже в деня на обявяване на присъдата Кадафи заяви, че ще направи всичко възможно да я отмени. От самото начало те не приеха присъдата", каза Джордж Жофе, лектор в Центъра за международни изследвания към Кембриджския университет. Това все пак не обяснява напълно поведението на полковник Кадафи.
"Либия е силно авторитарна, но той все пак има местна публика, на която трябва да се хареса. След като се отказа от ядрените оръжия и възстанови отношенията със САЩ, той иска да покаже, че не е марионетка на Запада и че е взел решенията си самостоятелно", каза Дейна Мос, гостуващ лектор във Вашингтонския институт за близкоизточна политика.
В дните след като шотландските власти освободиха Меграхи, синът на полковник Кадафи Сейф ал Ислам сякаш нарочно се постара да предизвика нападки срещу хората, на които благодареше - властите в Шотландия. Най-голяма вреда нанесе намекът му, че британските власти са се съгласили да освободят Меграхи в рамките на търговска сделка.
Смята се, че Сейф ал Ислам ел Кадафи, който придружи Меграхи у дома от Шотландия, е в битка за наследяване с брат си Моатасем-Билах ел Кадафи. Мнозина смятат, че Сейф ал Ислам ел Кадафи използва случая Меграхи като опит да изтъкне предимствата си, особено сред старата гвардия, която му няма доверие.
Либийски официални лица обаче заявиха, че коментарите му са били погрешно изтълкувани и че Либия просто е използвала всички лостове на свое разположение да освободи Меграхи, включително по време на търговски преговори. Обаче централният елемент, който не може да се пренебрегва, е личната амбиция на полковник Кадафи.
Той спечели международния статут, за който жадуваше, когато оглави Африканския съюз и използва тази позиция в подкрепа на основната си цел - създаване на Съединени африкански щати с една армия, един паспорт, една валута и един лидер. Той се надяваше, че връщането на Меграхи у дома ще укрепи позицията му сред африканските лидери.
От самото начало беше почти неизбежно този случай да приключи с враждебност и протести. За хората, чиито роднини загинаха в бомбения атентат от 1988 г., принуждаването на Либия да плати милиони на всяко семейство и осъждането на Меграхи на доживотен затвор бяха някаква справедливост.
За Либия обаче тези пари бяха бизнес сделка, малка цена за билет към възстановяване на отношенията със Запада и привличане на чуждестранни инвестиции. Либия не призна вина. Тя пое отговорност за "действията на свои официални представители". Обезщетенията костваха на Либия около 2,7 млрд. долара. На следващата година чуждестранните инвестиции в Либия достигнаха 8 млрд. долара.
При разминаването във възприятията на завръщането на Меграхи у дома изразеното от Запада възмущение бе изтълкувано от Кадафи като лицемерие, казаха експерти. Когато през 2007 г. Либия освободи пет български медицински сестри и един палестински лекар, които бяха осъдени на смърт по обвинение, че са заразили деца с ХИВ, те бяха радушно посрещнати от президента и премиера на България, съпругата на френския президент и европейския комисар за външните работи.
Полковник Кадафи се съгласи да ги изпрати в България, където да лежат в затвора, но те бяха незабавно помилвани от българския президент. „Защо не чухме същите възражения при оневиняването на тази група осъдени? Да не би ние да сме магарета, а те да са хора?" - запита полковник Кадафи миналата седмица. Сравнението му бе отхвърлено от Запада, чиито здравни експерти заявиха, че обвиненията са били изфабрикувани. Либийците обаче вярваха, че Кадафи е политически затворник, а някои експерти заявяват, че тези нагласи не са съвсем неоправдани.
"Помня, че разговарях с един от съдиите от съдебния състав, който го осъди. Той каза, че е бил оказан огромен натиск над съда да издаде присъда", каза Вандевале от колежа в Дартмут.
Във вторник Либия отбелязва 40 години от преврата, който доведе на власт полковник Кадафи. Възможно е Меграхи отново да бъде изложен на показ.
"Концепцията за антиимпериализма продължава да е в центъра на изказванията на Кадафи. Идеологическата му призма не се е променила. Той трябва да покаже, или иска да покаже, че не отстъпва", каза Дейна Мос. (БТА)
