Наистина ли е възможно всеки един от нас да се възползва от земните блага (разбирай ресурсите на планетата), без да се прави компромис с бъдещето на идните поколения? С новаторски модел за екопрогрес на този въпрос се опитва да отговори френският документален филм "Архитекти на промяната: нуждата от биоразнообразие". Лентата беше представена на петото издание на Европейския екологичен фестивал "Зелена вълна - 21 век", който се проведе през уикенда в Копривщица.
Изумително е как филмът неусетно захапва и неподдаващото се иначе на глобални каузи съзнание. И така, само началните фрагменти накратко: Открай време за спомен от Бразилия туристите си купуват традиционните сувенири - например с препарирани и все още красиви пеперуди. Туризмът процъфтява, а из дебрите на тропическите гори се случват разни странни неща. Оказва се, че си има основателна причина за печата "защитени видове". ОК, обещавам - когато отида в Бразилия, няма да си купя пеперуда.
"Архитекти на промяната: нуждата от биоразнообразие" е сред всичките 105 документални продукции, включени в програмата на екофестивала (имаше и доста български ленти). В крайна сметка журито присъди голямата награда "Щъркелово гнездо" на филмите "Еко престъпления: връзката с Тибет" и "Краят на джунглата като градинска мебел в Европа". Последният представя журналистическото разследване на Манфред Ладвиг от ARD, Германия, който беше и гост на фестивала.
Искам този стол в хола си
В рамките на екофеста беше организиран и обучителен семинар за посветени в областта на екологията (признавам, не съм от тях). Лектори бяха двама германци - гореспоменатият Манфред Ладвиг и д-р Дирк Фьорер, който е директор на медийната програма на фондация "Конрад Аденауер". И двамата са убедени, че докато не се промени екомисленето на всеки един от нас, спасение или крайно решение няма. За пример те посочиха опита на Германия, която може да се похвали с 20 години наистина активно зелено движение.
Спорно е дали времето е единствен критерий за това промените да се случват, затова добавям коментара на самия Ладвиг: "Често чувам приятелите си да казват: "Искам да имам този стол в хола си и не ме интересува от коя джунгла в Камбоджа или Лаос идва".
За белите мечки, пингвините и кърмачките
За да се случват промените, някой трябва да започне да бие камбаната - констатация, която напълно разбираемо често се повтаряше в Копривщица. За мен най-силно я удари Георги Стефанов от природозащитната организация WWF, като извади на показ реален проблем, за който се знае и говори твърде малко в България. Та непознатият проблем засягал директно както белите мечки на Северния полюс, така и пингвините на Южния полюс. Но най-вече майките - кърмачки. Поисках да разбера повече, а вместо отговор Георги ми препоръча статия от National Geographic.
Огнезащитните вещества са химикали, които се добавят за безопасност към почти всеки запалим продукт. И чета нататък: ...Влагани в матраците, килимите, пластмасовите кутии на телевизорите, електронните платки и автомобилите, огнезащитните вещества спасяват годишно стотици хора само в САЩ. Но някои от тях се намират там, където не им е мястото, а именно - в човешкото тяло.
Пак в тази статия зад кодовите названия от типа ПБДЕ (полибромирани дифенил етери), фталати, ПФК (перфлуорооктанова киселина), ПХБ (полихлорирани бифенили) научих повече отколкото ми се искаше да знам. Пример: ПХБ - мазни течности или твърди вещества, които могат да останат в околната среда десетилетия наред. При животните те увреждат черния дроб, повишават нивото на мазнините в кръвта и причиняват различни видове рак. До 1976 токсичността на ПХБ била вън от съмнение. САЩ и General Electric ги спрели от употреба. Дотогава General Electric законно изхвърляли отпадъците ПХБ в река Хъдсън, която ги отнася по цялото течение надолу до Пукипси - един от осемте града, които черпят вода за пиене от реката. Спестявам частта с въздействието върху човека, разказана с трогваща лична история.
Изводът в статията на National Geographic: Не можем да се скрием вкъщи, за да избегнем химикалите. Домовете ни гъмжат от тях - някои са несъмнено токсични, а за други само се предполага, че са вредни. Всичко това важи и за България.
И пак стана тихо.
Тишина и боровинки
На екосеминара в Копривщица се чуха много добри практики и решения, намерили приложение извън България. Ще бъде чудесно, ако следващата година същият този семинар бъде платформа за експертно решаване на конкретни проблеми, тук и сега. Иначе чуждият опит си е чужд опит и неусвоен пример за функцията на камбаната.
И е някак тихо, непривично тихо. Докато с гузна съвест обмислям редно ли е на подобно място да си пусна iPod-а, чувам гласа на съдържателката на единия от двата (а може би са три) тризвездни местни хотела. "Всичко наред ли е?", ме пита с усмивка. И поднася задължителната купичка с домашно сладко от боровинки.
P.S. Като сериозен пешеходец и страстен бегач на средни разстояния забързано прекосявам софийските улици. За пореден път установявам, че дори слушалките на iPod-а ми не могат да надвият шума наоколо. Но дадох дума - не искам пеперуди от Бразилия.
