Коментар

Повече гробища и по-малко молове

25 ноември 2008 12:03

Задръствания в пиковите часове. Криза с боклуците. Недостиг на места в детските градини и училищата. Презастрояване. Проблеми, характерни за всеки голям град, но те не са единствените.

В големите градове намалява мястото не само за живите, но и за мъртвите. И това е неоспорим факт. Ако за живите, обаче, се строят все повече молове, където да се срещат и забавляват, щастливи или не, за мъртвите терени за последния им дом липсват. Гробища и молове. Това са два от акцентите от първата дискусия за бъдещето на българските градове, организирана от Дарик радио и в. „24 часа”, която се проведе в края на миналата седмица във Варна.

Дали моловете са признак на бурно развитие на един град или за недалновидни инвестиции? Щастливи или нещастни са хората, които се срещат в големите търговски центрове и дали въвеждането на критерий „Брой молове на глава от населението”, в следващата класация „Най-добър град за живеене в България”, ще донесе или отнеме точки? Това не е толкова важно...

По-важно е, че ако в морската столица например бъдат реализирани всичките 12 проекта на различни инвеститори за големи търговски центрове, на всеки варненец ще се падат по три квадрата търговска площ. Извинете ме за мрачния паралел, но на всеки варненец трябва да бъдат осигурени по два квадрата гробно място. А площи за това липсват. Това важи както за Варна, така и за София, пък и за другите големи градове в България. На пръв поглед е странно да се говори едновременно за гробове и молове, но сравнението е неизбежно. Особено в морската ни столица. На гърба на Централния гробищен парк вече работи най-големият мол в България, а срещу главния вход на гробищата ще бъде построен още един – още по-голям. Забавление, страдание, шопинг – това ще е подредбата по булевард „Владислав” след няколко години.

А заради близостта на два варненски мола до централните градски гробища (отляво и отдясно), може би трябва да се помисли по идеята гробищата да се превърнат в туристическа атракция. И като идват автобусите с туристи да пазаруват, да ги развеждаме из тихите алеи, където почиват видни и обикновени хора, като Капитан Петко войвода, чийто гроб е във Варна. Софийското централно гробище пък е пълно със звездни мъртъвци, така че съвсем не е авангардна идеята да бъде превърнато в градски некропол.

Не, не се шегувам. Такива „атракции” има в Лондон, Париж, Москва..... На гроба на Карл Маркс в Хайгейт винаги има свежи цветя от привърженици на учението му, старото Донско гробище в Москва е превърнато в паметник на Царска Русия, Пер Ла Шез в Париж е мястото, където се отдава последна почит на много литературни величия като Балзак и Гийом Аполинер и музикални като Джим Морисън. Мегаполисите имат своите некрополи. И те съвсем не са тъжно място. Поне така твърди Борис Акунин в последната си книга „Гробищни истории”.

Разбира се, няма как централните гробища в големите градове да бъдат разширявани, но трябва сериозно да се мисли за нови терени за последния дом на хората. Прав е главният архитект на София Петър Диков, че критерий в класацията на българските градове трябва да бъдат и гробищата, по-точно достатъчно ли са те. Мъртвите не са в избирателните списъци, а инвестицията в гробно място не е възвращаема. Но за културата на един народ се съди и по почитта му към мъртвите. Освен покой, трябва да осигурим на близките си и подобаващо място. Всъщност ще го направим и за себе си.

Много и празни молове и малко, и претъпкани гробища. Това е перспективата на големите български градове. За сега. И ако финансовата криза влияе отрицателно на строителството, на смъртта й се отразява доста положително. Много от проектите за големи търговски центрове са замразени заради липсата на инвестиции, но хората продължават да се раждат и умират. И къде ще пазаруват между раждането и смъртта си – все тая.

Два или три мола в голям български град са абсолютно достатъчни. Но с едно или две гробища за никъде не сме. Дори и до Централните не можем да стигнем. Претъпкано е. Там отдавна часът е пиков. И такъв ще си остане.