Пълният текст на речта на американският президент Барак Обама
Добър вечер! Тази вечер бих искал да ви говоря за края на бойната ни мисия в Ирак, за продължаващите предизвикателства за сигурността, пред които сме изправени, и за необходимостта да възстановим страната си тук у дома - с тези думи започва обръщението си към американската нация президентът Барак Обама.
Зная, че този исторически момент настъпва във време на голяма несигурност за мнозина американци, заяви Обама според подготвения текст, цитиран от Ройтерс. Вече почти цяло десетилетие сме във война. Преживяхме продължителна и болезнена рецесия. И понякога сред тези бури бъдещето, което се опитваме да изградим за нашата нация - бъдеще на траен мир и дългосрочен просперитет, може да ни се стори недостижимо.
Но този крайъгълен камък трябва да служи като напомняне за всички американци, че ние сами определяме бъдещето си, ако действаме уверено и убедено. Той трябва да служи и като послание към света, че Съединените американски щати имат намерение да поддържат и укрепват лидерството си.
От това бюро преди седем години и половина президентът Буш обяви началото на военните операции в Ирак. Много неща се промениха от онази вечер. Войната за разоръжаване на една държава се превърна във война срещу бунтовници. Тероризъм и религиозни вражди застрашиха целостта на Ирак. Хиляди американци жертваха живота си, десетки хиляди бяха ранени. Отношенията ни в чужбина бяха обтегнати. Нашето вътрешно единство беше поставено на изпитание.
В такива бурни води навлязохме в хода на една от най-продължителните войни на Америка. И все пак имаше една константа сред тези променливи вълни. При всеки поврат американските мъже и жени в униформа изпълняваха дълга си с кураж и решителност. Като главнокомандващ се гордея със службата им. Като всички американци съм дълбоко впечатлен от тяхната саможертва и от саможертвата на техните семейства.
Американците, които служиха в Ирак, изпълниха всички мисии, които им бяха възложени. Те победиха режим, който тероризираше народа си. Заедно с иракчаните и с коалиционните партньори, които също направиха огромни саможертви, нашите войници се биеха улица по улица, за да помогнат на Ирак да получи шанс за по-добро бъдеще. Те променяха тактиката, за да защитят иракските граждани, обучаваха иракските сили за сигурност, залавяха терористки лидери. Благодарение на нашите военни и цивилни и благодарение на устойчивостта на иракския народ Ирак има възможността да промени съдбата си, макар че остават много предизвикателства. ...Тази вечер призовавам иракските лидери да действат бързо и да съставят въз основа на резултатите от изборите широкообхватно правителство, което да е честно, представително и прозрачно за иракския народ. И когато това правителство бъде създадено, нека да няма съмнение - иракският народ ще има силен партньор в лицето на САЩ. Нашата бойна мисия приключва, но не и нашият ангажимент към бъдещето на Ирак.
Занапред преходен контингент от американски войници ще остане в Ирак с различна мисия - да съветва и подпомага иракските сили за сигурност, да оказва поддръжка на иракските военни при контратерористични операции и да защитава цивилните американци. Съгласно споразумението с иракското правителство американските войски ще напуснат Ирак до края на следващата година. С изтеглянето на военните, цивилните експерти - дипломати, хуманитарни работници и съветници - ще поемат водещата роля в подкрепа на Ирак, докато укрепва правителството си, урежда политическите спорове, настанява бежанците от войната и изгражда връзки с региона и света. Е Този нов подход отразява дългосрочното ни партньорство с Ирак - базиран върху общите ни интереси и взаимното ни уважение. Разбира се, насилието няма да свърши с нашата бойна мисия. ... Само иракчаните могат да построят демокрация в своите граници. Това, което Америка може и ще направи, е да осигури подкрепа за иракския народ като приятел и партньор.
Приключването на тази война е не само в интерес на Ирак, а и в наш интерес. Чрез тази забележителна глава от историята на САЩ и Ирак ние изпълнихме своя дълг... Време е да обърнем страницата. И докато го правим, съзнавам, че иракската война бе спорен въпрос у дома. Тук също е време да обърнем страницата. Този следобед разговарях с бившия президент Джордж У. Буш. Добре известно е, че с него имахме разногласия за войната от самото начало. Както съм казвал, имаше патриоти, които подкрепяха тази война, и патриоти, които бяха против нея. Но всички ние бяхме обединени в нашето възхищение към американските военнослужещи - мъже и жени, и в нашата надежда за бъдещето на Ирак.
Величието на нашата демокрация се основава върху способността ни да загърбваме разногласията си и да извличаме поука от опита си, сблъсквайки се с многобройните предизвикателства пред нас. А никое предизвикателство не е по-съществено за сигурността ни от борбата ни с Ал Кайда.
Американците от целия политически спектър подкрепиха употребата на сила срещу онези, които ни атакуваха на 11 септември. Сега, когато приближаваме 10-та си година на война в Афганистан, има някои, които разбираемо задават трудни въпроси за нашата мисия там. Не бива обаче никога да забравяме какъв е залогът.
Но както и в случая с Ирак, ние не можем да свършим вместо афганистанците това, което в крайна сметка трябва да свършат сами. Затова обучаваме афганистанските сили за сигурност и подкрепяме политическото решаване на проблемите на страната. През юли (според предварителния текст) догодина ще започнем предаването на отговорността на афганистанците. Темпото на съкращаването на военните ни сили ще се определят от условията на терена, а подкрепата ни за Афганистан ще продължи. Но не бива да има грешка: този преход ще започне, защото войната с отворен край не отговаря нито на нашите интереси, нито на интересите на афганистанския народ.
Всъщност един от уроците от усилията ни в Ирак е, че американското влияние по света не е функция само на военната сила. Трябва да използваме всички елементи на нашата мощ - включително нашата дипломация, икономическа сила и силата на американския пример, за да гарантираме интересите си и да защитим съюзниците си. И трябва да пазим визията за бъдещето, базирана не само върху нашите страхове, но и върху нашите надежди - визия, която признава реалните опасности в света, но също и безграничните възможности на съвремието ни.
Днес старите противници са в мир помежду си, а прохождащите демокрации са потенциални партньори. Новите пазари за нашите стоки се простират от Азия до двете Америки. Ново усилие за мир в Близкия Изток ще стартира тук. Като лидер на свободния свят, Америка ще направи повече от това само да побеждава на бойното поле силите, предлагащи насилие и унищожение. Ние ще бъдем начело и на онези, които работят заедно за разширяването на свободата и възможностите за всички народи.
Това усилие трябва да започне вътре в нашите граници. През цялата си история Америка е била готова да носи бремето да разпространява свободата и човешкото достойнство по света, осъзнавайки връзката им със своята собствена свобода и сигурност. Но също така ние винаги сме разбирали, че силата и влиянието на нашата страна в света трябва да се корени твърдо в благополучието у дома. А основата на това благополучие трябва да бъде растящата средна класа.
За съжаление през последното десетилетие не направихме необходимото, за да укрепим основата на просперитета ни. Прекалено дълго отлагахме трудните решения във всички области - от енергийната политика до образователната реформа. В резултат прекалено много семейства от средната класа се оказаха принудени да работят повече за по-малко, докато дългосрочната конкурентна способност на страната ни е изложена на риск.
Така че в този момент, когато приключваме войната в Ирак, трябва да се заемем с тези вътрешни предизвикателства със същата енергия, настървеност и чувство за обща цел, както мъжете и жените в униформа, които служиха зад граница. Те издържаха всяко изпитание, на което бяха подложени. Сега е наш ред. Сега сме длъжни пред тях да се сплотим и всички заедно да работим, за да осигурим мечтата, за която са се борили толкова много поколения - мечтата, че по-добър живот очаква всеки, който е готов да работи за нея. (БТА)
