За едни това е истински пробив в науката, други са скептични: новината, че по изкуствен път е създаден ембрион, много близък до човешкия зародиш, разделя научния свят, пише Deutsche Welle. По-близо ли сме вече до изкуствения човек?
Мненията на експертите се разминават: докато едни наричат откритието пробив, други са доста по-въздържани в оценките си. "Може и да се окаже важна стъпка в науката, но преди да проучим целия набор от данни не можем да направим точна преценка", казва Алфонсо Мартинес Ариас от университета "Помпеу Фабра" в Барселона, цитиран от АРД.
Какво е откритието?
Група изследователи около Магдалена Церника-Гьоц, която работи в университета в Кеймбридж и в Калифорнийския технологичен институт, е успяла да създаде тъй наречените синтетични ембриони, добити от човешки стволови клетки. Те много наподобявали човешките ембриони, които се образуват след сливането на яйцеклетка и сперматозоид, научаваме още от публикацията в АРД.
Още миналата година Церника-Гьоц представи пред научния свят свой метод за създаване на синтетичен ембрион при мишки. Все още обаче сме твърде далеч от създаването по такъв изкуствен начин на жизнеспособно потомство, ако въобще това е възможно, тъй като животът на всички създавани дотук синтетични ембриони не е продължавал много дълго.
"Клетъчни типове, много сходни с тези на истинските ембриони"
В структурите, наподобяващи човешки ембриони, все още няма зачатъци на органи, казва пред информационната агенция ДПА Малте Шпилман, директор на Института по генетика на човека към Университетската болница в Шлезвиг-Холщайн, Германия. По думите му обаче могат да бъдат идентифицирани клетки, които формират основните структури за определени компоненти на тялото, като например ембрионалната обвивка или предшественика на канала на гръбначния мозък.
Преди няколко дни Шпилман се е запознал с лекцията, на която Церника-Гьоц е представила резултатите от своите изследвания за синтетични ембриони. Организмите били на осем дни. "Клетките показват много сходни сигнални пътища и клетъчни типове с истинските човешки ембриони", твърди Шпилман, цитиран от АРД. "Доколкото ми е известно, за първи път някой е създал човешки ембриони, използвайки този подход", казва още ученият. Затова той го смята за пробив или най-малкото за "нещо много ново."
Други изследователи обаче са по-въздържани в оценките си и посочват, че за по-точна преценка имат нужда от повече информация.
Ще знаем повече за причините за безплодието и спонтанните аборти?
Британският вестник "Гардиън" съобщава за друга лекция на изследователката, където тя твърди, че представените структури са на повече от 14 дни. Ако резултатите се окажат надеждни, синтетичните структури биха могли да дадат представа за последиците от генетичните нарушения и биологичните причини за спонтанните аборти или безплодието, се казва в доклада.
Мненията на експертите се разминават: докато едни наричат откритието пробив, други са доста по-въздържани в оценките си. "Може и да се окаже важна стъпка в науката, но преди да проучим целия набор от данни не можем да направим точна преценка", казва Алфонсо Мартинес Ариас от университета "Помпеу Фабра" в Барселона, цитиран от АРД.
Какво е откритието?
Група изследователи около Магдалена Церника-Гьоц, която работи в университета в Кеймбридж и в Калифорнийския технологичен институт, е успяла да създаде тъй наречените синтетични ембриони, добити от човешки стволови клетки. Те много наподобявали човешките ембриони, които се образуват след сливането на яйцеклетка и сперматозоид, научаваме още от публикацията в АРД.
Още миналата година Церника-Гьоц представи пред научния свят свой метод за създаване на синтетичен ембрион при мишки. Все още обаче сме твърде далеч от създаването по такъв изкуствен начин на жизнеспособно потомство, ако въобще това е възможно, тъй като животът на всички създавани дотук синтетични ембриони не е продължавал много дълго.
"Клетъчни типове, много сходни с тези на истинските ембриони"
В структурите, наподобяващи човешки ембриони, все още няма зачатъци на органи, казва пред информационната агенция ДПА Малте Шпилман, директор на Института по генетика на човека към Университетската болница в Шлезвиг-Холщайн, Германия. По думите му обаче могат да бъдат идентифицирани клетки, които формират основните структури за определени компоненти на тялото, като например ембрионалната обвивка или предшественика на канала на гръбначния мозък.
Преди няколко дни Шпилман се е запознал с лекцията, на която Церника-Гьоц е представила резултатите от своите изследвания за синтетични ембриони. Организмите били на осем дни. "Клетките показват много сходни сигнални пътища и клетъчни типове с истинските човешки ембриони", твърди Шпилман, цитиран от АРД. "Доколкото ми е известно, за първи път някой е създал човешки ембриони, използвайки този подход", казва още ученият. Затова той го смята за пробив или най-малкото за "нещо много ново."
Други изследователи обаче са по-въздържани в оценките си и посочват, че за по-точна преценка имат нужда от повече информация.
Ще знаем повече за причините за безплодието и спонтанните аборти?
Британският вестник "Гардиън" съобщава за друга лекция на изследователката, където тя твърди, че представените структури са на повече от 14 дни. Ако резултатите се окажат надеждни, синтетичните структури биха могли да дадат представа за последиците от генетичните нарушения и биологичните причини за спонтанните аборти или безплодието, се казва в доклада.
