Убийството на още една видна правозащитничка в Русия е ужасна присъда за общество, в което все още се извършват политически убийства без страх от преследване.
Президентът Медведев изрази "възмущение" от новината, че Наталия Естемирова, която разследваше злоупотребите с човешки права в Чечения е била открита на път в Ингушетия с дупки от куршуми в главата си, часове след като е била отвлечена от дома си в Грозни.
На Медведев ще му е нужно обаче нещо повече от възмущение ако иска да успокои гнева, който се надига по целия свят, както му стана пределно ясно вчера през първия ден на официалното му посещение в Германия. Той ще трябва да покаже, че Русия е решена да изправи пред съда не само отговорните за убийството на Естемирова, но и онези, които поръчаха и извършиха убийствата на други правозащитници. До този момент списъкът с убийствата е достоен за съжаление. На Путин, когато беше президент, му бяха необходими три дни, за да даде какъвто и да било коментар за убийството през 2006 г. на Анна Политковская, журналистката, която смути Кремъл, като разкри злоупотребите на руснаците по време на войната в Чечения. Тогава той заяви, че престъплението няма да остане безнаказано. Но остана. В продължение на повече от година не бе направен никакъв сериозен опит да се разследва случилото се.
И когато най-накрая четирима мъже бяха изправени пред съд, делото бе дълбоко опорочено. Предполагаемият убиец избяга в чужбина, а видеозапис с него изчезна. Обществеността не бе допусната до съда. Доказателствата изчезнаха. Никой не бе обвинен в поръчване на убийството. Не бе изненадващо, че и четиримата бяха оправдани.
Политковская, чието влияние Путин отминаваше с презрение като "изключително незначително" - бе една от много малкото журналистки готова да отправи предизвикателство срещу контрола на Кремъл върху свободната журналистика. Естемирова показа същия кураж и отдаденост и през 2007 г. бе първата, която получи наградата "Анна Политковская". Малко са съмненията откъде идват заповедите за убийството на двете. Планинската южна граница на Русия е арена на чести престрелки и отвличания, свързани с ислямистки бунтовници, престъпни елементи и етнически конфликти. И правозащитната организация Мемориал, за която работеше Естемирова, посочи за виновен директно Рамзан Кадиров, корумпирания и брутален проруски чеченски лидер.
Русия има дълг да разследва обвиненията, да разгледа съмнителните връзки между бившия бунтовнически лидер и чеченските престъпни групи и да разкрие всички връзки със слабо дисциплинираните органи на сигурността. Но надеждите за прозрачно съдебно разследване са мрачни. Русия все още не е преодоляла комунистическото наследство на грубата политическа намеса в съдебната система. Нито един държавен служител няма смелостта да се изправи пред политическото сплашване. Федералната служба за сигурност и други органи на реда продължават да са една всепроникваща, заплашваща и корумпирана държава в държавата, без никакви угризения при елиминирането на "враговете".
Подобна толерантност към извънсъдебни убийства, манипулирането на съдилищата и това което "Хюман Райтс Уоч" наричат "открит ловен сезон" за всеки, който се опитва да изтъкне, че злоупотребите с човешките права са несъвместими с демокрацията и договорните задължения на Москва. Русия е страна по Европейската конвенция за правата на човека, заключителния акт от Хелзинки, Съвета на Европа и други конвенции, които обявяват извън закона подобно варварство. Ако не приеме задълженията си сериозно, рискува много повече от това да бъде порицана: рискува презрението на всички демократични и цивилизовани страни. (БТА)
