Германска журналистка от списание "Щерн" се оплака от намеците, които лидер на либералната Партия на свободните демократи си позволил по отношение на бюста и, когато се опитала да зададе няколко въпроса на известния политик в хотелски бар.
Само за часове тази тема стана номер 1 в Германия. Не остана сериозно издание, което да не и посвети коментари, всички дискусионни предавания се включиха, активистки създадоха в Туитър темата "протест": над 60 000 съобщения бяха получени, в които се даваха различни примери на сексистко отношение към жени - от недопустими сексуални аванси до преградите, които една жена среща в професионалното си развитие. Авторитетното списание "Дер Шпигел" предостави сайта си за изпращане на такива съобщения със собствен опит на преживян сексизъм„
Това става в страна, чийто канцлер е жена, в чийто кабинет има още няколко министри жени, страна, която повече от година дебатира темата за въвеждането на женска квота в управлението на бизнеса, страна, в която има вече големи държавни концерни, нотирани на борсата, доброволно ангажирали се с 30% женско присъствие в управителните съвети, страна, в която не се псува на глас по улиците и в заведенията, да не говорим, че псувнята на немски, както и на други европейски езици, не е базирана върху глагола за съвкупление, нито се отнася до майка и женски полов орган. Въпреки това в Германия хиляди жени последваха примера на журналистката и започнаха да споделят неприятните си преживявания като жертви на по-открити или по-перфидни форми на сексизъм от страна на мъже. Обществото се поздравява със започналия дебат по темата табу с това, че ще повиши чувствителността на мъжете спрямо собственото им поведение и ще излезе обогатено от този дебат.
В България, където сексизмът е повсеместен, да не кажа -ежеминутен, такъв дебат отсъства. Като се започне от свърхсексуализираното балканско общество, където се псува вулгарно и публично, и се стигне до поведението на предимно мъжката политическа класа в парламента и езикът, който се използва в интернет форумите, може да се твърди със сигурност, че в посткомунистическа България жените са обект на постоянен сексизъм. Искате примери? Ето и по-драстични, и по-маловажни:
В парламентарен дебат вицепремиер и министър на вътрешните работи си позволява да намеси "дъщерите" на опонента: няма нужда да добавя експлицитно циничен оттенък, но това е един непристоен прийом с двусмислено послание на подсъзнателно равнище. Да се чудим ли тогава, че в интернет форуми прочетохме например оригиналното предложение, жените и дъщерите на гласували с "не" в референдума да станели проститутки. Не, вътрешният министър не е пряко виновен за такъв коментар, но в по-широк смисъл публичните фигури създават моделите и допринасят за климата в отношенията и културата, респективно безкултурието в обществото. Съпругите и дъщерите не могат да бъдат вплитани като аргументи в какъвто и да е дебат, да не говорим, че жените не са само дъщери и съпруги - те са най-напред самостоятелни личности, а не функции на мъжа в ролята им на дъщери и съпруги. Самостоятелни, независими, равноправни на мъжа човешки същества, които никой няма право да инструментализира. Иначе става дума за флагрантен сексизъм.
Министър-председателят се снима с по-рано критикувалата го работничка от ВМЗ Сопот и спечелила си симпатиите на медиите заради това, само че този път бунтарката се е гушнала покорно в обятията на силния мъж. Какво сигнализира тази снимка: покорството на жената, силата на мачото? Какъв сигнал изпраща към останалите жени в България? Какъв сигнал изпраща към шефовете на компании, фирми, държавни или частни предприятия, където работят жени? Когато гледам тази снимка, на мен тя ми внушава следните послания: жената е по-низше създание от мъжа, чисто оптически, тя е дребна, докато мъжът физически я превъзхожда, но не само физически, жената трябва да се подчинява на мъжа, да бъде послушна, тя е подчинена на мъжа. Жената, разбира се, не просто е по-дребна, но тя има и по-малко мозък, по-глупавичка е, и по-малко самочувствие има, къде ще се мери тя с мъжа, неговото превъзходство е по всички линии: физическо, интелектуално, морално.
А как се държат шефовете на българката в работната среда, в различните фирми, предприятия, там, където отсъства светлината на прожекторите, там където възникват конфликти, как се разрешават? Дават ли мъжете път на способните жени, или не им дават? Ето един факт, който стана известен тези дни никой в България не му обърна внимание: България е единствената страна в ЕС, където делът на жените в управлението на бизнеса е намалял. Това прогресивно развитие ли е? В целия цивилизован свят тенденцията е точно противоположната, а в бившата соцстрана, където идеологически имаше равнопоставеност на половете, днес се допуска жените да бъдат все повече изтласквани.
Докато в цяла Европа се води дебат как да се насърчи навлизането на жените във висшите етажи на корпоративния бизнес, в България по темата се мълчи и ако някой, не дай Боже, си отвори устата, бива заклеймяван със смятаната за мръсна дума "феминистка". По-рано България се обяви срещу намерението на Европейската комисия да въведе задължителни квоти за жени в управлението на бизнеса. Някой потърси ли сметка на българските политически мъже за тази позиция? Имаше ли изобщо обсъждане на тази българска позиция, преди да бъде внесена? Коя от българските партии, управляващи или опозиционни, се интересува от джендър дебат? Или всички се интересуват само от себе си, респективно от своето мъжко его, а мъжете, това е известно, обикновено имат по-силно развито его?
В предизборния период, в който България се намира, някой изобщо издига ли платформа, в която е преплетено равноправието на жените и тяхното насърчаване? Някои много обичат да парадират с евроатлантически ценности, обаче дават ли си сметка, че равноправието на жените е техен ключов елемент и изобщо положението на жените в обществото е една от разделителните линии между цивилизованите и консервативно-патриархални общества. Да припомням ли, че последните президентски избори в САЩ бяха спечелени до голяма степен от женския вот в дебата за ролята и мястото на жените в обществото?
Може ли такъв дебат, какъвто в момента се води в Германия, да започне и в България? Колко жени биха споделили например, че са били жертва на нежелани сексуални аванси в работната среда или другаде? На колко жени им се е наложило да слушат мръсни вицове по време на работа, разказвани от колегите им мъже? Всичко това попада в определението на сексуален тормоз - sexual harassment. Но ние не знаем неговите истински размери в България, заради "размерите" на мълчанието, което е огромно и затиска, покрива всичко. Българката просто се примирява, примирена ми се вижда тя. Това не е само нейна вина, но е и нейно безволно съучастие в моделите, създавани от силните на деня мъже. Да не говорим, че пък за медиите сексизмът изобщо не е тема. Кой да го започне този дебат, нали в Германия го започна журналистка.
Още примери за флагрантен сексизъм: вижте по форумите как биват обсъждани публичните жени: как изглеждат, колко са "погрознели", респективно - "дърти", имат ли или нямат "балкони", носят ли или не носят очила, броят на любовниците им също бива обсъждан. Щом публичната личност е жена, задължително се обсъжда морала и респективно неговата липса, дали е майсторка в леглото или не е. Каквото и да говори една жена, ако ще да казва най-умните и най-верните неща, независимо дали е българка или чужда представителка, коментарите никога не се абстрахират от пола.Те не обсъждат дадената тема по същество, а сексистки преплитат външността на жената, сексуалното й поведение. Дори когато майките протестират, злобният драскач "аргументира", че понеже жените си правили "кефа", нямало защо да искат по-високи детски надбавки. Децата в България са "плод" на едностранния кеф на жените? Децата в България, доколкото ги има, са плод предимно, ако не единствено, на саможертвата, наречена майчинство.
В България няма знакови фигури на феминизма като германката Алис Шварцер, авторка на десетки книги и издател на списанието "Ема". Невежеството стига дотам някои да смятат феминизма за продукт на социализма, толкова липсва информация и интерес към всичко, свързано с равноправието между половете. Жените мълчат, преглъщат, поглъщат обиди, унижения, нежелани аванси, по-открити и по-скрити форми на насилие, това е видно с просто око.
Причините са ясни: силовият, мутренски български преход, който беше много мъжки по дефиниция, по съдържанието и основните си играчи, просто изтласка жените от своите мътни води. Жените не се стрелят по улиците, не използват нецензурен език, не участват в охранителни групировки, българският преход беше мъжкарски, мачо, силов, тестостеронов. Неговите правила на играта бяха и са такива, че жените просто не са конкурентноспособни. Продължава мъжкото говорене, мъжката лексика, мъжките модели на поведение и решения на въпросите.
Мъжете налагат моделите и те са мъжки тези преобладаващи обществени модели, силови. Бодигардове, каратисти, борци, мутри, охранители, това са героите на българския преход. Мъжкото начало. Къде е тук жената? Изтласкана безгласна буква, сведена до "обект". Накъде се е запътило българското общество? Докога ще продължава мълчанието и примирението?
