Като цяло американските гласоподаватели са доволни от живота си. Според проучването на общественото мнение General Social Survey 86 процента от тях казват, че са удовлетворени от работата си.
Проучване на центъра за изследвания "Пю" показва, че 76 на сто от американците са доволни от семейните си доходи, а според "Харис пол" 62 процента смятат, че качеството на живота им през следващите пет години ще се подобри и само 7 на сто очакват влошаване.
Според изследователите от института "Пю" 65 процента от американците са 
доволни от живота си и това е едно от най-високите равнища на лична удовлетвореност в света днес. От друга страна, огромната част американците са песимистично настроени към обществените институции.
Споменатото проучване на института "Пю" установява, че само 25 на сто от запитаните са доволни от състоянието на страната си.
Тази 40-процента разлика между удовлетвореността в личен и в обществен план нарежда Съединените щати четвърти в света, единствено след Израел, Мексико и Бразилия. Американците са разочаровани от президента и Конгреса. Осемдесет на сто от тях смятат, че Конгресът не е свършил нищо.
68 процента мислят, че държавата им е поела по погрешния път, 62 два процента твърдят, че когато правителството се заеме с нещо, то обикновено е безрезултатно и прахосва средства, а 60 процента са на мнение, че следващото поколение ще живее по-зле от сегашното. Днес американците са по-големи песимисти по отношение способността на правителството да решава проблеми, отколкото през 1974 г., в разгара на скандала "Уотъргейт" и края на войната във Виетнам. Пропастта между личното и общественото задоволство поражда коварен политически водовъртеж. От една страна това значи, че избирателите отчаяно жадуват за промяна, от друга - не желаят промяна, която ще обърка живота, който се си изградили. От една страна те искат политическите лидери на страната да предприемат смели действия, а от друга се отнасят крайно цинично към същите тези лидери и не са склонни да им се доверяват за нещо, което изглежда рисковано. Освен всичко друго, тази разлика в степента на удовлетвореност съдържа поука за очакванията на хората от правителството им през 2007 г. Проучването (а лично аз смятам, че хората са доста чувствителни, когато оценяват собствения си живот) говори, че американците не се чувстват нещастни или угнетени в личен план. Домовете им са по-големи, притежават повече коли, чувстват се по-заможни. В една сегментирана държава те са си изградили ниши, където могат да се чувстват доволни и оптимисти.
Хората обаче знаят, че щастието им е заплашено от глобални проблеми, над които нямат контрол, като тероризма, все по-скъпото здравеопазване, добиващият застрашителни размери държавен дълг, нелегалната имиграция, глобалното затопляне и бързия напредък на Китай и Индия.
Те гледат на тези все по-сериозни проблеми така, както някога се гледаше на престъпността - като нарушаване на личното спокойствие. А правителството изглежда не прави нищо срещу тях.
Тези избиратели не вярват, че правителството може да повиши жизнения им стандарт или да оглави морално възраждане. Те искат федерално правителство, което ще се съсредоточи върху няколко макрозаплахи - тероризма, разходите за здравеопазване, енергетиката, дефицита в социалната система и имиграцията - и ще стои далеч от техния личен свят. Избирателят иска правителство - страж, което да бди над квартала, без да влиза в дома му. Това не е процеждащ се в пукнатините на живота либерализъм, нито подозрителен към федералната власт консерватизъм, а проницателен федерализъм - силно правителство с отчетливо набелязани задачи. Ако трябваше да дадем съвет на кандидатите във връзка с пропастта във възприятието за щастие бихме казали: Първо, не се опитвайте да бъдете вдъхновяващи или да се осланяте на чистата сила на истинността. В тези дни на цинизъм избирателите не се интересуват от възвишеност. Второ, не предлагайте програми, които ще объркат начина, по който избирателите организират живота си. Те не ви искат там. Трето, не очаквайте хората да дадат гласа си в зависимост от своите доходи. Сред най-добре печелещите има както републиканци, така и демократи. Хората са по-заинтересовани от възстановяването на здравеопазването в страната, отколкото от увеличаването на личното си благосъстояние. Четвърто, дайте на избирателите няколко значителни предложения (а също и стратегия за осъществяването им) за отговор на глобалните заплахи. Повтаряйте тези предложения при всеки случай и забравете всичко друго. През 1933 г. Франклин Рузвелт съумя да лансира "Новия курс", тъй като избирателите искаха да променят страната и собствения си живот. Днес обаче хората искат да сменят правителството, а животът им да си остане същият. Избирателите не желаят да преживяват промени, а да бъдат защитавани. (БТА)
