Очаквайте най-лошото в Ирак
Очаквайте най-лошото в Ирак / netinfo



Кой знае защо четири години по-късно дебатите за Ирак все още се задвижват от пожелателното мислене. Според Белия дом допълнителни 20 000 войници ще спрат една гражданска война. Демократите пък излизат с аргумента, че когато Америка изтегли войските си иракчаните най-сетне ще поемат отговорността за собствената си сигурност. Всички ние обаче трябва да приемем вероятността тази история да не завърши щастливо.

Това бе негласното послание на публикуваната миналата седмица оценка за Ирак, изготвена от националното разузнаване. Авторите на документа предупреждават администрацията, че ако конфликтът на религиозна основа продължи, а това почти сигурно ще е така, "оценката ни е, че общото положение със сигурността ще продължи да се влошава". Сегашният конфликт не е само гражданска война, отбелязват анализаторите, а е нещо по-лошо - анархията в страната се засилва от престъпни групировки, терористи от Ал Каида и вътрешно шиитски вражди.

А към критиците на войната, които подкрепят бързо изтегляне на американските войски, анализаторите отправят следното сериозно предупреждение: "Ако коалиционните сили бъдат изтеглени бързо (в следващите 12 до 18 месеца) смятаме, че това почти сигурно ще доведе до значително нарастване на мащабите и обхвата на религиозния конфликт в Ирак". Анализаторите предричат, че след напускането на силите на САЩ иракската армия ще се разпадне, а нападенията на Ал Кайда в и извън Ирак ще се увеличат. "Вероятно ще има огромни загуби в цивилни жертви и голям брой бежанци".

В тази мрачна ситуация, в която, както всеки повтаря, "няма добри варианти", какъв е правилният курс за политиката на САЩ? Полезен подход би било да се започне планиране не за най-добрия, а за най-лошия възможен случай. Конгресът и администрацията трябва да започнат да мислят за потенциалните катастрофи в Ирак и как да защитят основните национални интереси на САЩ и съюзниците им.

Мислите ми за катастрофални резултати бяха предизвикани от студия, разпространена между познати от Робърт Джървис, професор по политология в Колумбийския университет. Той започва със следната преценка: "САЩ в даден момент ще изтеглят войските си от Ирак и когато го направят, а може би и преди това, положението вероятно силно ще се влоши. Това може да е наистина ужасен момент, който като цунами да залее целия регион".

Така че как да бъдат защитени жизненоважните американски интереси сред това цунами на насилие? Бих предложил няколко основни предписания, взети от разговори с експерти в и извън правителството:

- Да се овладее религиозното насилие. САЩ не могат да спрат иракската гражданска война между сунити и шиити, но могат да се опитат да удържат този конфликт в границите на Ирак. Тук е голямата опасност от новата стратегия на "прегрупирането", за която държавният секретар Кондолиза Райс говори в интервю с мен миналия месец. В стремежа си да привлекат умерените сунити в борбата срещу Иран и сподвижниците му САЩ рискуват да пренесат линията на разделение между сунити и шиити от Ирак в целия регион.

Това е опасен курс. Рисковете бяха обобщени от Амр Муса, генерален секретар на Арабската лига. Войната в Ирак "отвори вратите на ада", ми каза той, и ако конфликтът обхване подкрепяните от Иран шиити и арабите сунити, "ще навлезем в самия ад". Америка не трябва да насърчава това слизане в преизподнята.

- Защита на петрола. САЩ трябва да изготвят планове заедно със съюзниците си как да обезопасят петролните резерви на региона. Правили сме го и преди: износът на петрол от Персийския залив се запази в продължение на осемте кървави години на иранско-иракската война, отчасти благодарение на охранявани от ВМС на САЩ конвои и смяната на флаговете на танкери. Америка трябва да помогне за подготовката на подобни усилия сега, включително нови петролопроводи, които заобикалят Персийския залив.

- Защита на иракското население. Америка бе неспособна да спре гражданската война, но силите на САЩ могат да намалят кръвопролитията и да помогнат за доставките на хуманитарни помощи за вероятно голямата вълна бежанци, напускащи бойните зони.

- Разговори със съседите. Изправени пред перспективата на катастрофален изход в Ирак, САЩ трябва да започнат диалог с всички държави в региона, включително Сирия и Иран. Америка не трябва да предлага първоначално каквито и да било споразумения, още по-малко "големи изгодни сделки", но трябва да говори за взаимните интереси в сигурността и да търси къде тези интереси се сближават.

- Тласък към арабско-израелски мир. Единственото нещо, по което изглежда всички в региона са на едно мнение, от Израел до Саудитска Арабия, е нуждата от палестинска държава. Самите палестинци в момента не могат да предложат на Израел смислено мирно споразумение - те са прекалено слаби, гневни и дезорганизирани. Но това могат да направят арабите, водени от саудитския крал Абдула. Ето към такъв пробив трябва да се стреми Кондолиза Райс.

Тези стъпки към управление на кризата няма да спрат катастрофата, която се разгръща в Ирак, но биха могли да смекчат последиците й, което може би е всичко, на което можем да се надяваме. А ползата от обмислянето на най-лошия сценарий е, че нещата понякога се получават по-добре от очакваното.


Коментар