Под чадъра или защо Грузия трябва да се присъедини към НАТО
Под чадъра или защо Грузия трябва да се присъедини към НАТО / netinfo

Спокойно можем да се обзаложим, че ако Грузия беше член на НАТО, ракетата, която падна в село Цителубани вечерта на 6 август, никога нямаше да бъде изстреляна.

В този, както и при други случаи, руската страна изглежда твърди, че грузинците си измислят тези бомбардировки или дори сами се бомбардират, за да привлекат симпатиите на Запада. Грузия твърди, че два руски бойни самолета Су-24 са навлезли в нейното въздушно пространство от Русия, изстреляли ракета въздух-земя "Радуга Кх-58" (която не се взривила) и си отишли.

Русия настоява, че нищо подобно не се е случило. Разбира се, теоретично е възможно Грузия да е инсценирала сложен блъф с тайни самолети, фалшиви останки, фалшифицирани радарни показания и дипломатически спектакъл.

Но това е изключително малко вероятно. В края на краищата би било много трудно да се скрие такава конспирация от мнозината американски и други чужди военни съветници, базирани там. Ако Грузия иска да получи шанса да убеди неентусиазирани членове на НАТО като Германия, например, че клубът трябва да приеме още страни, тя трябва да има отговорно поведение, не да върши безразсъдни неща. А президентът Михаил Саакашвили и правителството му правят първото, не второто.

Освен това, ако атаките са били измислени, за да се търси външна подкрепа за Грузия, то те злополучно се провалиха. През март при мистериозно среднощно нападение бойни хеликоптери подложиха на ракетен обстрел обществени сгради в села в Кодорското дефиле - район на отцепилата се Абхазия, където Грузия възстановява управлението си. Реакция от Запада почти нямаше.

Разследването на този обстрел (при което, за щастие, нямаше жертви) бе предадено на "шеста глуха" - на мисията на ООН за наблюдение в Грузия (ЮНИМОГ), която следи "умиротворителните" усилия на Русия в Абхазия. Бюрократите от ЮНИМОГ прехвърляха преписката три месеца, след което се роди слаб и неубедителен доклад.

Що се отнася до последната, привидно неуспешна атака, срещу каквото и в действителност да е била насочена тя, фактът е, че тя предизвика тревожно малка подкрепа от страна на Запада. Причината може да е в това, че е август и повечето политици са във ваканция. Но ако резултатът покаже за втори път, че Грузия е твърде изолирана, това ще изпрати полезен сигнал на Кремъл за евентуални запланувани за бъдеще авантюри в района.

Възможно е също Русия да иска да подкопае новия и успешен подход на Грузия към интегрирането на по-малкия отцепил се от нея район Южна Осетия. Прогрузинско паралелно правителство дразни подкрепяната от Кремъл администрация там.

Каквато и да целта, цената е висока: мистериозни въздушни удари, нанасяни през границата откъм олимпийския терен в Сочи, никак не се вместват в представата за стабилност и надеждност, която Русия се опитва да наложи. Както и при много други събития в Кавказ, истинското обяснение може да се крие във вътрешните борби за власт в Кремъл, а не в геополитиката или дипломацията.

Но важната поука е, че Грузия би трябвало да влезе в НАТО, и то по-скоро рано, отколкото късно. Дори и най-параноичният руснак вероятно ще признае, че влезе ли в НАТО, Грузия едва ли ще има нужда да се бомбардира сама. Разширяването на НАТО успокоява нещата: това е поуката от балтийските държави, които, въпреки възраженията на Русия, се присъединиха към алианса през 2004 г. Нито едно от предупрежденията на Москва за последиците от разширяването на НАТО в "бившия Съветски съюз" не се оказаха верни. В резултат от разширяването балтийският регион сега е по-стабилен, а не по-малко стабилен (и нещата ще станат още по-добре, ако Финландия и Швеция също станат членове на НАТО).

Ако Грузия беше член на алианса, би било по-малко вероятно Русия да иска да я бомбардира. Едно е да се опитваш да сплашиш съсед в сива зона на сигурност, съвсем друго е да побутваш някого, който е под защитата (а и допринася) на западния чадър за сигурност, колкото и разтеглен и поизбелял да е той. (БТА)

Коментар