Подкупът чрез посредник не е квалифициран като криминален акт в повечето членки на ЕС
Подкупът чрез посредник не е квалифициран като криминален акт в повечето членки на ЕС / netinfo

От доклад, приет днес от Европейската комисия, се разбира, че процесът на адаптирането на националните законодателства на страните членки към препоръките на Съвета на Европа за борба с корупцията в частния сектор се движи незадоволително бавно.

През 2003 г. Съветът на Европа, по инициатива на Дания, прие референтна рамка 2003/ 568 JHA за борба с корупцията в частния сектор. Целта му беше да осигури законова основа за дефинирането на корупцията като криминално деяние. Предложени бяха критерии, които много ясно да определят кое действие или бездействие е корупция. Това рамково решение на Съвета препоръча на страните членки няколко законови текста, които да бъдат обсъдени от техните законотворци и евентуално приведени в сила на национално ниво.

Най-чувствителният законов текст, предложен от Съвета, т. нар. Параграф 2, касае квалификацията на действия, определени като “пасивна” или “активна” корупция в частния сектор.

Обещание, предлагане или даване на подкуп на личност от частния сектор с цел той да свърши нещо или да се въздържи от вършене на нещо, което влиза в противоречие със служебните ангажименти на тази личност, се определя като “активна корупция”.

Поискване или получаване на подкуп, или обещание за такъв, от личност заета в частния сектор с цел той да свърши нещо или да се въздържи от вършене на нещо, което е в противоречие със служебните задължения на тази личност, се определя като “пасивна корупция”.

В доклада, приет от Европейската комисия днес, се изразява тревога, че за почти четири години процесът на хармонизиране на тези текстове и включването им в националните законодателства е все още в много ранен стадий. Което на практика означава, че в повечето страни в Европа корупцията все още не се окачествява от закона като криминален акт.

“Аз съм разочарован, каза вицепрезидент Фратини, че толкова много страни членки все още не са квалифицирали като криминално деяние даването и получаването на подкуп чрез посредник, а също и прилагането на това законодателство към неправителствени организации”.

Великобритания и Белгия са двете страни, които най-радикално са актуализирали своите национални законодателства според препоръките на Съвета на Европа за борба с корупцията. Те са включили тези текстове дословно в техните съответни законови инструменти.

България и действията, предприети от нейните законотворци по отношение на адаптирането на българските закони към тези категории, не е предмет на доклада, приет днес от Европейската комисия. Като цяло той визира страните членки преди последното разширение.

Препоръките, съдържащи се в референтната рамка на Съвета на Европа от 2003 г. не могат да имат задължителен характер за страните членки. Това решение обаче задължава всяка от тях да намери начин да не допуска корупция в частния сектор.

Европейската комисия от своя страна няма правомощия да наложи заимстването на тези текстове и включването им в националните законодателства. В доклада обаче се изразява изключителната важност на това, че корупцията в частния сектор има директно влияние върху конкурентността и икономическото развитие.